Книга за Балтиморови

Ала когато поисках от майка ми разрешение да не ходя на училище, а да отида в Балтимор и да помогна на братовчедите в почистването на снега пред гаражите в „Оук Парк“, тя, естествено, не се съгласи. И тъй като братовчедите имаха нужда от работна ръка, Скот бе удостоен с честта да попълни екипа на „Градинарите Голдман“.

Той ринеше снега с такова въодушевление, че непрекъснато му се налагаше да спира, за да си поеме дъх. Родителите му, Патрик и Джилиан Невил, се тревожеха, че той постоянно стои навън. Накрая отидоха у Балтиморови, за да обяснят на Уди и Хилел, че Скот трябва да пази здравето си.

Двамата обещаха да се грижат за него. Когато времето се стопли и трябваше да започне пролетното почистване на градините, Джилиан Невил категорично не беше съгласна Скот да продължава да работи с бандата. Патрик, напротив, смяташе, че общуването с двете момчета е полезно за сина му. Той покани Уди и Хилел в „Деъри Шек“, почерпи ги млечен шейк и им обясни ситуацията.

— Майката на Скот се тревожи от това, че той трябва да работи в градините. За него това е твърде уморително, а мръсотията и прахът му вредят. Само че той страшно ви харесва. Общуването с вас му повдига самочувствието, което също не е без значение.

— Не се притеснявайте, господин Невил — успокои го Хилел. — Много ще внимаваме със Скот.

— Трябва да пие много течности, редовно да си почива, за да възстанови дишането си, и добре да си измива ръцете, след като е работил е инструментите.

— Ще следим да постъпва точно така, господин Невил. Честна дума.

Същата година отидох в Балтимор за пролетната ваканция. Веднага разбрах защо моите братовчеди толкова харесват компанията на Скот: той беше необикновено очарователно момче. Един следобед отидохме у тях, защото баща му ни помоли да му помогнем в грижите за растенията в градината. За пръв път се срещах със семейство Невил. Патрик беше на възрастта на чичо Соул и леля Анита. Беше хубав мъж, спортен тип и изключително приветлив. Жена му Джилиан не беше особено красива, но с приятно излъчване. Скот имаше сестра, която братовчедите ми дотогава не бяха виждали. Струва ми се, че всъщност те за пръв път посещаваха дома на Скот.

Патрик ни отведе в градината зад къщата: отвън тя напомняше на къщата на Балтиморови, но изглеждаше малко по-модерна. От западната страна слънцето пърлеше два реда хилави хортензии. Недалеч от тях имаше грамаден розов храст с доста запуснат вид.

Уди огледа растенията с окото на експерт.

— Не зная кой ви е засаждал хортензиите, но разположението им е неблагоприятно. Имайте предвид, че те не обичат твърде слънцето. А освен това са жадни. Включена ли е автоматичната поливна система?

— Така ми се струва…

Уди изпрати Хилел да провери системата, после огледа листата на розовия храст.

— Болен е — заключи той. — Нужно му е лечение.

— Можете ли да го излекувате?

— Разбира се.

Хилел се върна.

— В една от тръбите има теч. Трябва да се смени.

Уди кимна.

— Според мен — продължи той — трябва да преместим хортензиите от другата страна. Само че се налага да попитаме господин Бънк какво мисли по въпроса.

Патрик Невил ги погледна развеселен.

— Тате, нали ти казах, че са много добри — обади се Скот.

Патрик ни предложи чаша вода, понеже ставаше горещо, и ние веднага приехме. Обувките му бяха кални, затова той надникна през една от остъклените врати и извика: „Александра, ще донесеш ли вода на момчетата, ако обичаш?“.

— Коя е Александра? — запита Хилел.

— Сестра ми — отвърна Скот.

След малко тя се появи, носейки табла с малки бутилки изворна вода.

Занемяхме. Беше съвършена красавица. Имаше бадемови очи, развени от вятъра руси коси, нежни черти и изящно носле. Беше кокетна. Малки диаманти искряха на ушите ѝ, а ноктите ѝ бяха лакирани в червено. Усмивката, която ни отправи, разкри прави бели зъби и в този момент сърцата ни забиха по-силно. Тъй като дотогава бяхме делили всичко, решихме и тримата да обичаме това момиче с дяволит поглед.

— Привет, момчета — каза ни тя. — Значи, за вас Скот говори през цялото време?

Промърморихме нещо в отговор, а после един след друг се представихме.

— Братя ли сте? — запита тя.

— Братовчеди — поправи я Уди. — Ние сме тримата братовчеди Голдман.

Тя отново ни отправи зашеметяваща усмивка.

— Отлично, братовчеди Голдман. Радвам се, че се запознахме.

Тя целуна баща си по бузата, съобщи му, че излиза за малко, и изчезна, оставяйки след себе си кайсиевото ухание на своя шампоан.

Според Скот беше гадно и тримата да се влюбим в сестра му. Само че ние бяхме напълно безпомощни. Александра влезе веднъж завинаги в сърцата ни.

На другия ден след тази първа среща с нея по молба на леля Анита отидохме до пощата в „Оук Парк“, за да купим марки. На излизане Уди предложи да се отбием в „Деъри Шек“ за по едно изстудено мляко и ние веднага приехме. Тъкмо когато се настанявахме край масата с чаша в ръка, влезе тя. Видя ни, несъмнено забеляза колко изумени и слисани сме, засмя се и дойде при нас, като поздрави всеки по име.