Крес

Тя присви очи към чипа в ръката си и се запита дали това беше точната дума. Струваше й се, че хората на кораба са й приятели, особено след като бяха оцелели заедно в мисията си. Но от друга страна, тя нямаше с какво друго да сравни това приятелство.

Но едно знаеше със сигурност — вече нямаше нужда някой да я спасява.

Крес се огледа за нещо, с което да счупи чипа, и тогава в прозореца на кабината улови някакво призрачно отражение. Пъхнал ръце в джобовете си, Трън стоеше на вратата зад нея. Тя възкликна и се обърна, а надиплените й поли се увиха около основата на стола. Въпреки че роклята беше съдрана на места и мръсна, тя така и не бе имала време да се преоблече. И май не искаше. Роклята й даваше усещането, че все още живее в драма, и така я предпазваше от шока на случилото се през деня.

— Уплаши ме!

Трън се ухили, но не много свенливо.

— Извинявай.

— Откога стоиш тук?

— Слушах те, докато работиш. — Той сви рамене. — Отпуска ме. А и обичам да пееш.

Крес се изчерви. Не се бе усетила, че пее. Трън опипом тръгна напред и се намести в креслото на втория пилот. Остави пръчката в скута си и си качи краката на таблото.

— Пак ли станахме невидими?

— За радарите сме невидими. Засега. — Тя затъкна косата зад ухото си. — Я ми дай пръчката си.

Той вдигна вежди, но й подаде дървото без въпроси. Крес пусна чипа на земята и го премаза с пръчката. През нея премина трепет на могъщество.

— Какво стана?

— ДИРКОМА, с който се свързахте с мен. Повече няма да ни трябва.

— Струва ми се, че са минали хиляди години оттогава. — Трън прокара пръсти по превръзката на очите си. — Съжалявам, че не можа да видиш Земята, докато бяхме долу. А сега пак си затворена тук.

— Приятно ми е да бъда затворена тук — Крес разсеяно завъртя пръчката между дланите си. — Корабът е голям. Много по-просторен от сателита. И… компанията също е по-добра.

— Това не мога да оспоря. — Трън широко се усмихна и извади от джоба си малко шишенце. — Дойдох да те помоля да ми помогнеш с това — вълшебните капки, които докторът направи. Трябва да капваме по три-четири във всяко око два пъти на ден… дали пък не беше по две капки, три пъти… Не си спомням. Той написа инструкциите в портскрийна. — И той свали порта от колана си и го подаде на Крес.

Крес подпря пръчката на таблото с апаратите.

— Сигурно се е тревожел, че от този стрес ще забравиш… — тя замлъкна, защото очите й видяха текста в портскрийна. Трън наклони глава.

— Какво има?

Върху порта се отвори екран с инструкциите за капките, а също и подробно изяснение за основанията на доктора да вярва, че чумата е оръжие, произведено с цел да се използва в една биологична война. Но най-отгоре…

— Има раздел с моето име. — Не Крес. А Кресънт Луна Дарнел.

— О, това беше портът на доктора.

Пръстите на Крес се плъзнаха по екрана и преди умът й да реши искаше ли да знае какво има вътре, или не, тя беше отворила раздела.

— Анализ на ДНК и… потвърждение за бащинство. — Тя се изправи и остави порта на контролното табло. — Дай да сложим капките.

— Крес — Трън се пресегна към нея и хвана диплите на полите й. — Добре ли си?

— Не съвсем. — Тя погледна към Трън, който си беше свалил превръзката от очите. Около тях се виждаше лека почерняла линия. Крес преглътна и пак седна в пилотското кресло. — Трябваше да му кажа, че го обичам. Той умираше пред очите ми, а аз знаех, че никога повече няма да го видя. Но не можах да му го кажа. Ужасно ли постъпих?

— Разбира се, че не. Той е твой биологичен баща, но ти едва го познаваше. Как би могла да го обичаш?

— Какво значение има? Той ми каза, че ме обича. Той умираше и вече го няма, а аз никога не ще…

— Крес, я спри. — Трън завъртя стола си с лице към нея, намери ръцете й, плъзна пръстите си надолу и ги сплете с нейните. — Не си направила нищо лошо. Всичко стана толкова бързо, ти нямаше какво да направиш.

Тя прехапа устни.

— Той ми взе кръв още първия ден във Фарафра. — Крес стисна очи. — Знаел е през цялото това време… почти цяла седмица. Защо не ми е казал по-рано?

— Сигурно е искал да изчака подходящия момент. Не е знаел, че ще умре.

— Той знаеше, че има шанс всички да загинем. — Цялата се разтърси отвътре, сълзите й потекоха и тя усети как Трън я придърпва към себе си. Той я сложи в скута си и подпъхна ръката си под краката й, за да не може огромната рокля да се оплете край тях. Крес се разрида, зарови лицето си в гърдите му и остави сълзите да потекат. Тя плака горко и изхвърли всичко от душата си отведнъж. Но изпита вина, когато само след минутка-две сълзите й взеха да пресъхват. Тъгата й не беше достатъчна. Скръбта й не беше достатъчна. Но само толкова можа да изцеди от себе си.

Трън я държа, докато туптенето на сърцето му заглуши плача й. Той приглади косата й назад и при все че беше много себично, Крес остана доволна, че не можеше да види зачервеното й лице и всички течности, които беше оставила по ризата му и които никак не приличаха на една дама.