Читаем Копринената паяжина полностью

Тя се изсмя, но се залови ентусиазирано със задачата си и скоро косата му беше покрита с гъста пяна. Междувременно устните му безжалостно изследваха тялото й и я разсейваха. Ръцете му галеха бедрата й отзад, а мустаците гъделичкаха пъпа й. Когато се изправи, Катлийн трепереше и коленете й се подгъваха.

Малкият запас от гореща вода за бунгалото бързо се източи.

— Чиста ли си вече? — запита Ерик, като продължи да гали насапунисаните й гърди.

Тя се облегна на плочките зад душа, неспособна да мисли за нищо друго, освен за ръцете му, които я докосваха така умело.

— Светя от чистота — прошепна тя.

— Сигурна ли си? — нещо в тона му я накара да отвори затворените до този момент в сънливо задоволство очи. Онова жадно желание, което беше опознала, сега отново се събуди и заискри в нея, когато ръката му се плъзна надолу по тялото й. Очите му помътняха от страст.

— Ерик — простена тя, вдигна ръце на врата му и завъртя бедра срещу него. Той я притисна към покритата с плочки стена и я целува дълго и страстно, докато водата стана съвсем студена.

Изсушиха се, но не се облякоха. Катлийн му подаде книжната кесия, която беше изнесла от кухнята.

— Това е за теб — каза тя. Кесията беше пълна с узрели сочни арканзаски праскови.

— Благодаря ти!

Седнаха на пода и с малко ножче, което беше съобразила да вземе, Катлийн бавно му обели праскова със съблазнителен блясък в очите. Ядоха с удоволствие, като си разделиха две от прасковите и оставиха сокът им да се стича по телата им в галещи поточета.

— Лицето ти лепне — каза тя.

— Естествено. Имаш ли нещо против?

Тя поклати отрицателно глава и с предизвикателни искрици в очите се наведе към него, постави устни върху неговите и леко ги облиза. Ерик задържа дъха си още преди устните й да се спуснат надолу към брадичката и врата му. Когато достигнаха кожата на гърдите му, той простена и зарови пръсти в косата й.

Сега, след още един по-кратък душ, лежаха на тясното му легло с преплетени крака и ръце. Той шепнеше любовни думи в косата й и продължаваше да изследва магията на гърдите й и да се наслаждава на промените, които предизвикваше в тях с умелата ласка на пръстите си.

Леки спазми започнаха да танцуват във вените на Катлийн. Потръпваше от удоволствие от допира на кожата й до покрития му с къдрави светли косми гръден кош, от дългите му крака, които се търкаха в нейните. Уханието на сапуна в комбинация с неговата специфична мъжка миризма я изпълни с желание да го приеме в себе си още веднъж.

— Ерик?

— Шшт. Предполага се, че спиш.

— Ерик, моля те — дъхът й спря. — Ерик, искам да ме любиш.

— Катлийн, не трябва, скъпа, ще те боли и…

— Моля те.

— Катлийн…

В гласа му имаше нерешителност и колебание. Нарочно започна да върти бедра срещу него. Пулсът му се ускори и той я прегърна.

Катлийн въздъхна и прошепна нещо несвързано, но Ерик като че ли я разбра. Проникна в нея нежно и внимателно.

На Катлийн й се стори, че душата й се разширява и тя полита нагоре, обхваната от неповторимо чувство за безтегловност. Тялото й се разтърси от конвулсии, породени от вълните на удоволствие, които подемаха на гребена си всеки нерв — неописуемо, непознато досега удоволствие, в пламъците, на което гореше дъхът й. Тя се изви на дъга, за да притисне по-плътно долната част на тялото си към него, за да го поеме по-дълбоко в себе си — жадна и ненаситна, като простенваше името му в почуда и любов.

Той й даде възможност да дойде бавно на себе си от тази съблазнителна забрава, като посрещна връщането й на земята с думи, които тя никога не беше очаквала да чуе от устата на мъж. Наистина ли беше толкова хубава? Тя ли беше жената, която той хвалеше така пламенно за женствеността й? Искаше й се от все сърце да е точно такава.

* * *

Когато на закуска очите им се срещнаха, и двамата се разсмяха като деца, виновни с взаимната тайна за извършено нарушение, останало неразкрито. Всъщност беше точно така. Той я беше изпратил до бунгалото й едва призори.

Една ги поглеждаше подозрително, но те не усещаха погледа й. Другите възрастни бяха твърде потиснати от дъжда, който се лееше навън, за да забелязват каквото и да било друго наоколо. Дъждът беше символ на истинско нещастие за един възпитател в лагер: налагаше се да прекара целия ден между четири стени с двеста своенравни деца.

Господ да благослови Уолт Дисни — на него се крепяха надеждите на възпитателите за горе-долу нормално прекарване на дъждовния ден. Смятаха да пуснат един филм сутринта и друг следобед след заниманията по различни умения.

Ерик прие промяната в програмата със спокойствието, с което приемаше всичко тази сутрин.

— Ще дам идеи за справяне с дъждовен ден. Освен това още не съм свършил с преглеждането на тези папки — каза той на Една.

Един час по-късно децата насядаха около телевизор с голям екран, филмът започна след шумно пляскане с ръце и тропа не с крака. Ерик постави камерата си на триножника, но в момента, в който я обърна към децата, усети, че нещо не е в ред с нея. Изруга тихо, но звукът от „Дамата и скитникът“ погълна възклицанието му — чу го само Катлийн, която стоеше до него.

Перейти на страницу:

Похожие книги

Раковый корпус
Раковый корпус

В третьем томе 30-томного Собрания сочинений печатается повесть «Раковый корпус». Сосланный «навечно» в казахский аул после отбытия 8-летнего заключения, больной раком Солженицын получает разрешение пройти курс лечения в онкологическом диспансере Ташкента. Там, летом 1954 года, и задумана повесть. Замысел лежал без движения почти 10 лет. Начав писать в 1963 году, автор вплотную работал над повестью с осени 1965 до осени 1967 года. Попытки «Нового мира» Твардовского напечатать «Раковый корпус» были твердо пресечены властями, но текст распространился в Самиздате и в 1968 году был опубликован по-русски за границей. Переведен практически на все европейские языки и на ряд азиатских. На родине впервые напечатан в 1990.В основе повести – личный опыт и наблюдения автора. Больные «ракового корпуса» – люди со всех концов огромной страны, изо всех социальных слоев. Читатель становится свидетелем борения с болезнью, попыток осмысления жизни и смерти; с волнением следит за робкой сменой общественной обстановки после смерти Сталина, когда страна будто начала обретать сознание после страшной болезни. В героях повести, населяющих одну больничную палату, воплощены боль и надежды России.

Александр Исаевич Солженицын

Проза / Классическая проза / Классическая проза ХX века