Крес

Можеше да се плъзне обратно в коридора и да продължи да търси. На този етаж бяха останали две неотворени врати… но и двете бяха към стаята на възрастния мъж. А можеше да слезе на долния етаж и там да си опита късмета.

Но всяка крачка по старите дъски на пода можеше да предупреди някого за присъствието й, а и нямаше никаква гаранция, че другите врати стояха отключени и че в някоя от стаите имаше нетскрийн.

Минутите минаваха, а тя стоеше в капана на колебанието си, сложила една ръка върху топката на вратата, а другата — върху устата си. Мъжът лежеше спокойно и не шавна ни веднъж.

Най-сетне тя се насили да направи крачка към нетскрийна. Погледът й стрелкаше отново и отново спящото тяло, за да се увери, че дишането му не се бе променило.

— Нетскрийн, включи се — прошепна тя.

Екранът светна и тя започна да повтаря:

— Нетскрийн, спри звука, нетскрийн, спри звука, нетскри… — Но командата й се оказа ненужна. Щом екранът светна, тя се озова пред картата на Земята, а не пред новините или драма по мрежата. Четири места бяха отбелязани. Ню Бейджин. Париж. Рийо, Франция. Малък оазисен град в северозападния ъгъл на Нилската провинция в Африканския съюз.

Първите три точки породиха у нея усещане за съвпадение, но мозъкът й вече се носеше много напред. След миг тя беше махнала картата и беше извикала връзката за съобщения. Поколеба се. Единственият път, в който беше изпращала съобщение, беше по време на разговора й със Синдер. Тогава беше използвала връзка, която не можеше да се проследи и да се наблюдава. Крес от първа ръка знаеше, че Левана има достъп до мрежата на Земята и до всички съобщения, които земляните погрешно смятаха, че са поверителни.

Но не биваше да мисли за това сега. Какъв интерес би имала кралица Левана от една-единствена връзка, установена между два малки града в Северна Африка? Тя без съмнение беше прекалено заета с плановете си за междугалактическото си господство.

— Нетскрийн — прошепна Крес, — покажи хотелите в Куфра.

Заради неясното й произношение се показаха няколко града с това име. Тя избра онзи, който се намираше най-близо до сегашното й местонахождение, но тогава в страничната лента замигаха дузина хотели, техните реклами и информация за контакт с тях. Крес се намръщи и внимателно прочете всичко. Нито едно от имената не й се стори познато.

— Покажи ги на картата.

На екрана се разгъна снимка на Куфра, заснета от сателит, и след като Крес за миг поогледа с присвити очи кафеникавите улици, дупките в паметта й взеха да се запълват. Тогава тя забеляза двора около единия от хотелите, увеличи снимката и разпозна лимоновото дърво до стената. Осмели се да се усмихне и въведе информацията за контакт с хотела.

— Установи връзка.

След секунди се озова срещу същата служителка в хотела, която с помощта на Джина ги беше регистрирала с Трън. Крес едва не се просна на пода от облекчение.

— Благодаря ви, че се свърза…

— Шшшът! — Крес размаха ръце, за да накара жената да замълчи, и хвърли поглед към мъжа на леглото. Той шавна, но за кратко.

— Извинете — прошепна тя. Жената се приведе по-близо до екрана, за да я чува. — Приятелят ми спи. Трябва да говоря с един от гостите на хотела ви. Казва се Карсуел Тр… Смит. Мисля, че е настанен в осма стая.

Крес остана доволна, когато жената сниши глас:

— Един момент, моля — и тя въведе нещо вън от екрана.

Чу се звън, Крес подскочи, но мъжът продължи да спи. В ъгъла на нетскрийна се появи сигнал.

(97) Нови известия относно издирването на Лин Синдер.

Момичето примигна. Лин Синдер?

— Съжалявам — обади се администраторката и върна вниманието на Крес върху себе си. — Господин Смит напусна хотела снощи, след като с някои от другите ни гости предизвика смут. — Очите на жената станаха подозрителни и с растящо любопитство тя огледа внимателно тъмната стая. — В действителност, в момента провеждаме разследване, тъй като някои от свидетелите ни вярват, че той е издирван…

Крес прекъсна връзката. Нервите й се гърчеха под кожата, а дробовете й се струваха прекалено малки, за да поемат всичкия въздух, от който се нуждаеха.

Трън беше напуснал хотела. Наложило се бе да бяга и сега Крес не знаеше как да го намери. Издирваха го, щяха да го заловят и тя никога вече нямаше да го види.

Екранът отново иззвъня. Новините за Лин Синдер се бяха удвоили.

Лин Синдер. Ню Бейджин. Париж. Рийо, Франция.

Поредицата започна да се намества.

Слисана, Крес отвори новините. Това бяха същите истории, в които седмици наред се бе ровила на сателита. Критики, предположения, конспиративни теории и много малко факти. Още никой не беше забелязал киборга. Все така нямаше арести и дори капитан Трън не се споменаваше никъде въпреки твърденията на администраторката от хотела.

И тогава вниманието на Крес беше привлечено от едно заглавие. Коленете й се огънаха. Тя разпери пръсти на писалището, за да не падне.

Лунният съучастник Дмитри Ърланд все още се изплъзва на властите.

Дмитри Ърланд.