Крес

4. Всичко вървеше отлично.

5. Само някакви си минути я деляха от пътеката, по която щеше да мине. Само няколко мига.

Досега трябваше да е женена. Досега трябваше да е изрекла брачния обет, който да я направи императрица.

Само да разбере кой беше виновен за това закъснение, щеше да измъчва слабия му ум, додето се превърнеше в жалък идиот с потекли лиги, който се ужасяваше от собствените си ръце.

Едно почукване прекъсна фантазиите й. Левана премести погледа си към вратата.

— Влез.

Първо влезе един от нейните стражи, който придружаваше Торин — досадния съветник на младия император, дето винаги беше неотлъчно до него. Тя го изгледа свирепо през златното було, при все че знаеше, че той не може да я види.

— Ваше Прославено Величество — поде Торин и ниско се поклони. Притуреното ново прилагателно, ведно с по-ниския поклон от обичайното, изправи косата на врата й. — Позволете да ви поднеса най-дълбоките си извинения заради забавянето и заради новините, които трябва да ви съобщя. Принудени сме, боя се, да отложим сватбената церемония.

— Бихте ли обяснили защо?

Той се изправи, но почтително задържа погледа си сведен към земята.

— Негово Императорско Величество, император Каито, беше отвлечен от личните му покои и качен на космически кораб, който не може да бъде проследен.

Пръстите на Левана се свиха около сватбените пръстени.

— От кого?

— От Лин Синдер, Ваше Величество. Киборгът беглец от бала. Подпомогната, както изглежда, от неколцина съучастници.

Лин Синдер.

Всеки път, щом чуеше името й, кралицата искаше да се изплюе.

— Разбирам — отвърна тя, без да може да смекчи силата на гнева си. — Трябва ли да повярвам, че не сте осигурили никакви предохранителни мерки при опит за подобно покушение?

— Охраната ни беше пробита.

— Пробита.

— Да, Ваше Величество.

Кралицата стана права. Около ханша й роклята изшумоля като бриз. Съветникът не трепна, макар че трябваше да се уплаши.

— Казвате ми, че това младо момиче не само избяга от затвора ви и успя да се измъкне от ръцете на вашата опитна армия, ами сега е нахлула в двореца, в частните покои на самия император, отвлякла го е и се е измъкнала, така ли?

— Точно така, Ваше Величество.

— И какви действия предприехте, за да ми върнете годеника?

— Вдигнали сме на крак всички отдели на полицията и армията, с които разпола…

— НЕ Е ДОСТАТЪЧНО.

Този път Торин трепна.

Левана успокои дъха си.

— Републиката се провали прекалено много пъти по отношение на Лин Синдер. Оттук насетне аз ще използвам собствени средства и тактики, за да я открия. Хората от моята стража ще трябва да прегледат всички записи от охранителните камери през последните четиридесет и осем часа.

Съветникът стисна ръцете си зад гърба.

— Ще се радваме да ви дадем достъп до записите, с които разполагаме. Но трябва да знаете, че приблизително два часа от днешния следобед липсват на записите заради пробива в системата ни.

Левана се изсмя презрително.

— Добре. Донесете ми онова, с което разполагате.

На вратата се показа чародей Еймъри Парк.

— Ваше Величество. Бих желал да разменя няколко думи с вас насаме.

— С удоволствие. — Тя махна с ръка на Торин. — Свободен сте, но да знаете, че некомпетентността на охраната ви няма да бъде пренебрегната.

Без да възрази и като се поклони още веднъж, съветникът си излезе. Веднага щом той си тръгна, Левана махна булото от главата си и го захвърли върху канапето.

— Младият император е бил отвлечен, и то от собствения му дворец. Земляните са жалки хора. Чудно е как още не са изчезнали.

— Напълно подкрепям мнението ви, Ваше Величество. Вярвам, че господин Торин не ви е съобщил за другото интересно събитие от вечерта?

— Какво събитие?

Очите на Еймъри заиграха.

— Изглежда, че доктор Сейдж Дарнел се намира в двореца в момента, затворен в един от изолаторите в изследователското крило.

— Сейдж Дарнел? — кралицата спря. — Посмял е да се върне, след като помогна за бягството на онова окаяно момиче?

— По всичко личи, че двамата са работили заедно, при все че останах с убеждението, че на доктор Дарнел не му остава много време. Явно се е заразил с необикновен щамп на летумозиса, който се развива по-бързо от обикновения. А и да не забравяме — той е лунитянин.

Сърцето на Левана подскочи. Това отваряше някои интересни възможности.

— Отведи ме при него — каза тя, като наниза на пръста си истинския си сватбен пръстен. Другият, който щеше да я прикове за император Каито, тя остави в стаята.

— Трябва да ви предупредя — обади се Еймър, когато тя го последва в коридора, — че асансьорите в целия дворец не работят. Ще трябва да използваме стълбите.

— Земляни — изръмжа кралицата и повдигна крайчеца на роклята си.

Сякаш прекосиха безкраен лабиринт, но най-сетне се добраха до изследователското крило. Пред лабораторията се бе струпала тълпа от правителствени лица и Левана се изсмя с презрение, като си помисли, че всички те възнамеряваха да скрият случилото се от нея. И то когато Сейдж Дарнел, както и Лин Синдер, бяха неин проблем, който можеше да реши, както си поиска.