Книга за Балтиморови

— Уверявам те. Всичко е наред, няма за какво да се тревожиш. А и какво толкова може да каже? Не се притеснявай, ще поговоря с него.

Ала когато се върна в стаята на редколегията, Хенингс установи, че Хилел си е отишъл. Видя го час по-късно, когато момчето позвъни у тях.

— Добър вечер, господин директор.

— Хилел? Какво правиш тук?

— Трябва да ви върна нещо, което ви принадлежи — отвърна Хилел и извади от чантата си дамски пликчета.

Хенингс изцъкли очи и размаха ръце.

— Махни тази мръсотия! — заповяда той. — Не зная за какво говориш.

— Струва ми се, че са на госпожа Чериът. Нали ѝ свалихте гащите, за да я пляскате, и тя забрави да ги обуе. Чудна работа, защото, ако аз забравя да си обуя слиповете, ще ми духа на пишката. Ала може би на жените не им духа, защото техните пишки са отвътре.

— Млъквай и изчезвай оттук! — просъска Хенингс.

Откъм салона се дочу гласът на съпругата на господин Хенингс, която питаше кой звъни.

— Всичко е наред, скъпа — отвърна Хенингс с меден глас. — Дойде един ученик, който има проблеми.

— Може би трябва да попитаме вашата съпруга дали тези гащи не са нейни? — подсказа Хилел.

С непохватен жест Хенингс се опита да грабне пликчетата, но не успя и се провикна към жена си:

— Скъпа, ще се поразходя навън!

Излезе на тротоара по пантофи и помъкна Хилел със себе си.

— Да не си луд, че си дошъл тук?

— Забелязах, че ей там има павилион за сладолед — каза Хилел.

— Нямам намерение да те черпя сладолед. Време е за вечеря. А и как пристигна тук?

— Питам се дали госпожа Чериът обича да си маже със сладолед зачервеното дупе? — продължаваше Хилел.

— Хайде, ела да ти купя сладолед.

С фунийка сладолед в ръка двамата продължиха разходката си из квартала.

— Защо пляскахте по дупето клетата госпожа Чериът? — запита Хилел.

— Беше игра.

— В училище ни обясняваха какво е малтретиране. Това малтретиране ли беше? Дори ни дадоха телефонен номер, на който да се обаждаме.

— Не, моето момче. Правехме нещо, което и двамата желаехме.

— Играехте на пляскане по дупето?

— Да. Това е специално пляскане. То не причинява болка. Дори е полезно.

— Така ли? Моят приятел Луис пък разправяше, че веднъж баща му го напляскал по задника и здравата го боляло.

— Когато възрастни се пляскат по дупето, е различно. Те предварително се уговарят, за да са сигурни, че участниците са съгласни.

— Аха. Значи сте повикали госпожа Чериът и сте ѝ казали: „Мила госпожо Чериът, имате ли нещо против да ви сваля гащичките и да ви напляскам по дупето“, а тя е отговорила: „Нямам нищо против“.

— Нещо такова.

— Изглежда ми доста странно.

— Моето момче, имай предвид, че възрастните са странни.

— Това го знам.

— Не, искам да кажа, че са по-странни, отколкото би могъл да си представиш.

— И вие ли сте такъв?

— И аз.

— Знаете ли, сещам се за какво говорите. Приятели на моите родители бяха в развод. Веднъж двамата идваха на вечеря, а седмица по-късно жената дойде да спи у нас. Непрекъснато говореше за мъжа си със забранени думи. Правел разни неща с бавачката на децата им.

— С мъжете понякога се случват такива неща.

— Защо?

— По много причини. За самочувствие. За да се почувстват по-силни, по-млади. За да задоволят нагона си.

— Какво означава нагон?

— Нагон е онова, което ни кара да правим разни неща, без да знаем защо. Главата ни престава да мисли и тялото действа по начин, за който после съжаляваме.

— Онзи ден открих зад леглото си пакетче бонбони. Те са ми любимите, но мама каза, че не бива да ги ям, защото скоро ще вечеряме. Аз обаче си похапнах и след това съжалявах, защото вече не бях гладен и едва докоснах вечерята, която мама беше приготвила. Това нагон ли е?

— Да речем.

— А вие защо играете, като пляскате госпожа Чериът по дупето? Може би вече не обичате жена си, както се случи с приятелите на моите родители?

— Напротив, обичам жена си. Безкрайно я обичам.

— Значи, нея трябва да пляскате по дупето от любов!

— Тя не желае. Знаеш ли, понякога мъжете имат нужди и трябва да ги задоволяват. Но това не означава, че не обичат жена си. Затварям се в стаята на редколегията с госпожа Чериът именно, за да остана при жена си. Обичам жена си и не искам тя да бъде тъжна. А сигурно ще се натъжи, ако узнае това. Разбираш ли? Сигурен съм, че разбираш.

— Да, разбирам. Само че вие сте началник на госпожа Чериът и съм сигурен, че заради това ще си имате куп неприятности. А и родителите никак няма да са доволни, ако научат, че столовете, на които децата им сядат в редколегията, служат на тях да се настанява преподавателка по гол задник…

— Ясно! — прекъсна го Хенингс. — Разбрах! Какво искаш?

— Искам да запишете безплатно в училището моя приятел Уди.

— Ти си луд! Да не смяташ, че мога да извадя 20 000 долара от шапката си?

— Вие отговаряте за бюджета. Сигурен съм, че ще можете да се справите. Достатъчно е да добавите един стол в дъното на класната стая. Никак не е сложно. Така ще можете да продължите да обичате жена си и да пляскате по дупето госпожа Чериът.