Книга за Балтиморови

— Ами че аз го знам, досадник такъв! Тъкмо там е проблемът. Вижте само! Аз се трепя да осигуря вашата кариера, продуцирам филма на века, а вие проваляте всичко. Имайте предвид, Голдман, накрая ще ме убиете с вашата мания да рушите. И какво ще стане с вас, ако пукна? Ще дойдете да хленчите на гроба ми, защото няма да има кой да ви помогне. Какво ви прихвана, че наговорихте всякакви ужасии на тази чудесна млада жена, при това актриса, която всички обожават? Щом разплаквате актриса, която всички обожават, всички ще ви намразят! А когато цялата страна ви мрази, никой няма да отиде да гледа филма по вашата книга! Нима искате всички да ви мразят? Погледнете само какво става в интернет: гадният Маркъс, милата Лидия.

— Но тя самата дойде да ми съобщи, че е в кастинга на филма — оправдах се аз. — Просто ѝ отвърнах, че се заблуждава.

— И тя наистина е в кастинга, умна главо! Дори играе главната роля във филма!

— Вижте какво, Рой, заедно е вас прегледахме кастинга! Утвърдихме подбора на актьорите! Къде се дяна актрисата, която бяхме избрали?

— Изгоних я!

— Изгонили сте я?

— Точно така. Изгоних я.

— И поради каква причина?

— Докато снимаше последния си филм, през всяка почивка се тъпчеше с бухти!

— О, Рой, какви са тези глупости!

— Чистата истина. Повиках нейния агент и му казах: вземай си тази лакомия и се махай! Това е филмово студио, а не ферма за угояване на прасета!

— Рой, престанете! Как така Лидия се оказа във филма?

— „Парамаунт“ внесе промени в кастинга.

— И защо? С какво право?

— Защото липсваха актьори, които да са добра инвестиция. Лидия Глоър е добра инвестиция. Много повече, отколкото скапаните актьори, които вие бяхте подбрали, сякаш сте ги вадили от нюйоркските складове за вторични суровини.

— Добра инвестиция, казвате?

— Добра инвестиция. Така е в киното. Гледаме съответствието между хонорара, който получава един актьор, и приходите от филма. В това отношение малката Глоър е добра инвестиция: ако играе във филма, повече хора ще искат да го гледат. А това означава печалба за мен, за вас, за тях, за всички.

— Наясно съм какво е добра инвестиция.

— Не, не сте наясно! Защото, ако беше така, щяхте да ми целувате краката, че съм я ангажирал.

— И защо, по дяволите, изпълнявате всички прищевки на „Парамаунт“? Не съм съгласен тя да играе Алиша и точка по въпроса.

— Е, Маркъс, вие просто нямате такова право. Искате ли да ви покажа всички клаузи на договора, който сте подписали, особено написаните с дребен шрифт и явно непонятни за вас? Поканили са ви на кастинга от любезност… Сам ще се убедите, че филмът ще пожъне огромен успех. Разходите за хонорари са баснословни. А всичко скъпо е хубаво. Всичко живо ще се изпотрепе да гледа филма. Що се отнася до вас, ако продължавате да разбивате женски сърца, не след дълго феминистките клубове ще започнат да горят книгите ви по площадите и да организират демонстрации пред дома ви.

— Рой, вие сте непоносим.

— Значи, такава е вашата признателност към човека, който осигурява бъдещето ви?

— Моето бъдеще са моите книги, а не вашият тъп филм.

— Хайде, моля ви, престанете с вашите революционни напеви, на които отдавна никой не вярва. Бедни ми Маркъс, книгата принадлежи на миналото.

— Престанете, Рой, как може да твърдите подобни неща?

— Не тъгувайте, драги ми Голдман. След двайсет години никой вече няма да чете. Това е положението. Всички ще цъкат като побъркани върху мобилните си телефони. Бъдете сигурен, че с книгоиздаването е свършено. Децата на вашите деца ще гледат книгите със същото любопитство, с което ние гледаме египетските йероглифи. Ще ви питат: „Дядо, за какво са служили книгите?“. А вие ще им отговаряте: „За да мечтаят хората. Или пък за да изсичат горите, не си спомням точно“. Но тогава вече ще бъде твърде късно за връщане назад: затъпяването при човечеството ще е достигнало критична точка и ние ще се изтрепем помежду си в резултат на вродената ни глупост, което в една или друга степен вече се случва. Книгите нямат бъдеще, Голдман.

— Така ли? И какво според вас има бъдеще, Рой?

— Киното, Голдман. Киното!

— Киното?