Книга за Балтиморови

Свадата им не продължи дълго. После дадохме поръчката и докато вечеряхме, почти не нарушихме мълчанието. На десерта баба стана от масата уж да отиде „до едното място“, а всъщност плати сметката, за да не притеснява сина си. Преди да си тръгнем, тя прегърна чичо Соул и използва момента, за да пъхне в джоба му банкнота от 50 долара. После се качи в таксито, служителят докара моя рейндж роувър и потеглихме за дома.

Както всеки път, чичо Соул ме помоли да се поразходим с колата. Обикновено не казваше откъде да минем, но аз знаех какво очаква от мен. Поех по Колинс Авеню, минах пред крайбрежните сгради. Понякога стигах до Уест Холивуд и Форт Лодърдейл. Друг път завивах към „Авентура“ и „Кънтри Клъб Драйв“ и отново минавах край местата, които Балтиморови бяха обитавали през миналите славни времена. Накрая той казваше: „Да се прибираме, Марки“. Така и не разбрах дали тези обиколки с кола за него са носталгично пътешествие, или опит за бягство. Струваше ми се, че в един момент ще ме помоли да изляза на магистрала I-95, която води към Балтимор, и двамата ще поемем обратно към „Оук Парк“.

Докато обикаляхме без цел по улиците на Маями, запитах чичо Соул: „Какво толкова се е случило между теб и дядо, че не сте си говорили повече от дванайсет години?“.

31

Върху нощното шкафче на баба открай време стои една снимка. Правена е в Ню Джърси към средата на шейсетте години. На нея са тримата мъже, белязали моя живот. На преден план са баща ми и чичо Соул като юноши. Малко по-назад е дядо Макс Голдман, горд, напет, нищо общо с образа на бледия, прегърбен от бремето на възрастта старец, застинал в тихото битие на пенсионер във Флорида, който се е запечатал в паметта ми. Зад тях се вижда красива бяла къща, техният дом на Греъм Авеню № 1603 в Сикокъс.

В квартала, който обитават, те са най-уважаваното семейство. Това са Голдманови от Ню Джърси през най-добрите им години.

Глава на семейството е Макс Голдман, с вид на актьор и костюми по поръчка. С неизменната цигара в устата. Лоялен и почтен, твърд в сделките, чиято дума тежи повече от кой да е договор. Любящ съпруг, грижовен баща, работодател, обожаван от своите служители. Ползва се с всеобщо уважение. Приветлив и харизматичен, той е в състояние да продаде независимо какво независимо на кого. На пътуващите търговци и на „Свидетелите на Йехова“, които звънят на вратата, великият Голдман преподава уроци по изкуство на продажбите. Кани ги в кухнята, излага им няколко теоретични принципа, след което ги придружава в тяхната обиколка, за да проследи как ги прилагат на практика.

Започнал от нищо, отначало продава прахосмукачки, по-късно коли, а след това специализира в медицинското обзавеждане и започва самостоятелен бизнес. Няколко години по-късно, начело на „Голдман и Сие“, фирма с петдесетина служители, той се превръща в един от основните доставчици на медицинско обзавеждане в областта, което му осигурява доста охолен живот. Жена му Рут Голдман е уважавана и ценена съпруга и майка. Освен това води цялото счетоводство на фирмата. Тя е нежна, но същевременно притежава воля и характер. Вратата ѝ е отворена за всеки, който се нуждае от нейната помощ.

От няколко години през ваканциите синовете на Макс Голдман му помагат в „Голдман и Сие“. Не че толкова се нуждае от тях, но иска да ги приобщи с надеждата един ден те да поемат управлението на предприятието и да го развият. Двете момчета са най-голямата му гордост. Те са възпитани, умни, образовани и добри спортисти; още не са навършили седемнайсет години, но за него вече са мъже. Вика ги в своя кабинет, излага пред тях идеите и стратегията си, а след това иска мнението им. Баща ми се интересува преди всичко от машинното обзавеждане, мечтае да изобрети нови технологии и по-леки сплави. Желанието му е да стане инженер. Чичо Соул пък е склонен към разсъждения и чертае във въображението си бъдещото развитие на компанията.

Макс Голдман е изключително доволен: синовете му взаимно се допълват. Не са съперници, а напротив, всеки има свой подход към бизнеса. През летните вечери обича да излиза с тях из квартала. Те никога не му отказват. Разхождат се, разговарят, от време на време сядат на някоя пейка. Когато е сигурен, че никой не ги вижда, Макс Голдман ги черпи с цигари. Отнася се с тях като с мъже: „Само не казвайте на майка си“. Понякога остават на пейката повече от час: прекрояват света и не усещат как минава времето. Макс Голдман говори за бъдещето и вече вижда как двамата му сина ще завоюват страната. Прегръща ги през раменете и им казва: „Ще открием клон на фирмата в Калифорния и камионите с емблемата на Голдманови ще прекосяват цяла Америка“.