Кървави книги (Том 3)

На Гевин му беше все едно кой ще го наеме. Безразличието му беше запазена марка, дори част от неговия чар. И правеше раздялата с него много по-лесна. Не беше трудно да кажеш „чао“, „доскоро“ или просто да си тръгнеш мълчаливо, когато се сбогуваш с човек, на когото не му пука особено дали ще живееш, или ще умреш.

За разлика от много други, Гевин не се отвращаваше от професията си. Веднъж от четири нощи тя даже му доставяше физическо удоволствие. И обратното — понякога му се струваше, че работи в скотобойна за секс с потни, сгорещени тела и безжизнени очи. Но това не го притесняваше, беше свикнал с годините.

Работата му беше доходоносна. И го караше да се чувства свободен.

През деня обикновено спеше в топлото си изкорубено легло, увит като мумия, с кръстосани върху главата ръце, за да се предпази от светлината. Ставаше към три, бръснеше се и вземаше душ, после прекарваше половин час пред огледалото. Беше самокритичен до педантичност — следеше теглото си винаги да е плюс-минус един килограм от идеалната според него стойност; подхранваше кожата си с крем, ако беше суха, или я подсушаваше, ако беше мазна, като я проверяваше за всяка пъпка, която би могла да загрози страните му. Търсеше и най-дребния признак за венерическа болест. Срамните въшки се премахваха лесно, но на два пъти беше хващал гонорея — лечението траеше по три седмици, а това не беше добре за бизнеса, затова оглеждаше стриктно тялото си и търчеше до клиниката и при най-малкия обрив.

Рядко му се налагаше. Когато нямаше неканени въшки, Гевин обикновено прекарваше този половин час в любовно съзерцание на гените си. Той беше прекрасен. Хората непрекъснато му го повтаряха. Прекрасен. Какво лице, о, какво лице, обичаха да казват те, като го прегръщаха здраво, сякаш така можеха да откраднат част от красотата му.

Намираха се и други красавци, разбира се — чрез агенциите или дори на улицата, стига да знаеш къде да ги търсиш. Но лицата на повечето мъжки проститутки, които Гевин познаваше, изглеждаха недодялани в сравнение с неговото. Те приличаха по-скоро на първи опити на скулптор, отколкото на завършено произведение — бяха груби, недооформени. А той беше напълно завършен. Беше идеален; просто трябваше да съхрани това съвършенство.

Щом приключеше с инспекцията, Гевин се обличаше и разглеждаше доволно отражението си още пет минути, после излизаше да продаде вече опакованата стока.

Напоследък не се задържаше много на улицата. Беше рисковано: винаги имаше полицаи, които трябваше да отбягва, а от време на време се появяваше и някой психар, решен да прочисти Содом. Когато не му се висеше много навън, Гевин си намираше клиент чрез агенцията за ескорт, но тя винаги получаваше тлъст дял от възнаграждението.

Имаше и редовни клиенти, разбира се — клиенти, които наемаха любимците си месец след месец. Една вдовица от Форт Лодърдейл винаги го вземаше със себе си по време на ежегодното си няколкодневно пътешествие до Европа; друга жена, чието лице бе видял в лъскаво списание, му се обаждаше периодично, за да вечерят и да му споделя брачните си проблеми. Имаше и един мъж — Гевин го беше кръстил Роувър на колата, която караше, — който го наемаше веднъж на всеки две седмици за нощ на изповед и целувки.

Но в нощите без предварително уговорена среща Гевин излизаше да си намери сам клиент. Беше се специализирал в това. Никой от останалите, които работеха на улицата, не беше овладял така добре лексиката на поканата: умела комбинация от насърчаване и незаинтересованост, от невинност и порочност. Специфичното пренасяне на тежестта от левия крак върху десния, което да покаже издутината на чатала му под най-добрия ъгъл. Никога прекалено безсрамно, без курвенски изпълнения. Само случайна съблазън.

Гордееше се със себе си, че триковете му рядко продължаваха повече от няколко минути и никога — цял час. Ако изиграеше представлението с обичайната си прецизност пред правилната недоволна съпруга или пред правилния изпълнен с чувство за вина съпруг, щяха да го нахранят (а понякога и да му дадат дрехи), да правят секс с него и да му пожелаят доволно лека нощ много преди последният влак да потегли от централната спирка в метрото към Хамърсмит. Годините на половинчасови срещи, три свирки и едно чукане на нощ отдавна бяха минали. От една страна, това вече не го привличаше, от друга, той се готвеше за нова кариера през идните години: от улична проститутка да стане жиголо, от жиголо — мъжка държанка, от мъжка държанка — съпруг. Беше сигурен, че някой ден ще се ожени за една от вдовиците, може би за онази матрона от Флорида. Тя му беше казала, че си представя как лежат край басейна ѝ във Форт Лодърдейл, и той се стараеше да подхранва тази фантазия. Засега си оставаше само фантазия, но беше въпрос на време да се превърне в реалност. Проблемът беше, че тези богати цветове изискваха много грижи, а повечето увяхваха, преди да са дали плод.

Но тази година щеше да успее. О, да, тази година със сигурност щеше да стане. Есента щеше да донесе нещо добро, усещаше го.