Крес

Синдер нарочно изгледа кръвнишки мъжа и направи крачка напред. Подобно на домино, което някой е бутнал, тя чу как шестдесет предпазителя бяха свалени край нея. Крес захленчи. Трън опипом намери ръката й и я стисна.

— Имам шест упойващи стрелички — каза Синдер. — Да се надяваме, че ще стигнат.

— Няма — измърмори Хиацинт.

— Това е последно предупреждение…

Синдер вдигна брадичка и закова неподвижно погледа си върху мъжа. До нея Вълка се сниши и зае бойна поза, пръстите му се свиха, готови. И всичко това под въздействието на Синдер. За първи път тя усети острието на нова емоция у него. Омраза, помисли тя. Към нея.

Синдер пренебрегна чувството.

— Това е първото ви предупреждение — викна тя.

Като държеше Вълка в готовност, Синдер си избра една жена от войниците, която стоеше на предна линия, и изскубна волята й. Младата жена се завъртя и насочи пистолета си към мъжа, който явно стоеше начело. Очите й се разшириха от ужас, когато видя собствените си непокорни ръце.

Още шестима войници около жената смениха целта и се прицелиха в другарите си, а Синдер разбра, че са под властта на доктор Ърланд. И това беше всичко, което имаха. Можеха да разчитат на седем от земните войници. Пистолетът на Хиацинт. Яростта на Вълка.

Щеше да настане поголовна сеч.

— Отстъпете и ни оставете да минем — каза Синдер. — И никой няма да пострада.

Мъжът се съсредоточи върху й, като нарочно спря да гледа към жената, която го държеше на мушка.

— Не можете да спечелите.

— Не съм казала, че можем — отвърна Синдер. — Но докато се опитваме, можем да причиним куп поразии.

Тя отвори върха на пръста си, зареди една стреличка от касетката в дланта си и тогава я връхлетя вълна на световъртеж. Силата й отслабваше. Не можеше да продължава да държи Вълка. Ако изпуснеше контрола си и той отново полудееше… тя не знаеше какво би сторил. Дали щеше да го обхване летаргия, дали щеше да се развилнее, или да обърне гнева си срещу нея и приятелите им?

До нея Вълка изръмжа.

— Всъщност, можем да спечелим — обади се някакъв женски глас.

Синдер се изопна. Във въздуха се долавяше пулсиране. Вълна от несигурност. Мъжът с портскрийна се обърна, а в това време иззад сградите започнаха да се подават силуети, които се промъкваха по тесните улички, материализираха се по прозорците и вратите.

Мъже и жени, млади и стари. Облечени в своите дрипави джинси, широки памучни тениски, с шалове на главите и памучни шапки, с обувки за тенис и ботуши.

Синдер преглътна, разпознавайки почти всички до един от времето на краткия им престой във Фарафра. Това бяха хората, които й носеха храна. Хората, които й помогнаха да боядиса кораба. Хората, които си бяха изрисували киборги по телата.

Сърцето й за миг се надигна, а после падна в петите й. Тази работа нямаше да свърши добре.

— Става въпрос за международната сигурност — обади се мъжът. — Върнете се по домовете си. Всеки, който се опълчи на заповедта, ще бъде подведен под съдебна отговорност за нарушение на законите на Земния съюз.

— Подведете ни под отговорност. Но първо ги оставете да си тръгнат.

Синдер примижа срещу ослепителното слънце, търсейки откъде дойде гласът. Тя зърна жената от аптеката. Лунитянката, чийто син бе отнел живота си, за да не стане страж на Левана.

Някои от войниците оставиха Синдер и завъртяха оръжията си към тълпата, но мъжът с високоговорителя вдигна ръка.

— Тези хора са издирвани престъпници! Не желаем да използваме смъртоносна сила за задържането им, но ще го направим, ако се наложи. Приканвам ви да отстъпите и да се завърнете по домовете си.

След заплахата му последва затишие, но по лицата на онези от жителите на града, които Синдер виждаше, не се четеше уплаха. Само решимост.

— Тези хора са наши приятели — обади се съдържателката на аптеката. — Те дойдоха при нас да потърсят убежище и ние няма да ви оставим да ги отведете.

Но какво си мислеха тези хора? Какво можеха да сторят? Въпреки че превъзхождаха числено войниците, те бяха невъоръжени, необучени. Ако застанеха на пътя на военните, щяха да ги избият до крак.

— Не ми оставяте друг избор — каза мъжът, а пръстите му се затегнаха около портскрийна. Една капка пот се плъзна отстрани на лицето му.

Нова злъч се изля в гласа на жената от аптеката:

— Вие нямате представа какво означава да нямаш избор.

И пръстите й се свиха — почти неуловим жест, но ефектът от него премина като взривна вълна през множеството. Синдер се отдръпна. Огледа се наоколо и видя, че мнозина от хората неочаквано добиха напрегнат вид, челата им се набраздиха, крайниците им се разтрепериха. И навсякъде край тях войниците взеха да се движат. Точно като колегите им, които Синдер и докторът контролираха, те пренасочиха дулата си, додето и последният войник не се прицелваше в съседа си, а към главата на всеки войник имаше насочен пистолет.

Смаяните им погледи първо изразяваха нежелание да повярват, а сетне се напълниха с ужас.

Само водачът им остана да стои в средата, зяпнал изумено собствената си войска.