Книга за Балтиморови

През следващите дни брокерът ми представи потенциални купувачи — очарователна млада двойка, която определено ми хареса. Те обещаха да се грижат за къщата и да я изпълнят с живот и деца. Подписахме договора с нотариуса в самата къща, което бе важно за мен. Връчих им ключовете и им пожелах много щастие. За мен това бе същинско избавление. Бях приключил окончателно с Голдманови от Балтимор.

Качих се в колата и се завърнах в Бока Ратон. Когато се прибрах у дома, открих пред входната врата прословутата тетрадка № 1 на Лио. Прелистих я. Беше все така празна. Вдигнах я и я отнесох в моя кабинет.

Взех една химикалка и се надвесих над разтворената пред мен първа страница. Така бе поставено началото на тази „Книга за Балтиморови“.

46

Балтимор, Мериленд

Декември 2004 г.

Две седмици след Драмата ни върнаха телата на Уди и Хилел, така че вече можехме да ги предадем на земята.

Погребахме ги същия ден един до друг в гробището „Форест Лейн“. Грееше ярко зимно слънце, сякаш природата искаше да им отправи един последен поздрав. Церемонията бе в тесен кръг: произнесох надгробно слово в присъствието на Арти Кроуфорд, моите родители, Александра и чичо Соул, който държеше по една бяла роза във всяка ръка. Виждах как зад тъмните стъкла на очилата му се стича несекващ порой сълзи.

След погребението обядвахме в ресторанта на хотел „Мариот“, където всички бяхме отседнали. Беше странно, че не сме в „Оук Парк“, но чичо Соул все още нямаше сили да се завърне в дома си. Стаята му беше до моята и когато станахме от масата, той обяви, че иска да си почине. Видях го да рови в джобовете си, за да се увери, че магнитният ключ е у него. Проследих го с поглед, видях скъсаната му риза, наболата брада, която той щеше да остави да расте на воля, изморения му вид.

Каза ни: „Отивам да си почина в моята стая“, но когато вратите на асансьора се затвориха зад него, понечих да му извикам, че неговата стая не е тук, а на десет мили северно, в „Оук Парк“, на Уилоуик Роуд, в една чудесна и удобна къща в Балтимор. Къща, изпълнена с веселите песни на три деца, сплотени от тържествената клетва на бандата на Голдманови, които се обичаха като братя. Беше ни казал: „Отивам да си почина в моята стая“, но неговата стая бе на триста мили северно, в една чудесна къща в Хемптънс, където бяхме изживели най-щастливите си мигове. Беше ни казал: „Отивам да си почина в моята стая“, но неговата стая се намираше на хиляда мили южно, на двайсет и шестия етаж в „Буенависта“, където масата за обяд бе подредена за петима, за тях четиримата и за мен.

Не биваше да казва, че тази стая с прашен мокет и прекалено меко легло на седмия етаж в хотел „Мариот“ е негова. Не можех да се примиря с мисълта, че един Голдман от Балтимор ще спи в един и същи хотел с Голдманови от Монтклеър. Извиних се, станах от масата и поисках колата под наем, за да направя някои покупки в квартала. Александра дойде с мен.

Карах до „Оук Парк“. Срещнахме патрулната кола и аз направих тайния знак на братството. После спрях пред къщата на Балтиморови. Слязох от колата и дълго я гледах. Александра дойде до мен и ме прегърна. Казах ѝ: „Остана ми само ти“. Тя ме притисна още по-силно.

После се разходихме из квартала. Минахме покрай училището „Оук Трий“. Забелязах, че баскетболното игрище си е съвсем същото. Сетне се завърнахме в „Мариот“.

Александра не изглеждаше добре. Беше съсипана от мъка, но чувствах, че има и нещо друго. Запитах я какво става, но тя ми отвърна, че всичко е свързано със смъртта на Хилел и Уди. Ясно виждах, че не ми казва всичко.

Родителите ми останаха още два дни, после трябваше да си заминат. Не можеха да отсъстват по-дълго от работа. Поканиха чичо Соул да прекара известно време в Монтклеър, но той отказа. Също както и след смъртта на леля Анита, реших да остана още малко в Балтимор. Когато изпращах родителите си на летището, мама ме целуна и каза: „Добре постъпи, като реши да останеш при чичо си. Гордея се с тебе“.

Седмица след погребението Александра се завърна в Нешвил. Искаше да остане с мен, но аз настоях, че е много важно тя да се заеме отново с разпространението на своя албум. Вече бе получила покани за участие в предавания от няколко големи местни телевизионни канала, а ѝ предстояха и изяви в най-гледаното време.

Останах в Балтимор до началото на зимната ваканция. С мъка гледах как моят чичо Соул постепенно рухва. Прекарваше времето затворен в своята стая, отпуснат на леглото и с включен телевизор, който да запълва тишината.

Аз от своя страна по цял ден бях в „Оук Парк“ и често ходех до „Форест Лейн“. Ловях един по един спомените в мрежата за пеперуди на моята памет.