Крес

— Чуй ме, Крес — прошепна той в косата й, когато дишането й се успокои. — Аз съвсем не съм специалист, но знам, че не си направила нищо лошо днес. Не бива да казваш на някого, че го обичаш, освен ако не казваш истината.

Тя подсмъркна.

— Но нали на много момичета си казвал, че ги обичаш.

— Именно затова не съм никакъв специалист. Работата е там, че никое от тях не съм обичал. Ако трябва да съм честен, надали бих познал истинската любов, даже и да беше…

Тя обърса мокрото си лице с опакото на ръката си.

— Даже и да беше какво?

— Нищо — Трън се покашля и облегна глава на креслото. — Добре ли си?

Крес кимна, като не спираше да подсмърча.

— Добре съм. Може би съм още малко в шок.

— След днешния ден всички сме така.

Крес зърна разтвора за очите до портскрийна на доктора. Не й се искаше да се отделя от ръцете на Трън, но повече не желаеше да мисли за доктора. За тайната му. За думите, които не бе могла да изрече.

— Я по-добре да сложим капките.

— Добре, но първо спри да трепериш. Никак не обичам треперещи неща край очите ми.

Тя се засмя немощно и се надигна от скута му. Трън я стисна за миг, но после я пусна. У Крес отново се възвърна чувството на вина, но реши, че после щеше да мисли за това.

След като изчете указанията на доктора — три капки във всяко око по четири пъти на ден в продължение на седмица, — тя отви капачката. Напълни капкомера и мина зад стола на Трън, а смачканата й рокля се залюля край нея.

Трън пак качи краката си на контролното табло и наклони главата си назад, докато лицето му не се обърна нагоре към тавана. Крес не беше виждала очите му от дни, но те си бяха сини както винаги. Тя сложи ръката си на челото му, за да се подпре. Бузата му потрепери.

— Ето така — измърмори тя и стисна капкомера. Трън инстинктивно трепна и примигна и няколко сълзи, предизвикани от капките, се търкулнаха по слепоочията му. Крес ги обърса, но не се стърпя и приглади назад един паднал на челото му кичур коса. Погледът й се спря на устните му, но тя се смути и отдръпна пръстите си. — Как се чувстваш?

Той стисна очи за кратко.

— Като че имам вода в очите. — После се засмя кисело и пак ги отвори. — Може разтворът да е само вода и докторът да си е направил шега с мен.

— Това би било ужасно! — рече Крес и зави капачето на шишето. — Но той не би го сторил.

— Не, не би го сторил. Не и след онова, през което преминахме. — Трън вдигна глава от облегалката на стола и подръпна шала, вързан на врата му. — Но той ясно ми даде да разбера, че няма високо мнение за мен.

— Ако това е истина, причината е, че не те познаваше добре.

— Права си. В крайна сметка щях да успея да го очаровам.

Крес се усмихна.

— Разбира се, че щеше да го очароваш. Освен това щеше да му покажеш колко много други добри качества притежаваш — рече тя и се изчерви. После нагласи алармата на портскрийна, така че да звъни по четири пъти на ден. Но когато погледна отново Трън, изражението му беше станало сериозно. — Капитане?

Адамовата му ябълка подскочи. Трън се поизправи на стола и потърка дланите си една в друга.

— Крес, трябва да ти кажа нещо.

— О, така ли? — плаха надежда нахлу във вените й. Крес отново седна на пилотското кресло. Разкошната рокля се надипли край нея.

Покрива. Целувката.

Нима бе разбрал колко много я обича?

— Какво има?

Трън свали крака от контролното табло.

— Нали помниш, когато бяхме в пустинята… и аз ти казах, че не ми се иска да те нараня? Защото грешиш в мнението си за мен?

Тя сключи здраво пръстите си.

— Тогава, когато опита да отречеш какъв герой си в действителност ли? — Крес се постара да вложи закачлив намек във въпроса си, но нервите й бяха толкова опънати, че думите й прозвучаха като заплашително цвърчене.

— Герой. Точно. — Трън пъхна пръст между превръзката и врата си, за да я разхлаби. — Ето каква е работата. Сещаш ли се за онова момиче, което защитих от онези глупаци, дето й взеха портскрийна?

— Кейт Фалоу.

— Да, Кейт Фалоу. Знаеш ли, нея много я биваше по математика. А по онова време аз изкарвах само двойки.

Очакването, което пърхаше у нея, се вледени. Стой! — това признание ли беше? Относно… Кейт Фалоу?

Крес не каза нищо и Трън се покашля.

— Аз изгубих в битката срещу другите, но тя пак ме остави да преписвам домашното й цял месец. Аз затова я защитих. А не за да се правя на герой.

— Но нали каза, че си бил влюбен в нея.

— Крес. — Трън се усмихна, но насила. — Аз бях влюбен във всяко момиче. Повярвай ми, това не е голям стимул.

Тя се сгуши на стола и сви коленете си до гърдите.

— И защо ми го казваш сега?

— Тогава не можах. Ти беше толкова убедена, че аз съм друг човек и на мен ми хареса, че ме виждаш по-различно от останалите. Част от мен си мислеше, че ти може би си права и всички други са имали грешна представа за мен. Дори аз самият. — Той сви рамене. — Но това беше гласът на егото ми. А ти заслужаваш да научиш истината.

— Нима мислиш, че мнението ми за теб се гради на една случка, когато си бил на единайсет?

Трън сви вежди.

— Нали изяснихме и всички останали случаи, но ако имаш още, давай, моля те, че и тях да ги разпердушиня.

Тя прехапа устни.