Книга за Балтиморови

Всяка седмица в училище Стивън ни показваше пачка банкноти, която ставаше все по-дебела, след което купуваше на всички сладолед. Също както в света на модата, оригиналът често става обект на подражание, но рядко бива достигнат: научих, че моят съученик Луис решил да спечели пари, като нагруби баща си, но вместо това получил два оглушителни шамара, което го накарало да прекрати по-нататъшните опити. Ето защо бях горд да се завърна в Монтклеър с доларите, спечелени като градинар. Така щях на свой ред да смая моите съученици и да ги черпя сладолед.

На Бънк никак не му се щеше да ми отделя заплата. Всеки път ме посрещаше, ръмжейки, че няма да ми плати, че Хилел и Уди вече са му предостатъчни, но братовчедите винаги поделяха спечеленото с мен. Харесвахме Бънк, макар да беше мърморко. Наричаше ни „малки лайнари“, а ние пък му казвахме Скункс[1], защото намирисваше. Беше цапнат в устата и всеки път, когато чуеше прозвището си, ни обсипваше с ругатни, за наше огромно удоволствие: „Името ми е Бънк! Бънк! Как не можахте да го запомните? Шайка дребни лайнари! Бънк с Б! Като бардак! Като ботуш в гъза!“.

През февруари 1992 година, въпреки провала на предварителните избори в Ню Хемпшир, Бил Клинтън си оставаше най-сериозният кандидат на демократите. Набавихме си агитационни стикери и започнахме да ги лепим върху пощенските кутии и по броните на колите на клиентите на Бънк, както и по неговата камионетка. През онази пролет в Америка избухнаха вълнения след оправдаването на четиримата полицаи, обвинени, че след преследване са пребили чернокож; видеозаписът на побоя, заснет от случаен очевидец, бе разтърсил страната. Така бе поставено началото на онова, което стана известно в целия свят като аферата „Родни Кинг“.

— Нищо не разбрах — обади се Уди с пълна уста. — Какво означава „искам отвод“?

— Уди, скъпи, преглътни, преди да говориш — смъмри го ласкаво леля Анита.

Хилел се впусна в обяснения.

— Прокурорът твърди, че съдебните заседатели не са безпристрастни, и желае те да бъдат сменени. Всички или някои от тях. Това означава „искам отвод“.

— Че защо? — продължи да пита Уди, бързайки да преглътне, за да не прекъсне разговора.

— Защото те са чернокожи, а Родни Кинг също е чернокож. Прокурорът твърди, че журито, съставено от чернокожи, няма да издаде справедлива присъда. Затова изиска отвод на съдебните заседатели.

— Да, ако обаче журито е съставено от бели, ще бъде на страната на ченгетата!

— Точно така! Именно в това е проблемът! Журито, съставено от бели, оправда белите полицаи, пребили чернокожия. Това стана причина за бунтовете.

У Голдманови от Балтимор на масата разговорите се въртяха около аферата „Кинг“: Хилел и Уди с вълнение следяха развоя на събитията. Случаят пробуди интереса на Уди към политиката и няколко месеца по-късно, през есента на 1992 година, той и Хилел съвсем естествено се включиха в кампанията на Бил Клинтън, като се записаха на щанда на демократите до паркинга на супермаркета в „Оук Парк“. Те определено бяха най-малките агитатори и един ден привлякоха вниманието на телевизионен екип, който им зададе няколко въпроса и ги включи в поредния си репортаж.

— Защо работиш за демократите, малкият? — запита журналистът Уди.

— Защото моят приятел Хилел казва, че така трябва.

Донякъде смутен, журналистът се обърна към Хилел:

— А ти, моето момче, смяташ ли, че Клинтън ще спечели?

След което изслуша слисан отговора на дванайсетгодишното момче:

— Трябва да сме наясно с реалното положение на нещата. Изборите ще бъдат трудни. По време на своя мандат Джордж Буш постигна немалко успехи и само преди няколко месеца бих казал, че победата му е сигурна. Ала днес страната се намира в рецесия, безработицата е висока, а наскоро избухналите бунтове, предизвикани от аферата „Родни Кинг“, допълнително подкопават позициите му.

Периодът на изборите съвпадна с пристигането в класа на Уди и Хилел на нов ученик, на име Скот Невил — болно от муковисцидоза момче, по-мършаво дори от Хилел.

Директорът Хенингс дойде да обясни на децата какво представлява муковисцидозата. Единственото, което те запомниха, бе, че Скот има проблеми с дишането, което му спечели прозвището Половин дроб.

Скот, който почти не можеше да тича и следователно да се спасява, скоро се превърна в новата жертва на Прасето. Това обаче продължи само няколко дни, защото веднага щом Уди научи това, заплаши Прасето с юмрук в носа и го принуди незабавно да прекрати изтезанията.

Уди започна да закриля Скот така, както преди закриляше Хилел, и скоро трите момчета разбраха, че между тях има много общи неща.