Корабът на изкуплението

Зад прозорците лайтхъгърът се издигаше все така огромен, подобен на висока тъмна скала, по която тук-там се очертаваха ясно странни механистични оголвания, дефилета и възвишения. Мястото за паркиране, което бе освободил току-що „Буревестник”, представляваше непрестанно смаляващ се четириъгълник от златна светлина в най-близката част на скалата; огромните зъбчати врати вече се плъзгаха една към друга. Но все още имаше достатъчно място за излизането на по-малки кораби. Тя ги видя със собствените си очи и на различните тактически дисплеи и радарни сфери, с които бе пълна кабината за ръководене на полета. Докато бронираните челюсти продължаваха да се доближават с плъзгане, между зъбите им успяха да се промушат малки, скелетоподобни кораби, не много по-големи от велосипеди. Профучаваха, яхнали леки ядрени ракети, катализирани от антиматерия. Те караха Антоанет да се сеща за паразитите, почистващи устата на някое огромно подводно чудовище. В сравнение с тях „Буревестник” беше порядъчно голяма риба.

Потеглянето беше най-трудното в техническо отношение в практиката ѝ. Изненадващата атака на Клавейн изискваше „Зодиакална светлина” да поддържа намаляване на скоростта от три гравитационни константи, докато се приближи на десет светлинни секунди от „Носталгия по безкрая”. В резултат всички атакуващи кораби бяха принудени да излетят също при три гравитационни константи. Излизането от пристанищната част на голям кораб беше достатъчно деликатна в техническо отношение операция само по себе си, още повече, когато излитащите съдове пренасяха оръжие и големи запаси от гориво. Трудността нарастваше значително, когато трябваше да се поддържа определена мощност. Напрежението щеше да бъде предостатъчно, ако Клавейн бе изискал да го направят при половин гравитационна константа — условията, при които излитаха и се приземяваха в рамките на карусел Ню Копенхаген. Но три гравитационни константи? Това беше направо садизъм. Въпреки всичко Антоанет се справи. Сега на стотици метри във всички посоки беше заобиколена от празно пространство; разстоянията в повечето посоки всъщност бяха несравнимо по-големи.

— Спри токамака, когато кажа, Корабе. Пет… четири… три… две… давай.

Цялото ѝ тяло се напрегна в очакване на лекия тъп удар в седалката, който винаги възвестяваше преминаването от ядрените ракети към чистото ядрено горене.

Но удар така и не последва.

— Ядреното горене е стабилно. Три гравитационни константи, Антоанет.

Тя повдигна изненадано вежди и кимна.

— По дяволите, колко гладък беше преходът.

— Можеш да благодариш на Зейвиър за това, и може би — на Клавейн. Те откриха някакъв дефект в един от най-старите подрежими за управление на двигателите. Той беше отговорен за лекото несъответствие в мощностите при преминаването от един режим в друг.

Тя премина към по-малко увеличение на образа на лайтхъгъра, за да може да го вижда в цялата му дължина. Поток от импровизирани атакуващи кораби, предимно с големина на велосипеди, но някои достигащи размерите на малки совалки, излизаха от петте различни пристанищни палуби на „Зодиакална светлина”. Много от тях бяха просто примамки и разполагаха с гориво, колкото да се доближат на една светлинна секунда от „Носталгия по безкрая”. Но гледката беше впечатляваща дори за запознатия с този факт човек. От лайтхъгъра като че ли изтичаха потоци светлина.

— И ти нямаш нищо общо с това?

— Всеки се старае винаги да даде най-доброто от себе си.

— Никога не съм си мислила нещо друго, Корабе.

— Съжалявам за случилото се, Антоанет…

— Вече го надмогнах, Корабе.

Вече не можеше да го нарича „Бийст. И в никакъв случай не беше в състояние да се насили да го назове „Лайл Мерик”.

„Корабе” щеше да свърши работа.

Превключи дори към още по-малко увеличение, за да вижда множеството атакуващи летателни тела, давайки им кодово обозначение според типа, екипажа и оръжието, и разделяйки ги според вектора им на движение. Започваше да добива известна представа за мащабите на атаката. Корабите бяха общо около сто. Шейсетина от тях бяха велосипеди и в около трийсет от тях имаше членове на щурмовия отряд. Това обикновено беше едно тежковъоръжено прасе, но имаше също така един-два тандемни велосипеда за специални операции. Всички, в които имаше екипаж, носеха някакво оръжие, от гразери за еднократна употреба до Брайтенбахови бозери с измерващ се с гигаватове коефициент на полезно действие. Екипажът носеше допълнителна защитна броня и лично оръжие или щеше да отдели оръжието от съответния велосипед, когато стигнеше до вражеския кораб.