Крес

— Така ли мислиш? — измърмори Синдер. Тя затвори очи и драсна набързо отговора — думите се завъртаха пред клепачите й, щом си ги помислеше.

В хотела съм, заобиколени сме от военни на ИР. Приготви се за незабавно излитане. Няма да се бавим… надявам се.

Синдер въздъхна бавно и отвори очи. Как да измъкне от лапите на всички тези войници хибриден вълк по средата на кризата му, слепец и възрастен мъж, без никой да бъде застрелян? Съмняваше се, че може да разчита на кой знае каква помощ от момичето. Крес не й направи впечатление на дръзко същество, склонно да рискува, а и Синдер се съмняваше, че има опит в измъкването от подобни ситуации.

Можеше да изостави приятелите си и сама да се спаси. Можеше да се опита да осъществи контрол над Вълка и да го използва като оръжие, но дори той нямаше да се справи с толкова много войници наведнъж, а и те нямаше да се поколебаят да го убият. Можеше да опита обаянието си върху войниците, така че да ги пуснат, но тогава трябваше да изостави Вълка, ако той откажеше да тръгне по своя воля.

Отвън офицерът повтаряше отново и отново заповедта като робот.

Синдер изправи раменете си и се върна в коридора при Вълка.

— Вълк — каза тя и се надвеси над него. Зелените му очи изглеждаха угаснали.

— Вълк, моля те. Трябва да се доберем до кораба, а навън е пълно с войници с пушки. Хайде… Скарлет как би поискала да постъпиш?

Пръстите му се свиха, ноктите му се забиха в бедрата. Но той не каза нищо, не понечи да стане. Гласът на офицера отново изгърмя. Арестувани сте. Излезте с вдигнати ръце. Обградени сте.

— Добре. Не ми оставяш друг избор. — Синдер се изправи, насили раменете си да се отпуснат. Светът край нея се смени. Тя се отърси от паниката и отчаянието и се протегна към енергията, която пращеше край Вълка.

Само че този път тя не пращеше. Не и по обичайния начин.

Този път сякаш контролираше труп.

Двамата застанаха на вратата един до друг.

Поне шестдесет автомата бяха насочени към тях, но без съмнение зад сградите и автомобилите се криеха още, които не се виждаха. Хиацинт, Трън, доктор Ърланд и Крес лежаха на земята. Две улици ги деляха от кораба.

Синдер продължаваше да налива лъжи във Вълка като лекарство със система. Скарлет ще се оправи. Ще я намерим. Ще я спасим. Но първо трябва да се измъкнем от тази бъркотия. Трябва да се доберем до кораба.

С ъгълчето на окото си видя, че пръстите му потрепват, но не разбра дали беше, защото признаваше, че все още имаше надежда, или защото й бе ядосан, че го превръща в кукла на конци — точно както чародеят го бе превърнал в чудовище.

Застанала на стъпалото на хотела, с шестдесет автомата, насочени към нея, Синдер осъзна, че тя не беше по-добра от онзи чародей. Това беше истинска война и тя се намираше в самото й сърце.

Ако се наложеше да направи жертва, тя щеше да я направи.

В какво я превръщаше тази й решимост? В истински престъпник? В истинска заплаха?

В истинска лунитянка?

— Сложете ръцете си на главата и се отдалечете от сградата. Не правете резки движения. Имаме разрешение да стреляме, ако се наложи.

Синдер застави Вълка да стои до нея. Двамата вървяха в синхрон. Прашният въздух ги обгърна като облак и полепна по кожата й. В главата й се настани тъпа болка, но вече хич не й беше толкова трудно да контролира Вълка както преди. В действителност, беше толкова лесно, че чак й се повдигаше. Той дори не се опита да й се противопостави.

— Време беше — измърмори Трън, когато мина край тях.

— Синдер, спасявай се! — изсъска Ърланд.

Тя му отвърна, като се стараеше да не мърда устните си:

— Можете ли да използвате обаянието си срещу тях?

— Спрете там!

Тя се подчини.

— На колене! Веднага! Дръжте горе ръцете!

— Само неколцина — каза докторът. — Може би заедно…

Синдер поклати глава.

— Държа Вълка. Освен него… ще успея да се справя с един землянин. Или с двама.

Тя стисна зъби. Въпреки подканите на доктора тя не можеше да спаси само себе си. Не бяха единствено предаността и приятелството, които караха всяка фибра на тялото й да се бунтува срещу мисълта, че може да ги изостави. Тя знаеше, че без тях от нея нямаше никаква полза. Синдер се нуждаеше от приятелите си, за да спре сватбата и да избави Каи. Нуждаеше се от тях, за да се добере до Луна. Нуждаеше се от помощта им, за да спаси света.

— Хиацинт? Можеш ли да контролираш един-двама?

— Да бе. — Синдер почти го чу как завърта очите си. — Единственият ни изход е да се бием.

— В такъв случай — изсумтя Трън, — някой да ми е виждал пистолета?

— У мен е — рече Хиацинт.

— Ще ми го дадеш ли?

— Не.

— Заповядвам ви да спрете да говорите! — изрева мъжът. — Видя ли пак някой да мърда устни, веднага ще получи един куршум в главата, ясно ли ви е? Лягайте долу!