Крес

— Огледалото, в което се оглеждам, е огромно. Невъзможно е да се скрия от онова, което съм… от онова, в което съм се превърнал. Кралице моя, вие не бихте пожелали да умрете в такава стая. Допускам, че ще разкъсате собствената си плът, ако бъдете принудена да се взирате в него толкова дълго.

Левана стисна ръцете си в юмруци и заби нокти в дланите си.

— Ваше Величество.

Тя въздъхна и се насили да разтвори ръцете си. Дланите й пареха от болка. Еймъри се бе върнал с Джерико, капитана на стражата й. Мъжът изглеждаше като излязъл от страховита битка.

— Най-накрая. Къде се маете със Сибил? Докладвай!

— Кралице моя — Джерико се поклони, — заедно с чародей Мира и петима от най-добрите ми стрелци успяхме да обградим Лин Синдер и нейните придружители на площадката за извънредни кацания, която се намира на покрива на тази кула.

Надежда стопли гърдите на кралицата.

— Заловихте ги, нали? Не са успели да ви се измъкнат?

— Не, Ваше Величество. Не постигнахме целта си. Двама от хората ми са мъртви, другите трима са сериозно ранени. Аз самият бях в безсъзнание, когато корабът е отлетял с предателите и император Каито на борда.

Яростта отново задра с нокти гърба й в отчаян порив да бъде отприщена.

— А къде е чародей Мира?

Мъжът почтително сведе глава.

— Мъртва е, Ваше Величество. С дарбата си Лин Синдер подложи на мъчения ума й — аз сам чух писъците й. Онези, които са били в съзнание, ми докладваха, че след като корабът потеглил, чародей Мира се хвърлила от покрива. Тялото й бе открито в градините.

В стаята се разнесе безумен кикот. Левана се извърна назад — докторът се бе превил надве и риташе с пети по масата.

— Заслужаваше си го, змията му със змия. Да държи малкото ми златно птиченце затворено в клетка толкова години!

— Ваше Величество.

Левана пак се обърна към Джерико.

— Какво?

— Успяхме да заловим един от съучастниците на Лин Синдер. — Джерико посочи към коридора. Чуха се стъпки и след миг влязоха двама мъже. Един страж придружаваше…

— Скъпи мой, сър Глина — усмивката на кралицата не закъсня.

При все че ръцете му бяха вързани на гърба, мъжът стоеше изправен, в приличен вид и в по-добро от всякога здраве. Явно, че на кораба на Лин Синдер не се бяха държали с него като със затворник.

— Кралице моя — той склони глава.

Тя набързо го претърси с дарбата си за следи от присмех или бунт, но не откри нищо. Мъжът беше безучастен и податлив както винаги.

— Научих, че във важна битка сте изоставили чародейката си, за да заемете страната на Лин Синдер срещу лунната корона. Присъствието ви тук ме навежда на мисълта, че сте участвали в отвличането на годеника ми. Вие сте предател спрямо мен и трона. Как ще се защитите?

— Невинен съм, кралице моя.

— Естествено, че сте невинен. — Левана прихна. — Как ще го докажете?

Той издържа на погледа й, сякаш нямаше угризения.

— По време на битката на кораба чародей Мира беше погълната от усилието да контролира лунния войник, преминал на страната на бунтовниците. Моите способности останаха отворени и Лин Синдер ме застави да се подчиня на волята й и да се сражавам срещу моята чародейка, което в крайна сметка я принуди да напусне кораба без мен. Но аз осъзнах възможността да спечеля доверието на бунтовниците и прекарах последните седмици като шпионин с намерението да докладвам слабостите и стратегиите им, когато най-сетне успея да се завърна при моята кралица, на която за мен е чест да служа.

Тя се усмихна самодоволно.

— Несъмнено, нетърпението ви да се завърнете се дължи и на желанието ви да видите обичната си принцеса.

Ето, най-сетне. Съвсем леко вълнение накъдри повърхността на езерото, след което то отново стана неподвижно като стъкло.

— Животът ми е отдаден в служба на всички членове на лунното кралско семейство, кралице моя.

Тя приглади с пръсти полите си.

— Продължавай нататък. Каква информация си събрал за враговете ни?

— Лин Синдер има способности да контролира специален агент — изрецитира той информацията с толкова чувство, колкото имаше у един земен андроид. — Но тя не е обучена и не умее да се концентрира. В истинска битка лесно ще бъде надвита, когато се изправи лице в лице с многобройни противници. Освен това няма никакъв талант да води едновременно физическа и психическа битка.

— Интересно заключение, сър Глина, особено след като е постигнала толкова недвусмислено победа срещу вас и чародей Мира.

— Тя съумя да надвие един страж и един чародей на своя територия. Но аз мисля, че повече стражи или оперативни агенти ще могат лесно да я победят.

— Кажете ми тогава — по ваша преценка — способна ли е Лин Синдер на такава психическа концентрация, че да измъчи психически врага си до степен, та да го докара до лудост?

— Категорично не, Ваше Величество.

— Категорично не. В такъв случай вие или сте по-глупав, отколкото ви мислех, или лъжете, защото точно това е направила Лин Синдер днес, и то срещу главната ми чародейка!

Нова искрица емоции издаде внезапен пристъп на безпокойство, което беше заглушено от силно думкане в изолатора.