Крес

— Не се изненадвай толкова. — Той пусна пръчката си, откъсна Крес от Вълка, стисна я силно в прегръдките си и я вдигна във въздуха. — По всичко личи, че на черния пазар вървиш доста скъпо.

Глава четиридесета

Синдер стоеше, прилепила назад косата си с две ръце, а планът на двореца се мержелееше пред нея на нетскрийна. Цял ден се взираше в него, но умът й продължаваше да се върти в кръг.

— Добре. Да речем така, ако… ако с доктора се снабдим с покани и се промъкнем вътре с гостите… а после Хиацинт им отвлече вниманието… или не, ако ти им отвлечеш вниманието, а Хиацинт влезе с персонала… но докторът всички го познават. Може пък с Хиацинт да влезем като гости, а докторът… но тогава как ще… оф! — Синдер отметна глава назад и се вгледа ядно в тавана на кораба с неговите преплетени жици и вентилационни тръби. — Дали пък не усложнявам много нещата? Може би трябва да отида сама.

— Точно така, теб никой няма да те познае — каза Ико и за да подчертае думите си, извади в ъгъла на схемата снимката на Синдер от затвора. Синдер изохка. Тази работа никога нямаше да се получи.

— О! Синдер!

— Какво? — подскочи Синдер.

— Това тъкмо излезе в местните новини. — Ико скри схемата и на нейно място сложи карта на пустинята Сахара. Един журналист говореше зад кадър, а докато двете гледаха, няколко близки градчета бяха оградени с кръгчета, които бяха свързани с черти и стрелки помежду им. Отдолу надписът гласеше: ИЗДИРВАНИЯТ ПРЕСТЪПНИК КАРСУЕЛ ТРЪН Е БИЛ ЗАБЕЛЯЗАН В ЕДНО ОТ ТЪРГОВСКИТЕ ГРАДЧЕТА В САХАРА, НО СЕ Е ИЗПЛЪЗНАЛ. Журналистът продължаваше да ломоти, а на екрана се появи снимката на Трън от затвора, последвана от ярко подчертаните думи: ВЪОРЪЖЕН И ОПАСЕН. СЪОБЩЕТЕ НА ВЛАСТИТЕ НЕЗАБАВНО ВСЯКА ИНФОРМАЦИЯ.

Стомахът на Синдер се сви — първо от угризения, после от страх. Това беше фалшива аларма. Трън… Трън беше мъртъв. Видели са негов двойник и са направили прибързани заключения. Нямаше да е за първи път. Ако се вярваше на медиите, Синдер беше забелязвана неведнъж във всяка страна на Земята, а понякога на много места едновременно.

Но това нямаше значение. Защото, ако хората вярваха, че са видели истинския Трън, тогава щяха да заприиждат насам. Полицията. Армията. Ловци на награди.

Пустинята щеше да се наводни с хора, които ги преследваха, а грамадният Рампион все така си седеше насред малкото оазисно градче и се набиваше на очи.

— Не бива да оставаме тук! — рече тя и нахлузи ботушите си. — Ще отида да извикам останалите. Ико, пусни системата за диагностика. Подготви кораба за ново пътуване в космоса.

И преди Ико да може да й отговори, Синдер скочи от рампата и се затича към хотела. Надяваше се докторът да не се бави с опаковането на нещата си, а Вълка… Дано раните му са оздравели толкова, че да може да се движи. Ърланд беше почнал да му намалява дозите. Дали можеха вече да го събуят, без да му навредят?

Точно когато зави зад ъгъла към хотела, Синдер забеляза една жена, която се бе подпряла върху автомобил — кола вехта, очукана, мръсна, но не достатъчно стара, че да мине за антика. Обратно на колата, жената беше млада и красива, със светлокафява кожа и плитки, боядисани в нюанси на синьото.

Синдер забави крачка и се приготви за бой. Видя, че жената не е от местните, и усети, че у нея има нещо подозрително, но не можа да определи какво. Дали беше ловец на награди? Детектив под прикритие?

Синдер наближи, но лицето на жената остана все така безизразно и отегчено.

Не я разпозна. Това беше добре.

И тогава жената се усмихна и завъртя на пръста си една от копринените си плитки.

— Лин Синдер. За мен е удоволствие. Господарят ми само хубави неща говори за теб.

Синдер спря и отново я изучи внимателно.

— Коя сте вие?

— Казвам се Дарла. Аз съм госпожата на Трън.

— Моля? — примигна Синдер.

— Той ме помоли да остана тук и да наглеждам колата — каза жената. — Тъкмо влезе вътре да става храбрец. Сигурна съм, че много ще се зарадва да научи, че си тук. Той, изглежда, си мисли, че си някъде в космоса.

Синдер погледна към хотела. Когато разбра, че жената няма намерение да извади пистолет или белезници, нито пък да напусне поста си край колата, Синдер бутна вратата. Затича се нагоре по стълбите, а в главата й всичко се въртеше след думите на жената. Това беше някаква шега или капан, или номер. Нямам как тя да… Трън да…

Кракът й с такава сила се стовари върху площадката, че тя се изненада, когато дъските останаха цели. Обърна се надолу по коридора и видя Хиацинт да стои със скръстени ръце пред стаята на Вълка.

— Хиацинт… долу има някаква жена… тя ми каза… тя…

— Виж сама — и мъжът сви рамене и посочи към стаята.

Като се подпираше на стената да не падне, Синдер отиде при него.

Там беше и доктор Ърланд, а на челюстта му се виждаше бая голяма синина.

Вълка беше буден.

И… звезди на небосвода!