Корабът на изкуплението

Корабите със средни размери бяха около трийсет: дву- или триместни совалки. Всичките бяха с граждански дизайн, или приспособени от корабите, които се намираха на борда на „Зодиакална светлина” при пленяването му, или бяха осигурени от X от собствената му флота. Бяха оборудвани с подобен спектър оръжия като велосипедите, но носеха и по-тежко въоръжение като ракетни установки. И най-накрая имаше девет средно големи до големи совалки и корвети, в състояние да пренасят поне двайсет тежковъоръжени човека, чиито корпуси бяха достатъчно дълги, за да носят най-малките видове тежки космически оръдия. Три от тези кораби носеха машини за потискане на инерцията, което увеличаваше възможностите им за ускоряване от четири на осем гравитационни константи. Набитите им форми и асиметричен дизайн показваха, че не са предназначени за летене при атмосферни условия, но това нямаше да представлява проблем при предстоящата битка.

„Буревестник” беше много по-голям от останалите кораби, достатъчно голям, за да носи в трюма си три совалки и дузина велосипеди заедно с техния екипаж. Той не разполагаше с машина за потискане на инерцията — беше се оказало, че технологията не може да се повтаря масово на борда на „Зодиакална светлина”, но като компенсация имаше повече оръжие и защитна екипировка от който и да било друг кораб от щурмовата флота. Сега вече това не беше търговски, а боен кораб, помисли си Антоанет, и по-добре беше да започне да свиква още сега с тази идея.

— Госпожи… искам да кажа, Антоанет?

— Да? — отвърна тя, като стисна зъби.

— Исках просто да кажа… сега… преди да е станало прекалено късно…

Тя натисна бутона, който караше гласа да замлъкне, после стана от мястото си и се освободи от външния скелет.

— По-късно, Корабе. Трябва да огледам войската.

Сам и стиснал здраво ръце зад гърба си, Клавейн стоеше в здравата прегръдка на външния си скелет и наблюдаваше излитането на атакуващите кораби от един от наблюдателните куполи. Роботите, примамките, велосипедите и корабите образуваха истински ескадрон. Специалното стъкло на купола предпазваше очите му от ослепителния блясък на излизащите от двигателите пламъци, така че виждаше само виолетовите им краища. В далечината, зад рояка излитащи кораби, се виждаше сиво-кафявият сърп на Ризургам. Цялата планета изглеждаше колкото топче за игра на една ръка разстояние. Имплантите му показваха позицията на лайтхъгъра на Вольова, макар да се намираше прекалено далече, за да бъде видян с невъоръжено око. Една-единствена невронна команда обаче, беше достатъчна да накара купола да увеличава избирателно тази част от картината, така че от мрака изплува приемливо ясен образ на „Носталгия по безкрая”. Корабът на триумвира беше действително на десет светлинни секунди разстояние, но пък беше много голям, така че се намираше в оптичните възможности и на най-малките телескопи на „Зодиакална светлина”. Лошото в случая беше, че Вольова имаше също толкова добра гледка към неговия кораб. Ако беше насочила вниманието си към него, нямаше как да не забележи излитането на щурмовия отряд.

Сега вече, подпомогнат от съответния софтуер, Клавейн знаеше, че странните трансформации, които бе видял преди и отхвърлил като фантомни, бяха реални; че нещо учудващо и странно се бе случило с кораба на триумвира. Той се бе превърнал във варварска карикатура на това, което би трябвало да представлява един космически кораб. Можеше само да предполага, че заслуга за това има Смесената чума. Подобни фантасмагорични промени беше виждал само на едно друго място — в разкривената архитектура на Казъм сити. Беше чувал за заразени от чумата кораби. Понякога тя засягаше механизмите за монтаж и трансформация, която им позволяваше да еволюират. Никога обаче не беше чувал някой кораб да е обезформен до такава степен като този и въпреки това, доколкото виждаше, да е в състояние да продължава да функционира като такъв. Беше достатъчно да погледне към него, за да настръхне. Надяваше се нито едно живо същество да не е засегнато от трансформациите.

Бойната сфера щеше да обхване десетте светлинни секунди между двата лайтхъгъра, но фокусът ѝ щеше да се определя от действията на Вольова. Това бе добро пространство за война. Тактически важен беше не толкова мащабът, колкото типичното време за кръстосване на пътищата на различните кораби и оръжия.