Книга за Балтиморови

На следващия ден, когато Дюк отново изджафка пред вратата, вече му бях приготвил първокачествена месна закуска. Тъй като трябваше да прескоча до пощата, го взех със себе си. Не устоях на изкушението да се разходим заедно в града: заведох го да му направят тоалет, а после го почерпих сладолед с фъстъци в малка сладкарница, където го приготвяха на място. Бяхме се настанили на терасата, аз му подавах бисквитеното рогче, което той ближеше с наслада, когато чух някой да ме вика:

— Маркъс?

Обърнах се, изпаднал в ужас, че са ме заловили на местопрестъплението, и видях Лио.

— Лио, да му се не види! Как ме изплашихте!

— Маркъс, вие напълно откачате! Какво правите?

— Ядем сладолед.

— Разхождате в града чуждо куче пред очите на всички! Да не искате Александра да ви спипа?

Прав беше. Знаех това, но може би вътре в себе си желаех Александра да разкрие всичко, да се случи нещо. Откраднатите мигове, прекарани заедно, не ми бяха достатъчни. Давах си сметка, че искам всичко да бъде както преди. Ала бяха минали осем години и тя вече имаше друг мъж до себе си.

Лио ме принуди да върна Дюк на Александра, преди да ми е хрумнало да го заведа на кино или да направя някоя друга глупост. Подчиних се и когато се прибрах, видях моя съсед да седи на своята тераса и да пише. Смятам, че се беше разположил там, за да дебне кога ще се завърна. Отидох при него.

— Е? Напредва ли вашият роман? — запитах го, като кимнах към все така девствената първа страница.

— Напредва. Мисля, че бих могъл да опиша историята на един старец, който наблюдава как младият му съсед се влюбва в жена с помощта на нейното куче.

Въздъхнах и седнах на стола до него.

— Лио, просто не знам как да постъпя.

— Направете като кучето. Накарайте да ви изберат. Проблемът е, че когато хората купуват куче, смятат, че те са го избрали, докато всъщност е обратното: кучето избира към кого да се привърже. То ви приема, преструвайки се, че се подчинява на наложените му правила, за да не ви натъжава. Липсва ли съвместимост, всичко е загубено. Доказателство за това е ужасната, но напълно достоверна история, случила се в щата Джорджия. Една самотна майка, набожна до безумие, купила дакел на име Уиски, за да внесе разнообразие в своето всекидневие и за забавление на двете си деца. За нещастие, Уиски се оказал напълно несъвместим с нея и съжителството им станало непоносимо. За да се отърве от него, жената прибягнала до крайно средство: накарала животното да седне пред къщата, поляла го с бензин и го запалила. Обхванатото от пламъци псе с отчаяно квичене се втурнало вътре, където децата гледали телевизия. Къщата изгоряла напълно заедно с Уиски и двете деца, така че пожарникарите открили само пепел. Сега разбирате ли защо трябва да оставите кучето да ви избере?

— Лио, боя се, че така и не проумях какво искате да ми кажете с тази история.

— Трябва да подходите по същия начин към Александра.

— Значи, да я изгоря жива?

— Не, глупако. Престанете да се правите на нещастно влюбен: направете така, че тя да ви избере.

Свих рамене.

— Така или иначе, тя скоро ще се завърне в Лос Анджелис. Спомена, че ще остане тук, докато траят процедурите на Кевин, а той вече кажи-речи е във форма.

— И какво, ще се примирите ли с това? Накарайте я да остане! Освен това кога най-сетне ще ми разкажете какво се е случило между вас? Още не сте ми описали как сте се запознали?

Станах.

— Следващия път, Лио. Обещавам.

На другия ден моят приятел Дюк бил забелязан по време на поредното си бягство. Както обикновено, заджафка пред вратата, но когато я отворих, видях Александра — развеселена, заинтригувана и облечена с нещо, което, както ми се стори, беше пижама.

— В дъното на градината има дупка — каза ми тя. — Открихме я тази сутрин. Можеш ли да повярваш? Мина под живия плет и пристигна право тук.

Избухна в смях. Беше си все така красива, дори без грим и по пижама.

— Ще влезеш ли за едно кафе? — предложих аз.

— Нямам нищо против.

Внезапно се сетих, че вещите на Дюк са пръснати по пода в салона.

— Почакай за момент да си обуя панталона.

— Значи, вече носиш панталон — подхвърли тя.

Не отвърнах нищо и побързах да затворя вратата под носа ѝ, след като я помолих да потърпи. Втурнах се да събера играчките на Дюк, купите за храна, одеялото и ги нахвърлях в спалнята.

Върнах се да отворя входната врата и Александра ме изгледа дяволито. Пуснах я да влезе, без да забележа колата, от която някакъв мъж в този момент ни наблюдавал и правел снимки.

8

Балтимор

1992–1993 г.

Следвайки неизменен във времето календар, на всеки четири години Денят на благодарността е предшестван от президентски избори. През 1992 година бандата на Голдманови взе дейно участие в кампанията на Бил Клинтън.