Копринената паяжина

Невъзможно й беше да се съпротивлява на нежността в усмивката му и страстта в очите му.

— Да, Ерик, да — съгласи се с готовност.

Ерик й отпрати невидима за другите целувка и тя почервеня, наведе за миг очи, преди да ги вдигне отново, за да поеме топлината на неговите в себе си.

Няколко километра след градчето на име Ясиер шофьорът зави надясно и автобусът запълзя по лъкатушещ планински път, който ги отведе до бреговете на Бъфало Ривър.

Преди векове реката бе прорязала дълбок пролом в планината. На много места по протежение на бреговете й над бързата вода се надвесваха скали. Сега стени от сив камък, обвити в лиани, се протягаха над реката и напомняха за Висящите градини на Семирамида. В тази част от страната реката беше широко известна с предлаганите възможности за плуване с кану, риболов и други водни спортове. Катлийн идваше на това място от години и виждаше как то се превръща в процъфтяваща туристическа атракция. През всяка от двуседмичните смени на лагера тя довеждаше децата тук за еднодневна игра край бързеите на реката. От близкия магазин вземаха назаем приспособления, които наподобяваха големи вътрешни гуми с възможност за сядане в тях. Върху скалист хълм беше монтирано корито — то слизаше надолу покрай брега до гладките плоски скали, над които кипеше бързеят. Седнали в откритите гуми, туристите преминаваха със смях и викове през това място на реката до около половин километър надолу, където бързото течение ги отнасяше — там водата се успокояваше достатъчно и човек можеше да се изправи и прецапа до брега.

Преминаването на бързея по този начин беше истинско приключение, но напълно безопасно, тъй като водата тук не беше по-дълбока от метър. Независимо от това, Катлийн всеки път следеше децата с напрежение. Днес нейната група беше смесена с тази на Майк Симисън и на още една възпитателка — Патси. Така че отговаряха почти за четиридесет деца.

Ерик прекара първия час след пристигането им плътно зад камерата си: катереше се с децата по скалистия хълм, снемаше възбудата от очакваното преживяване, изписана на лицата и в гласовете им, камерата му улавяше възторга им, докато се спускаха надолу по бялата пяна на бързея. Когато реши, че вече не е останало нищо за снимане, върна камерата си в автобуса за сигурност и се съблече по бански. Тялото му беше съвършено. Той се плискаше с децата, крещяха заедно — изцяло се отдаде на насладата от играта с тях, а те, от своя страна, ревностно си съперничеха за спечелване на вниманието му.

Следобед, на открито, възпитателите и Ерик настояха всички да си починат половин час, преди отново да влязат във водата.

Беше около два часът, когато Майк Симпсън се измъкна от реката и се отпусна върху скалистата плитчина.

— Хей, Катлийн, не сме броили децата от обяд. Не мислиш ли, че трябва да направим това сега?

— Прав си — съгласи се тя.

Всички прекарваха така весело, че беше пропуснала тази задължителна подробност. По настояване на Ерик и за радост на децата, и тя се беше спуснала няколко пъти по бързея. Заедно с Ерик, Майк и Патси започнаха проверката — извикваха децата по имена и отмятаха върху списъка присъствието им.

— Някой липсва — обади се тя стреснато, след като прехвърли децата от своята група.

— Все още има деца над бързея — обади се Ерик успокоително.

Но минутите течаха и въпреки че повториха проверката, резултатът беше същият — едно дете липсваше.

— Джейми! — възкликна Катлийн. — Къде е Джейми? — Огледа се, вече изпаднала в паника, като че ли го очакваше да се появи пред очите й само по силата на волята й. — Виждал ли го е някой?

— Хайде да не се паникьосваме — обади се Майк. — Ще разпитам децата и ще разберем кога и къде са го видели за последно.

— Аз ще сторя същото с моята група — предложи Патси.

— Направете го внимателно — няма защо да плашим и децата — предупреди ги Катлийн.

— Да, разбира се — Майк изтича към групата си.

Ерик я погледна:

— Ще проверя в гората на отсрещния бряг. Ти се огледай тук.

— Благодаря. Ерик… — хвана го отчаяно за ръката.

— Знам — каза той с разбиране. — Ще го открием, не се безпокой.

Катлийн отиде до щанда за продажба с отстъпки и запита за Джейми. Никой не го беше виждал. Отиде и до магазина, откъдето бяха наели приспособленията за плуване. Собственикът не беше виждал Джейми, но някой му беше донесъл гума, която бяха открили в реката, спряла в ниско надвиснали клони. Страх обхвана Катлийн. Дали Джейми не беше погълнат от бързата река и отнесен надолу по течението, преди да успее да извика? Той е толкова малък. Можеше да плува, но не много добре.

В главата й се блъскаха безразборно кошмарни картини. Джейми — крещеше вътрешно тя. — Изтича обратно до реката с надеждата, че Майк може да го е открил. Но лицето на Майк беше мрачно като това на Патси, когато и тя се присъедини към тях.

— Катлийн, какво да правим? — попита Майк. За първи път, откакто го познаваше, откритото му лице на вечен оптимист беше напрегнато и имаше следи от стрес.

— Ще трябва да се обадим на полицията. На горските рейнджъри — показваше по-голямо спокойствие, отколкото чувстваше.