Катедралата

Един полицай от подразделението за тактическо наблюдение се втурна в кабинета на монсеньор и нахлу задъхан във вътрешния офис:

— Сержант!

Тесик и Бърк едновременно вдигнаха поглед. Патрулът съобщи задъхано:

— Хората в коридорите са чули два изстрела вътре.

Тесик погледна Бърк:

— Това е. Сега вече ще влезем.

Той бързо го заобиколи и тръгна към вратата. Бърк го сграбчи за раменете и блъсна гърба му в камината. Тесик възвърна равновесието си и извика на патрула:

— Арестувай този тип!

Полицаят се поколеба и измъкна служебния си пистолет. Телефонът иззвъня.

Бърк се протегна към него, Тесик го дръпна настрани и вдигна слушалката:

— Сержант Тесик, полицейско управление на Ню Йорк.

Седнал на пейката пред долния орган, Флин започна:

— Обажда се Фин Макмейл.

Гласът на Тесик беше развълнуван:

— Какво става там при вас? За какво е цялата тази престрелка?

Флин запали цигара.

— Два изстрела не могат да се нарекат „престрелка“, сержант. Не е лошо да прекараш следващия си отпуск в Белфаст. Там майките стрелят по два пъти в детската стая, само за да събудят децата си.

— Какво…

— Няма прострелян — прекъсна го Флин. — Един автомат даде случаен изстрел — и рече внезапно: — Започваме да ставаме нетърпеливи, сержант.

— Само не се вълнувайте!

— Крайният срок за изпълнение на нашите условия е до изгрев, а изгревът няма да се забави, само защото вие се туткате и не можете да откриете началниците си.

Той затвори и дръпна от цигарата си. Мислеше за Морийн. Трябва да я върже за нейно добро и за доброто на всички тях. Но може би й дължеше правото на свободен избор и възможността да следва съдбата си без негова намеса. В някой момент, преди да е изгряло слънцето, те ще се освободят един от друг, или отново ще бъдат заедно, независимо по какъв начин.

Глава 22

Сержант Тесик остави слушалката и погледна Бърк. — Автомат дал случаен изстрел. Така каза… Не знам. — Той изглеждаше малко поукротен. — Ти какво мислиш?

Бърк въздъхна дълбоко, после отиде до прозореца, който гледаше към катедралата, и дръпна пердетата. — Погледни нататък!

Сержант Тесик погледна обляната в светлина катедрала.

— Влизал ли си някога вътре, Тесик?

Той кимна:

— Бил съм при даване на причастие. На едно-две погребения.

— Аха. Е, помниш ли галериите, тоест балконите? А балкона за църковния хор? И повече от един акър скамейки. Това нещо вътре е смъртоносен капан, сержант, едно проклето стрелбище, в което твоите хора ще бъдат патиците. — Бърк пусна пердето да падне и се обърна към него. — Моите източници на информация ми донесоха, че онези хора имат автоматично оръжие и снайперистки пушки. Вероятно и противотанкови ракети. Ти с какво разполагаш, Тесик? С револвери? Върни се на поста си! Кажи на хората си да се изнасят бързо.

Тесик отиде до един бюфет, наля си чаша бренди, изпи го, стоя около минута, забил поглед в пространството. После погледна Бърк:

— Добре, няма да се правя на герой — направи опит да се усмихне. — Мислех си, че ще бъде голяма работа. Няколко медала. Похвала от майора… гласност в пресата. Нали знаеш?

— Да, присъствал съм на много такива погребения. Другият полицай от тактическия отдел прибра пистолета си в кобура и излезе, Тесик унило тръгна към вратата.

— И без глупости, сержант!

Тесик излезе от вътрешния офис, после извика:

— Искат да говорят с висш полицейски служител. Надявам се, че ще успееш да намериш някого.

Бърк отиде до писалището и набра специалния номер в своя офис в „Пълийс Плаца“. След известно забавяне някой вдигна телефона и се обади женски глас:

— Джаксън.

— Луиз, Бърк се обажда.

Дежурният сержант Луиз Джаксън, цветнокожа жена на средна възраст, отговори уморено:

— Лейтенант! Къде се намирате?

— В енорийския дом на катедралата „Свети Патрик“. Свържи ме с Лангли.

— Инспекторът замина със заместник-полицейския комисар Рурк. Взеха служебния хеликоптер. Опитват се да възстановят командната верига, но изгубихме радиовръзка с тях, когато се приближиха до катедралата. Там има заглушаващо устройство. Всички телефонни линии в града са претоварени, освен специалните, а и те не са много добри. Тук е пълна лудница.

— И при мен е малко объркано. Обади се горе в офиса на преговарящите за освобождаване на заложници. Да намерят Берт Шрьодер незабавно. Тук възникна ситуация със заложници.

— По дяволите. Така и предполагахме. Момчетата от специалните служби, които охраняваха важните клечки на стъпалата, току-що се обадиха. Загубили са няколко човека в бъркотията, но не казаха много ясно кого и как.

— След малко ще ти известя кого и как. Обади се и в офиса на Службата за бързо реагиране. Говори с капитан Белини, ако е там. Обясни, че катедралата е окупирана от въоръжени хора. Да съберат нужната екипировка за обсада, да вземат снайперисти и какъвто друг персонал и оборудване са необходими. Да дойдат в резиденцията на кардинала. Запомни ли?

— С този ще се разберем трудно.

— Сигурно си права. Добре, имам доклад за ситуацията и съобщение от онези вътре. Ще ти ги дам, а ти се обади в офиса на комисаря. Те ще се обадят на всички от списъка за ситуацията. Готова ли си да пишеш?

— Давай.