Копринената паяжина

Устните им се сляха. Вкусваха се взаимно, наслаждаваха се и отново се отпускаха в дълбока целувка. Никога не беше целувала с такава самозабрава и толкова обещание. Вдигна ръце и зарови пръсти в косата му.

Ръцете му се движеха по тялото й с изящна прецизност, изследваха всяка вдлъбнатинка, всяка извивка, всяка плоскост. Плъзнаха се надолу по ребрата й, преминаха в гореща ласка над стегнатия й корем, за да се опият отново от насладата, която предлагаха гърдите й… Тези горещи, любопитни ръце и властни устни я накараха да изпита непознато досега удоволствие. Цветето на желанието дълбоко в нея започна да набъбва и расте до пълен цъфтеж.

Притисна се неволно към него в самозабравата на пламенната им целувка. Измъченият му стон срещу бузата й я извади от тази еуфорична сребърна паяжина, която беше изплел около нея.

— Съжалявам — прошепна тя, като се отпусна отново в сигурната опора на гръдния му кош.

— Няма защо да се извиняваш — гласът му не беше съвсем нормален. — Ако не излезем веднага оттук, ще се вледеним. — Изправи се на крака и й протегна ръка. Тя излезе от водата и забърза колкото разрешаваше потокът — към брега.

Пясъкът все още излъчваше събраната през деня слънчева топлина. Тя се отдалечи, като гледаше да бъде с гръб към него — държеше ръцете си кръстосани над гърдите. Колкото и незначителна преграда да беше водата, без нея Катлийн се чувстваше съвсем гола.

Дочу специфичния шум от смъкване на мокра тъкан и разбра, че Ерик си беше махнал банските. Усети няколко леки стъпки и той застана зад нея.

— Катлийн.

Постави ръце на раменете й и я обърна към себе си. Брадичката й беше заровена в гърдите, а очите й бяха плътно затворени.

— Никога не си била с мъж, нали? — Когато тя не отговори, той постави показалеца си под брадичката й, повдигна я, заставяйки я да го погледне. — Била ли си с мъж? — повтори той въпроса си, когато тя отвори очи пред пронизващия му поглед.

Можа само да поклати отрицателно глава.

Той обви нежно ръце около нея, но остави защитата на собствените й ръце между двамата. Отпусна чело срещу нейното и дъхът му облъхна лицето й, когато прошепна:

— Би Джи загатна нещо подобно. Мое бедно, скъпо момиче. Съжалявам. Как можех да предположа, че си все още девствена? Въпреки че трябваше да разбера от самото начало — засмя се тихо и тя жадно пое вибрациите на тялото му.

Ръцете, с които стискаше в самозащита раменете си, започнаха да се отпускат и накрая се сгушиха на гърдите му.

— Една девственица е такова рядко нещо, че дори не я разпознах, когато я срещнах — коментарът му беше самоосъждащ. Въздъхна дълбоко, изпълнен със съжаление, и каза: — Нищо чудно, че се страхуваше от мен.

Катлийн вдигна бързо глава.

— Не, Ерик. Страхувах се от това, което ставаше между нас, но никога не съм се страхувала от теб — поправи го тя пламенно.

— А сега?

Сега? — запита се тя. — Сега! Сега тя знаеше, че го обича. Тази сутрин, когато снимаше онази възрастна двойка, тя вече знаеше, че го обича. Когато целуна ръката на възрастната жена, Катлийн почувства познатото стягане на сърцето си. Загрижеността му за Джейми и спокойният, разумен начин, по който се държа по време на инцидента, окончателно я спечелиха.

Да, обичаше го. И искаше той да познае напълно любовта й. Искаше да даде израз на това свое чувство, което я бе обсебило. Тя боязливо постави ръце върху раменете му и се вгледа в бездънните му очи.

— Не се страхувам и сега.

Дъхът с мъка излизаше през стиснатите му зъби, когато тя направи малка стъпка напред и гърдите й се притиснаха на голия му гръден кош. Внимателно, като че ли имаше работа с много крехък порцелан, той постави ръце на талията й и я притегли още по-близо до себе си. Силата на докосването на телата им накара и двамата да подскочат.

— Катлийн — простена той, заровил лице в косата й. — Искам те. Ела и легни с мен. — Говореше й покоряващо. Настоятелно. Нежно.

Придвижиха се като един човек към одеялото, което беше проснал върху топлия пясък. Той седна върху него и я погледна с протегната ръка. Тя подпъхна палци в бикините си, смъкна ги надолу край бедрата и колената си, а после грациозно стъпи встрани от тях.

Когато седна до него, той отново я обви с ръце и после бавно се отпусна на пясъка, като я повлече със себе си. Обърна се настрана и я притегли по-близо — сега двамата бяха лице в лице.

— Ако ти причиня болка по какъвто и да било начин, искам да ме спреш.

— Няма да ми причиниш болка — прошепна тя, отмествайки леко къдрица посребрена от луната коса от напрегнатото му чело.

— Да, знам, че ще ти причиня болка. Бих желал да не е така.

— Тогава искам да ми причиниш болка. Искам го.

Той нежно прошепна името й, преди да притисне устни в нейните. Протегна ръка за нейната, целуна пламенно дланта й и я постави на гърдите си.

— Искам да ме опознаеш, Катлийн. Докосвай ме. Няма да предприема нищо, докато не съм сигурен, че ти не ме желаеш толкова силно, колкото те искам аз.