Крес

Вълка пусна Синдер, тя падна на земята и взе да разтрива врата си. Сред хаоса от мисли тя чу, че Вълка се обърна и избяга. Стъпките му изтрополиха по пода, надолу по коридора към стаята на доктор Ърланд. Когато спряха, последва кратка тишина, която изпълни целия хотел. После дойде виенето. Ужасно, мъчително, окаяно виене, което прониза костите на Синдер и обърна стомаха й.

— Отлично — провлачено се обади доктор Ърланд. — Радвам се да видя, че този път бяхте много по-подготвена.

Като съскаше от болка, Синдер се опря на стената, надигна се на крака и обгърна с поглед приятелите си, съюзниците си. Крес още се криеше зад Трън, а очите й се бяха разширили от ужас. Хиацинт си играеше с дръжката на ножа. Сивата коса на доктора беше чорлава, очилата му бяха кацнали на ръба на носа му и целият му вид издаваше, че никак, ама никак не е впечатлен.

— Вие вървете — каза тя. Гърлото я стегна. — Натоварете кораба. Вижте дали Ико е готова за отлитане.

Нов пронизителен, скръбен вой разтърси хотела. Синдер някак успя да се закрепи.

— Аз ще доведа Вълка.

Глава четиридесет и първа

Крес тръгна след стража надолу по хотелските стълби. Зад нея вървеше Трън и с една ръка я държеше за рамото, а с другата стискаше пръчката си. Момичето го предупреди за последното стъпало и зави надолу по мрачния коридор. Най-отзад беше доктор Ърланд, който вече напрегнато хриптеше, мъкнейки надолу по стълбите безценната си лаборатория.

На Крес й беше трудно да се съсредоточи. Дори не знаеше къде са тръгнали. Корабът, така ли каза Синдер? В онзи миг Крес се беше уплашила от силата на лунния войник. Воят му още кънтеше в ушите й.

Стражът отвори вратата на хотела и всички вкупом заслизаха към неравния, покрит с пясък път. Две стъпала по-надолу мъжът се вцепени и протегна ръце, за да улови Крес, Трън и доктора, които се блъснаха в него.

Крес изскимтя, сви се до Трън и огледа пътя.

Група мъже и жени, облечени в официалните униформи на армията на Републиката, ги бяха обградили с вдигнати пушки. Те изпълваха улиците и пространствата между сградите, надничаха от покривите и иззад ръждясали кораби.

— Крес? — прошепна Трън, а от напрежението душният въздух сякаш взе да припуква.

— Военни — измърмори тя. — Много са. — Погледът й кацна върху едно момиче със синя коса и на мига в гърдите й се надигна неприязън. — А тя какво прави тук?

— Моля? Кой?

— Онази… онова момиче от предишния град.

— Това е Дарла. Дроидът компаньонка? — Трън наклони главата си. — Ама защо и ти, и Синдер толкова се разстроихте от нея?

Очите на Крес се разшириха. Тя била дроид?

Притиснато между двама войници, момичето ги наблюдаваше равнодушно, а ръцете му висяха отпуснати до тялото.

— Съжалявам, господарю — рече тя и гласът й се разнесе в тишината. — Щях да ви предупредя, но това би било незаконно, а програмата ми не позволява да нарушавам човешките закони.

— Да, това ще е първото нещо, което ще поправим — каза Трън, а после прошепна на Крес: — Трябваше да намеря дупка в закона, за да я накарам да ми помогне да открадна колата.

Някакъв глас прогърмя и на Крес й трябваше само миг да открие мъжа, който държеше до устата си порт и усилвател.

— Арестувани сте за укриването и подпомагането на издирвани бегълци. Легнете по очи и сложете ръце на тила и никой няма да пострада.

Крес се разтрепери и изчака да види какво ще направи стражът. Пистолетът, който беше взел от Трън, още стоеше затъкнат в колана му, но ръцете му бяха заети с нещата на доктора.

— Обградени сте — продължи мъжът, когато никой не помръдна. — Няма къде да избягате. Легнете по очи. Веднага.

Пръв стражът коленичи, остави торбата с медикаментите и необичайната машина, после легна в праха.

Крес преглътна и като последва примера му, отпусна се и тя на твърдата земя. Трън се сниши до нея.

— Звезди небесни! — чу тя докторът да пъшка. Като си мърмореше, той легна до тях на земята. — Вече съм стар за това.

На Крес й беше горещо, острите камъчета бодяха корема й, но тя сложи ръцете си на главата.

Офицерът почака всички да легнат на земята, после пак заговори:

— Лин Синдер. Обградена сте. Излезте незабавно през предния вход с вдигнати ръце и никой няма да пострада.

Докато гласът на мъжа стихваше, Синдер пусна низ от най-находчивите ругатни, които успя да измисли. Тя остави Вълка в коридора, където го бе увещавала, че нервният му срив в този момент няма с нищо да помогне на Скарлет, но той така и бе останал глух за всичко. Само седеше свит, сврял глава между коленете си, без да продума.

Синдер се мушна в хотелската стая на доктора, бавно се приближи към еднокрилия прозорец и леко разтвори щорите. На отсрещния покрив през тясната уличка имаше двама въоръжени офицери, които бяха насочили пушките си право в нея. Синдер пусна щорите, пак изруга и се залепи за стената.

Пред погледа й се появи съобщение от Ико. Тя го отвори със страх заради онова, което очакваше да прочете.

Радарът засече кораби на армията на Източната република. Мисля, че са ни забелязали.