Крес

Но няма що! — голяма полза й беше донесла накрая новооткритата й смелост.

Докторът замръзна и попи сцената с очи.

— О, звезди — измърмори той. — Точно сега ли…

Щом го видя, омразата на Крес пламна с нова сила, но тя си напомни, че това не беше само един зъл старец, който търгуваше с роби лунитяни. Това беше мъжът, който бе помогнал на Синдер да избяга.

Главата й се завъртя.

— Пусни я — каза докторът, като говореше внимателно. — Ние не сме твои врагове. Момичето също не е твой враг. Моля те, остави ме да ти обясня.

Вълка свали ръката си от нея и я прокара по лицето си. Олюля се за миг, но после се закрепи.

— Бил съм тук и преди… — каза тихо той. — Синдер… Африка?

Силно тропане по стълбите в другия край прекъсна обърканите му думи. Последва вик и на Крес й се стори, че чува име и гласът…

— Крес!

Тя извика, забравяйки за ръката, която я стискаше като в менгеме, но пак тя не й позволи да се хвърли напред.

— Капитане!

— КРЕС!

Докторът и стражът се извърнаха, а в това време стъпките се забързаха шумно по коридора. И двамата мъже видяха, когато капитан Трън с превръзка на очите подмина вратата.

— Капитане! Тук съм!

Стъпките спряха, обърнаха се и той се затича обратно, додето пръчката му не се удари в рамката на вратата. Трън замръзна запъхтян, подпрял се с една ръка на касата. От едната страна на лицето му имаше ужасна синина, при все че по-голямата част от нея беше скрита под кърпата.

— Крес? Добре ли си?

Облекчението на Крес не трая дълго.

— Капитане! От лявата ти страна стои лунен страж, а от дясната е докторът, който си прави експерименти с лунитяните. Мен ме държи един от войниците на Левана, тъй че, моля те, внимавай!

Трън отстъпи крачка назад и извади пистолета от панталоните си. Миг-два той повъртя дулото на пистолета във всички посоки, но никой не се хвърли да го напада. С известна изненада Крес осъзна, че хватката на войника се бе разхлабила.

— А… — челото на Трън се сбърчи и той насочи пистолета някъде близо до прозореца. — Ще ми опишеш ли пак всички заплахи, че май пропуснах нещо, а?

— Трън?

Трън насочи пистолета към Вълка и Крес, която беше между тях.

— Кой каза това? Кой си ти? Да не си я наранил? Защото, кълна се, ако й сториш нещо…

Лунният страж се пресегна и отскубна пистолета от ръката му.

— Ей! — Трън се разгневи и вдигна пръчката си, но стражът с лекота парира удара му с ръка, после му взе и пръчката. Трън вдигна юмруци.

— Стига толкова! — кресна докторът. — Никой не е пострадал и никой няма да пострада!

Трън изръмжа и се обърна към него.

— Ти така си мислиш, вълк… доктор… чакай, Крес, кой от всичките е този?

— Аз съм доктор Дмитри Ърланд и съм приятел на Лин Синдер. Сигурно ме знаете като човека, помогнал за бягството й от затвора в Ню Бейджин.

— Хубава история — изсумтя Трън. — Само че мога да ти кажа със сигурност, че аз съм човекът, който помогна на Синдер да избяга от затвора.

— Надали. Мъжът, когото току-що удари, също е съюзник на Синдер, както и войникът вълк, който все още е на силни болкоуспокояващи, сигурно бълнува и ако веднага не легне, ще си отвори шевовете.

— Трън — повтори войникът, без да обръща внимание на предупрежденията на доктора. — Какво става? Къде се намираме? Какво е станало с очите ти?

— Чакай… — Трън наклони глава. — Вълк?

— Да.

Последва дълго, дълго мълчание, докато накрая лицето на Трън се проясни и той се засмя.

— Спатии, Крес, едва не получих инфаркт при думите ти за войника вълк. Защо не ми каза, че това е той?

— Аз… ами…

— Къде е Синдер?

— Не знам — каза Вълка. — А къде е… Струва ми се, че Синдер ми каза нещо за Скарлет? Преди? — Едната ръка на Вълка все още стоеше свободно около врата на Крес. Другата той прокара по лицето си и простена. — Било е само кошмар…?

— Синдер е тук. В безопасност е — обади се докторът.

Трън се засмя широко с най-загадъчната усмивка, която Крес бе виждала след сателита. Тя огледа стаята с ококорени очи, като едва дишаше, докато преценката й за ситуацията не се преобърна кардинално. Стражът на Сибил — последно беше го видяла, устремен да се качи на борда на Рампион. Възможно ли беше да е предал Сибил и да е минал на тяхна страна?

Докторът — беше помогнал на Синдер да избяга от затвора.

Войникът вълк. Едва сега, след като Трън го позна, Крес осъзна, че беше видяла мъжа по време на видеовръзката, когато се свързаха с нея за първи път.

И някъде тук… Синдер.

В безопасност. Намираха се в безопасност.

Трън подаде ръката си и стражът сложи пръчката му в нея.

— Крес, добре ли си? — Той прекоси стаята и се наведе над нея, като че можеше да я инспектира… или да я целуне, но не го направи. — Ранена ли си?

— Не, аз… добре съм. — Думите й се сториха толкова чужди, толкова невъзможни. — Как ме откри?

— Един от хората на Джина ми каза името на това място. Трябваше само да спомена „лудия доктор“ на хората отвън и те веднага разбраха за кого говоря.

Коленете й внезапно омекнаха и тя се улови за ръката му, че да не падне.

— Дошъл си за мен?

Трън засия и заприлича досущ на самоотвержен, безстрашен герой.