Крес

— Лъже! — крещеше пронизително докторът с пресекващ глас. Той бе успял да се надигне от масата и сега тропаше по стъклото с длани, оставяйки петна от кървави пръски. — Тя има дарбата да убие главната ви чародейка, всичките ви стражи и целия ви двор. Това е принцеса Селена! Тя всички ви може да убие и всички ви ще убие! Внимавайте, кралице моя, принцесата идва и ще ви унищожи!

— Млъквай! — изръмжа Левана. — Млъквай, старче! Още ли не си умрял?

Но докторът не я чу — мъчеше се да си поеме дъх. Той рухна на земята с ръце на гърдите, хриптеше и кашляше сухо.

Когато кралицата отново се обърна към Хиацинт Глина, той се взираше в прозореца с ококорени очи, които постепенно се проясниха. Устните му потрепнаха, сякаш се канеше да се разсмее на някаква шега, която тъкмо бе схванал. Този небивал показ на емоции само още повече разгневи кралицата.

— Отведете го. На Луна ще го разпитаме обстойно.

Когато Хиацинт бе отведен в коридора, тя се обърна с лице към чародей Парк, като стискаше юмруци до тялото си.

— От днес сте повишен. Заемете се незабавно с отпътуването ни и известете учените ни за новия щамп на летумозиса. Започнете да мобилизирате войниците ни. Лин Синдер се страхува прекалено много да се изправи насреща ми. Хората на Земята ще получат наказание за нейната страхливост.

— Нали не сте забравили, че след като изгубихме програмиста на чародей Мира, няма да можем да докараме незабелязано корабите си до Земята?

— Какво ме интересува, че земляните ще забележат пристигането им? Дано им остави мъничко време да се помолят за милост, преди да ги унищожим!

— Ще се погрижа да изпълня нарежданията ви, Ваше Величество.

Левана хвърли поглед към прозореца и видя, че доктор Сейдж Дарнел се бе проснал на пода и когато не кашляше, тялото му се свиваше в конвулсии. Тя го гледаше как се гърчи и потрепва, а кръвта й още кипеше от думите му.

Хората на Луна и Земя знаеха, че Селена е починала преди тринадесет години. И Левана щеше да се погрижи нещата да си останат така. Тя беше законната кралица на Луна. На Земята. На цялата галактика. И никой нямаше да й отнеме това.

Кипнала от гняв, тя пристъпи по-близо, достатъчно близо, че да види следите от сълзи, които бяха останали по измъченото лице на доктора.

— Нежна месечинке… — прошепна той — устните му едва мърдаха, за да изговорят думите. Той започна да трепери. — Горе на небето… — Изтананика няколко ноти от песничка, приспивна песничка, която не й беше известна. — Щом слънцето се скрие… и ти запееш… песента ти е толкова…

Последната дума така и не се отрони от устните му. Докторът спря да трепери. Лежеше неподвижен, а сините му очи се взираха нагоре като стъклени топчета.

Глава петдесет и седма

— Сателит AR817.3… отклоняваме автоматичното проследяване на вълните… нагласяваме променлив таймер… и готово. Така, остава само Сателит AR944.1… и… с това… трябва да сме приключили. — Крес спря, пое си дъх и бавничко вдигна пръсти от главния екран в пилотската кабина, където през изминалите три часа се бе погрижила всички сателити по пътя им да бъдат удобно извърнати на другата страна, когато минават покрай тях. Докато Рампион стоеше в орбиталната си пътека, никой не би трябвало да може да ги засече.

Поне не от сателит или радар.

Оставаше проблемът да не ги видят. Преди двадесет минути Източната република обяви огромна парична награда за този, който открие откраднатия Рампион, и сега всеки кораб оттук до Марс щеше зорко да следи за него.

Ако някой ги забележеше, те трябваше да имат готовност да побягнат, а това допълнително се усложняваше от обстоятелството, че на борда нямаха обучен пилот. Не и някой, който вижда. Трън бе успял да преведе Синдер през процедурите по излитането, но с огромната помощ на новата автоматична система на Рампион. Излитането мина трудно, а след него веднага бяха превключили на неутрално орбитиране. Изправеха ли се пред нещо, което изискваше по-сложни маневри, преди Трън да си е върнал зрението, бяха я загазили.

Ако се вярваше на Синдер, когато Трън си върнеше зрението, пак щяха да са загазили.

Крес разтри врата си и се опита да спре водовъртежа от мисли. Щом се заемеше да пробие някоя компютърна система, това винаги изпълваше главата й, докато накрая погледът й се премрежваше от кодове, изчисления и започваше да прескача към всяка следваща задача по-бързо, отколкото тя можеше да ги отметне. Щом свършеше, се чувстваше изтощена, но в състояние на еуфория.

Засега поне Рампион беше в безопасност.

Крес погледна към една жълта лампичка най-долу на екрана, която я дразнеше, откакто се беше заловила за работа, но така и не бе имала време да се занимае с нея. Както и очакваше, щом натисна копчето, от екрана изскочи малък, блещукащ чип за директна връзка. Близнакът на чипа, който Сибил беше взела от сателита и бе отрязала всяка надежда на Крес и Трън да се свържат с приятелите си.

Приятели.