Крес

Лунният доктор от екипа учени, които работеха по летумозиса. Докторът, който беше помогнал на Синдер да избяга от затвора. Докторът, който беше вторият най-издирван престъпник на Земята, даже преди Трън.

Крес знаеше, че това е той още преди да е извадила снимката. Ето защо старецът й се бе сторил тъй познат. Беше го виждала и преди.

Но… той нали беше на тяхна страна?

Крес се бе потопила така дълбоко в своите въпроси, че не чу лекото проскърцване на леглото. И тогава една ръка я сграбчи.

Глава тридесет и девета

Крес изцвърча и се обърна. Отсреща я гледаше лице, което беше хем красиво, хем страховито, а очите му блестяха на светлината от нетскрийна.

— Коя си ти?

Инстинктът я караше да се разпищи, но тя го заглуши, задуши шума, докато той се превърна в хленч.

— С-съжалявам, че нахълтах без позволение. Трябваше ми нетскрийн. П-приятелят ми е в опасност и трябваше да му изпратя съобщение и… съжалявам, кълна ви се, нищо не съм откраднала. М-моля ви, недейте вика доктора. Моля ви.

Той, както й се стори, спря да я слуша, а суровият му поглед обгърна стаята. Мъжът пусна ръката й, но остана напрегнат, в отбранителна поза. Риза не носеше, но тялото му беше увито в толкова бинт, че все едно носеше.

— Къде се намираме? Какво стана? — думите му бяха неясни, изречени с трудност. Мъжът изкриви лице, стисна очи, а когато ги отвори отново, като че не можа да съсредоточи погледа си.

Тогава Крес зърна нещо, което беше далеч по-ужасяващо от избледнелите му белези и страшните мускули.

На ръката си мъжът имаше татуировка. Беше тъмно да я прочете, но Крес мигом я позна. Беше виждала много като нея в записи, фотографии, документални филми, направени на бърза ръка. Мъжът беше от Специалната оперативна група. Един от мутантите на кралицата.

Картини на мъже, които забиваха хищнически нокти в гърдите на жертвите си, сключваха челюстите си в оголените им вратове, виеха срещу луната, се занизаха в главата й.

Този път тя не можа да усмири инстинкта си. Крес изпищя.

Мъжът я сграбчи и с огромните си ръце насила затвори устата й. Крес зарида, затрепери. Щеше да умре. Тялото й можеше да му окаже съпротива колкото една вейка.

Мъжът изръмжа и Крес видя острите връхчета на зъбите му.

— Трябваше да ме убиеш, когато имаше възможност — каза той, а дъхът му изгори лицето й. — Виж в какво ме превърна! Но аз ще те убия, преди да съм станал част от нов експеримент. Разбра ли ме?

Сълзите започнаха да си пробиват път през миглите й. Челюстта я болеше там, където я беше стиснал, но тя се страхуваше повече от онова, което я чакаше, щом я пусне. Дали мъжът си мислеше, че Крес работи за доктора? Възможно ли беше и той да е една от жертвите, продадени на стареца? Той също беше лунитянин, тъй че помежду им имаше много общо. Ако успееше да го убеди, че са съюзници, тогава може би щеше да успее да избяга. Но дали можеше да се разговаря разумно с тези чудовища?

— Разбра ли ме?

Миглите й изпърхаха, а вратата зад мъжа се отвори.

Движенията му бяха бързи и гладки. Главата на Крес се завъртя, когато той я обърна, дръпна я пред себе си и я притисна до гърдите си. Той залитна, като че рязкото движение го беше замаяло, но се закрепи, а в това време в стаята се разля светлина. На вратата се изправи силует — не на стареца, а на страж. На лунен страж.

Очите на Крес се разшириха — беше го познала. Стражът на Сибил. Пилотът на кораба на Сибил, който бе могъл да я спаси, но не го бе сторил.

Войникът изсъска. Ако не беше здравата му хватка, Крес щеше да падне на земята.

Сибил я бе намерила. Сибил беше тук.

Сълзите й потекоха.

Войникът. Стражът. Крес беше в капан. Беше мъртва.

— Само една крачка и ще й счупя врата!

Стражът не отвърна нищо. Крес не беше сигурна, че е чул заплахата. Той беше вдигнал вежди, докато оглеждаше наоколо и както й се стори, я разпозна. Но вместо победоносен, видът му беше просто смаян.

— Какво стана… Скарлет? — Думите почти не се разбираха от ръмженето. — Къде е Скарлет?

— Ама ти не си ли хакерът? — попита стражът, като се взираше в Крес.

Хватката на войника се стегна.

— Имаш пет секунди да ми кажеш къде е Скарлет! В противен случай, момичето е мъртво, а след нея си ти!

— Аз не съм с тях — Крес се задушаваше. — Т-той не дава пет пари за мен.

Стражът вдигна умиротворяващо ръце. Крес се чудеше къде ли е господарката Сибил.

Хватката на войника не отслабна и тогава на Крес й хрумна, че и двамата мъже работеха за лунната кралица. Тогава защо им беше да се заплашват един друг?

— Само се успокой — каза стражът. — Нека повикам Синдер или доктора. Те ще ти обяснят.

— Синдер? — войникът трепна.

— Тя е на кораба. — Погледът му отново се сниши към Крес. — А ти откъде се взе тук?

Момичето преглътна, в главата й звънтеше същият въпрос, който войникът му беше задал. Синдер?

— Какво става тук?

Крес потрепери, щом чу гласа на доктора — по-силен, отколкото при преговорите с Джина. Стъпки. Стражът се дръпна, за да пропусне доктора в тъмната стая, в която все още светлина идваше само от коридора. Крес изпита гордост, когато видя, че е оставила следа по челюстта му.