Катедралата

— Около 5,20 ч. следобед катедралата „Свети Патрик“ беше окупирана от неизвестен брой въоръжени мъже… — Бърк завърши доклада си. — Определих дома на главния енорийски свещеник за команден пункт. Изпрати хора да прекарат допълнителни телефонни линии тук, според съществуващите процедури при спешност. Запомни ли?

— Пат, упълномощен ли си…

Бърк почувства как потта започна да мокри яката му и я разхлаби.

— Луиз, не задавай такива въпроси! Става ли?

— Добре.

— Направи всичко възможно да се свържеш с когото трябва. Запази хладнокръвие.

— Аз съм спокойна. Но трябва да видиш всички тук. Смятат, че това е някакъв метеж. От Олбъни3 и Вашингтон звъняха в офиса на полицейския комисар, а оттам се обадиха тук. Искат да знаят дали е обикновен бунт, или е на расова основа. Можеш ли да кажеш дали е нещо такова. Просто, за да можем да го регистрираме.

— Кажи на Олбъни и Вашингтон, на никой в Ню Йорк не му пука чак толкова, че да вдига бунтове. Доколкото разбирам, фенианите провокираха безредиците, за да прикрият окупирането на катедралата. Ситуацията излезе извън контрол, много граждани се почувстваха щастливи, че могат да се развилнеят. Имаш ли вече доклади от нашите хора в района?

— Нито един. Ти си първият.

— Още нещо. Изпрати досието на Джон Хики, колкото можеш по-скоро. И провери дали разполагаме с нещо за ирландец на име Брайън Флин.

Бърк затвори телефона. Излезе в кабинета отвън.

— Монсеньор?

Монсеньор Даунс остави слушалката на своя телефон.

— Не мога да се свържа с никого. Трябва да се обадя на архиерейския наместник. Трябва да говоря с папския пратеник във Вашингтон. Какво има? Какво става там?

Бърк погледна пепелявото му лице, отиде до масичката за кафе и взе бутилка вино с една чаша.

— Пийнете си малко. Скоро линиите ще се оправят. Сигурно в момента два милиона души се опитват да се обадят вкъщи. Това е. Ще се наложи да използваме Вашия дом като команден пункт.

Монсеньор Даунс дори не погледна виното.

— Команден пункт?

— Моля ви да изпразните къщата и да евакуирате целия персонал и свещениците. Оставете един човек при телефонната централа, докато дойде оператор от полицията. — Бърк погледна часовника си, поразмисли и каза: — Откъде се влиза в коридора, който ни свързва с ризницата?

Монсеньор му даде няколко несвързани и объркани указания.

Вратата се отвори с трясък и вътре нахълта висок мъж с черно палто. Държеше вдигната полицейската си значка.

— Лейтенант Янг. Бюро на специалните служби. — Той погледна монсеньор, после Бърк, и попита: — Ти кой си?

— Бърк. Отдел разузнаване.

Мъжът отиде право до масичката за кафе и си наля чаша вино.

— Господи! Извинете, отче. По дяволите! Прибрахме навреме всички големци от стъпалата, освен трима.

— Чакай да позная. Ние от разузнаването много познаваме. Изгубихте кардинала, Бакстър и онази Малоун.

Лейтенант Янг го стрелна с поглед:

— Къде са те? Нали не са в катедралата?

— Боя се, че са точно там.

— О, за Бога, извинете, мамка му! Това е то. Отиде ми хлебецът.

— Само трима от около сто ВИП-а не е чак толкова зле.

— Не си прави майтап! Лошо. Много лошо.

— Доколкото имам сведения, засега им няма нищо. Освен тях са задържали и един свещеник, отец Мърфи. Той не е ВИП, така че не се притеснявай!

— По дяволите! Загубих три ВИП-а! — Той продължи да дърдори, докато си наливаше втора чаша: — Мамка му!

Трябваше да изпратят Тайните служби. Когато дойде папата, президентът изпрати Тайните служби да ни помагат — погледна Бърк и монсеньор и продължи: — Повечето от нашите отидоха при трибуните. Бърд избра най-добрите, а за мен останаха шепа некомпетентни мърлячи.

— Точно така. — Бърк отиде до вратата. — Доведи сега няколко компетентни момчета, за да стоят при монсеньор Даунс. Той е ВИП. Аз ще се опитам да разговарям с онези вътре. Те също са ВИП.

Янг го погледна гневно:

— Защо не ни предупредихте, че нещо такова ще се случи, Бърк?

— Не сте ни питали.

Бърк излезе от кабинета, спусна се по стълбището и намери асансьора, който го отведе в мазето. Натъкна се на някакъв латиноамериканец от охраната.

— До ризницата — каза Бърк без предисловия. Човекът го заведе до един коридор и посочи. Бърк видя шестима полицаи от подразделението за тактическо наблюдение, наредени покрай стените на коридора с извадени пистолети. Вдигна значката си и им направи знак да се изтеглят назад. Извади своя револвер и го мушна в джоба на палтото си. Слезе по няколкото стъпала там, където се разширяваше коридорът. Подаде внимателно главата си зад ъгъла и огледа сводестата мраморна ризница.

Един от полицаите зад него прошепна:

— Оня тип горе на площадката държи автомат „Томсън“.

Бърк внимателно влезе в ризницата и мина покрай редицата маси до стената отдясно. В края им имаше друг сводест вход и през него се виждаше слабо осветена многоъгълна стая от камък и тухли.