Книга за Балтиморови

— Маркъс, ти си с две години по-малък от мен…

— И какво от това?

— Ами неудобно е.

— Какво по-точно е неудобно?

— Харесваш ми, но си с две години по-малък. Това е!

— И какъв е проблемът?

— Милият ми Маркъс, какво си бебе! Така даже си още по-сладък. А мен малко ме е срам.

— Никой няма да научи.

— Няма начин. Така или иначе, хората ще научат.

— Няма, ако не кажеш на никого.

— Я престани, бебе такова! Ако искаш да се виждаме, никой не трябва да знае за това.

Приех условието ѝ. Продължихме да се срещаме в кафенето. Понякога тя идваше до Монтклеър, където не я познаваха и нямаше никакъв риск. Благословен да бъде Монтклеър, този малък град, в който никой никого не познаваше.

Не след дълго любовта ми към Александра оказа пагубно влияние върху оценките ми в училище. В час виждах само нея и чувах само нейния глас. Тя танцуваше в главата ми, в тетрадките ми, върху черната дъска, танцуваше с учителя по математика и нашепваше: „Маркъс… Маркъс…“. Станах и аз да танцувам заедно с нея. „Маркъс! — кресна учителят по математика. — Да не си се побъркал? Веднага седни на мястото си или ще те изгоня от клас.“ Разтревожен от рязкото влошаване на моя успех, класният ръководител повика родителите ми. Бях за първа година в гимназията и майка ми заподозря наличието у мен на някакъв интелектуален дефицит; тя плака по време на целия разговор, като по подобие на всички майки, чиито деца имат проблеми с учението, си припомняше, че самият Айнщайн е бил скаран с математиката. Айнщайн си е Айнщайн, само че онова, което сполетя мен, бе забрана да излизам, съчетана с допълнителни уроци у дома. Не бях съгласен, бунтувах се, молех, тръшках се, обещавах да подобря успеха си, но не постигнах нищо: всеки ден след училище щеше да идва частен учител, който да ми помага с домашните. Тогава се заклех да бъда нагъл, непокорен, глупав, разсеян и да пърдя по време на тези частни уроци.

Бях на ръба на отчаянието и се обадих на Александра, за да ѝ съобщя, че сме осъдени да се виждаме много по-рядко. Същата вечер тя позвъни на майка ми. Обясни ѝ, че моят учител по математика я е потърсил и е предложил тя да ми дава уроци у дома. Майка ми възрази, че вече била намерила учител, но когато Александра добави, че ще получава заплащане от гимназията в Монтклеър, майка ми охотно се съгласи. Само Александра бе способна на подобни магии.

Никога няма да забравя деня, когато тя позвъни на вратата. Александра, богинята от бандата на Голдманови, пристигна в Монтклеър.

Първото, което мама каза на момичето, което обичах, бе: „Ще видите, подредила съм цялата стая. Вътре беше страшна бъркотия, а в разхвърляна стая човек не може да се съсредоточи. Използвах случая да прибера старите му играчки в шкафа“.

Александра избухна в смях, а аз се изчервих от срам и възкликнах възмутено:

— Мамо!

— О, Марки, я стига! За никого не е тайна, че захвърляш мръсните си слипове къде ли не.

— Благодаря ви за грижите, госпожо Голдман — каза Александра. — Сега ще отидем в стаята на Маркъс. Има много домашни и ще трябва здравата да поработи.

Отведох я в моята стая.

— Много е мило, че майка ти те нарича Марки — отбеляза тя.

— Забранявам ти да ми казваш така.

Домашните, които готвехме двамата с Александра, се свеждаха до това да пъхам език в устата ѝ, както и да галя гърдите ѝ. Мисълта, че мама може всеки момент да влезе, за да ни почерпи със сладки, едновременно ме ужасяваше и възбуждаше. Тя обаче не го направи нито веднъж. Тогава си мислех, че е било случайност, но днес си давам сметка, че съм подценявал мама, която просто не е искала да смущава първата любов на своя син.

Впрочем майка ми също изпадна в плен на чара на Александра. Успехът ми се подобри главоломно и така отново извоювах свободата си.

Не мина много време и започнах да прекарвам уикендите в Ню Йорк. Когато майка ѝ отсъстваше, Александра ме канеше у тях. Отивах с разтуптяно сърце, тя отваряше вратата, хващаше ме за ръка и ме отвеждаше в стаята си.

Дълго време свързвах рапъра Тупак с Александра. На стената над леглото ѝ имаше огромен негов постер. Хвърляхме се на матрака, тя се събличаше, а аз гледах Тупак, който от своя страна също ни гледаше и ме благославяше с вдигнат палец. Дори днес е достатъчно да чуя по радиото негова песен, за да се задейства у мен условният рефлекс и веднага да си представя двама ни голи в леглото. С Александра за пръв път вкусих насладата на секса и трябва да кажа, че се справях доста добре. Ставах все по-уверен в себе си. Влизах в стаята ѝ, поздравявах Тупак, после сваляхме дрехите си и се сливахме. След секса дълго лежахме един до друг, без да кажем нищо. Тя навличаше широка тениска, свиваше джойнт и пушеше на прозореца. Да, трябва да призная пред вас, че тя бе тази, която ме научи да пуша марихуана. След завръщането ми в Монтклеър, изтощен и дрогиран, чувах майка ми да пита с лукава усмивка: „Как е малката Александра?“.