Корабът на изкуплението

— Можеш да си сигурна в това — отвърна Вольова. — Всичко, което виждам аз, вижда и той.

— Защо тогава се движим? Не иска ли да умре?

— Не тук, както изглежда — отговори Клавейн. — И не сега. Тази траектория ще ни върне в пространството на Ризургам, нали така?

— След около дванайсет дни — потвърди Иля. — Което ми се вижда прекалено дълго, за да бъде от полза. Разбира се, това е при положение че през цялото време се придържа към една десета от гравитационната константа… което в крайна сметка не му е нужно. При една гравитационна константа той ще стигне до Ризургам за два дни, преди Клавейн.

— И каква ще бъде ползата — попита Хури. — Там сме също толкова уязвими колкото и тук. Клавейн може да стигне до нас, където и да отидем.

— Изобщо не сме уязвими — отвърна Вольова. — Все още разполагаме с тринайсет от проклетите тайни оръжия и волята да ги използваме. Няма да гадая какъв е по-дълбокият мотив на Капитана за това придвижване, но знам едно: това улеснява значително операцията по евакуирането, нали?

— Мислиш, че в крайна сметка опитва да помогне?

— Не знам, Хури. Признавам, че това е далечна теоретична възможност, нищо повече. При всяко положение е по-добре да съобщиш на Торн.

— Какво да му съобщя?

— Да започне да ускорява нещата. Може би от сега нататък операцията ще се осъществява по-гладко.

ТРИЙСЕТ И ЧЕТВЪРТА ГЛАВА

Фигурата придоби плътност с примигване в цилиндъра за изображенията на „Зодиакална светлина”. Клавейн, Рьомонтоар, Скорпион, Блъд, Крус и Фелка седяха в полукръг около апарата, докато човешката фигура ставаше все по-ясна и най-сетне започна да се раздвижва.

— Е — обади се симулацията на Клавейн, — ето, че се върнах.

Клавейн имаше смущаващото усещане, че гледа собственото си отражение, където всички неуловими асиметрии на лицето му бяха придобили подчертан релеф. Той не харесваше симулациите в бета-ниво, особено на самия себе си. Цялата идея да бъдеш имитиран му се струваше неестествена и колкото по-точна беше имитацията, толкова по-малко му допадаше. „Трябва ли да се почувствам поласкан, че същината ми е доловена толкова лесно от сбор лишени от разум алгоритми” — помисли си той.

— Подложили са те на хакерство — каза Клавейн на изображението си.

— Моля?

Рьомонтоар се приведе напред към цилиндъра и заговори:

— Вольова е махнала големи части от теб. Почеркът ѝ се вижда ясно, както и пораженията, които е нанесла, но не можем да кажем точно какво е направила. Най-вероятно е успяла само да изтрие блокажи на сензитивната памет, но тъй като няма как да разберем със сигурност, ще трябва да те третираме като потенциален преносител на вируси. Това означава, че ще бъдеш изолиран, щом приключи този разговор. Спомените ти няма да бъдат смесени по невронен път със спомените на Клавейн поради опасност от заразяване. Ще бъдеш замразен до твърдо състояние на субстрата на паметта и архивиран. Фактически ще бъдеш мъртъв.

Изображението на Клавейн сви извинително рамене.

— Нека тогава се надяваме, че преди това ще успея да бъда от помощ.

— Научи ли нещо — попита Скорпион.

— Научих много, струва ми се. Разбира се, не мога да бъда сигурен кои от спомените ми са истински и кои — присадени.

— Остави тази грижа на нас — каза Клавейн. — От теб се иска само да ни разкажеш какво си открил. Командирът на кораба наистина ли е Вольова?

Симулацията закима енергично.

— Да, тя е.

— И знае ли за оръжията? — попита Блъд.

— Да, знае.

Клавейн погледна хората си, после се взря отново в цилиндъра.

— А смята ли да ни ги предаде без бой?

— Не мисля, че можете да разчитате на това, не. Според мен по-скоро приемете, че е възможно да усложни нещата.

Сега заговори Фелка:

— Какво знае тя за произхода на оръжията?

— Не много, струва ми се. Може да има някакви подозрения, но не мисля, че това я интересува особено. Знае обаче нещичко за вълците.

Фелка се намръщи.

— Как така?

— Не знам. Не сме говорили по този въпрос. По-добре просто да приемем, че Вольова вече е имала някакво вземане-даване с тях… и е оцеляла, както надали трябва да отбележа. Това според мен я прави най-малкото достойна за нашето уважение. Тя ги нарича инхибиторите. Така и не разбрах точно защо.

— Аз знам защо — промълви едва-чуто Фелка.

— Не е задължително да е била замесена директно с тях — обади се Рьомонтоар. — В тази система вече се наблюдава активност от страна на вълците и явно не е от вчера. Напълно вероятно е просто да е направила някои проницателни умозаключения.

— Мисля, че опитът ѝ не се ограничава единствено с това — отвърна симулацията на Клавейн, но не доуточни защо.

— Съгласна съм — потвърди Фелка.

— Подчерта ли пред нея колко сериозни са нашите намерения — попита Клавейн, като насочи отново вниманието си към своето бета-ниво. — Даде ли и да разбере, че е много по-добре за нея да има вземане-даване с нас, отколкото с останалите конджоинъри?

— Мисля, че го разбра.

— И?

— Не, благодаря, такава беше основната идея.