Кръвно обещание

- Никога повече не прави това, - рече той строго.

- Но аз не исках да става така! Просто се случи.

- Паникьосала си се. Нуждаела си се от помощ и някаква част от теб е повикала

духовете. Не го прави. Не е правилно и е лесно да изгубиш контрол.

- Дори не знам как го направих.

- Както казах, липса на контрол. Никога повече не оставяй паниката да извлече

най-доброто от теб.

Една стара жена мина покрай нас с кърпа на главата си и кошница със зеленчуци в

ръка. Изчаках да отмине преди да попитам Марк:

- Защо се биха за мен?

- Защо мъртвите мразят стригоите. Стригоите са неестествени, нито живи, нито

мъртви - просто съществуващи в някаквo състояние между това. Точно както ние

усещаме това зло, и духовете го усещат.

- Изглежда биха могли да бъдат добро оръжие.

Това лице, обикновено спокойно и отворено, се намръщи.

- Опасно е. Хората като теб и мен вече ходят по ръба на мрака и лудостта. Да

викаме мъртвите просто така само ни приближава до падането от този ръб и от губенето

на разсъдъка ни. - Погледна бързо часовника си и въздъхна. - Виж, трябва да тръгвам, но

говоря сериозно, Роуз. Остани тук. Стой далеч от неприятности. Бори се със стригоите,

ако се доближат до теб, но не ги търси слепешката. И определено остави духовете на

мира.

Беше повече от съвет, който можеш да получиш в бакалски магазин, и със

сигурност такъв, който не бях сигурна, че ще послушам. Но му благодарих и предадох

поздрави на Оксана преди да плати и тръгне. Бях поела обратно към квартала на Олена,

когато свих зад ъгъла и налетях право на Ейб. Беше в крещящия си вид, както винаги,

носещ това скъпо палто и жълто-златист шал, който подхождаше на златното му бижу.

Неговите пазители кръжаха наоколо и той премина небрежно срещу построената от

тухли стена.

- Значи за това дойде в Русия. За да отидеш до пазара като селянка.

- Не, - рекох аз. - Разбира се, че не.

- Тогава просто разглеждаш?

- Не. Просто помагам. Престани да се опитваш да измъкнеш информация от мен.

Не си толкова умен за колкото се мислиш.

- Това не е вярно, - отговори той.

- Виж какво, казах ти вече. Дойдох тук, за да кажа на Беликови новините. Така че

се върни и кажи на този, за когото работиш, че е само това.

- А аз ти казах и преди да не ме лъжеш, - рече той. И отново съзрях онзи случаен

микс от опасност и хумор. - Нямаш си и идея колко търпелив бях с теб. От всеки друг

щях да се сдобия с информацията, която ми е нужна още онази първа нощ.

- Късметлийка съм, - отвърнах аз. - И какво сега? Ще ме повалиш на алеята и ще

ме биеш, докато не ти кажа защо съм тук? Вече губя интерес към цялата тази страшна и

шефска заплашителна процедура.

- А аз губя търпението си към теб, - отговори той. Тогава хуморът изчезна и както

се беше втренчил в мен, не можех да не забележа, че беше по-добре оформен от повечето

морои. Много от мороите избягват сбиванията, но нямаше да бъда изненадана, ако Ейб

беше смачкал толкова хора, колкото и пазителите му. - И честно ли? Вече не ме

интересува защо си тук. Просто трябва да си отидеш. Сега.

- Не ме заплашвай, старче. Ще се махна, когато аз поискам. - Беше смешно, току-

що бях казала на Марк, че не знаех дали мога да остана в Бая, но заплашвана от Ейб,

просто исках да остана точно тук. - Не зная от какво се опитваш да ме държиш далеч, но

не се страхувам от теб.

Това също не беше цялата истина.

- А би трябвало, - отвърна той приятно. - Мога да бъда много добър приятел или

много лош враг. Мога да оправя нещата, ако си отидеш. Можем да сключим сделка.

Имаше почти развълнувана искра в очите му, докато говореше. Припомних си

Сидни, която го описа като манипулатор и имах чувството, че за това живееше той -

преговорите, забалежителен занаят, за да получи това, което иска.

- Не, - казах аз. - Ще напусна, когато съм готова. И няма какво ти, или за когото и

да работиш, да направите по въпроса.

Надявах се, че съм придобила смелост и се обърнах. Той протегна ръка и сграбчи

рамото ми, извъртайки ме рязко, което ме накара да изпусна покупките. Започнах с

промушващ ход в атака, но пазителите му бяха точно там, сякаш с проблясване. Знаех, че

нямаше да стигна далеч.

- Времето ти свършва тук, - изсъска Ейб. - В Бая. В Русия. Върни се в Щатите. Ще

ти дам всичко, от което имаш нужда - пари, билети първа класа, каквото и да е.

Имъкнах се обхвата му, като отстъпих бавно.

- Не се нуждая от помощта или парите ти - само един Бог знае откъде са се взели. -

Група от хора зави зад ъгъла през улицата, смеейки се и говорейки, и аз отстъпих по-

надалеч. Ейб със сигурност нямаше да направи сцена пред свидетели. Това ме накара да

се почувствам смела, което бе глупаво от моя страна. - И вече ти казах, ще се върна,

когато аз поискам.

Очите на Ейб се насочиха към другите пешеходци и също отстъпи назад с

пазителите си. Онази студена усмивка беше върху лицето му.

- А аз ти казах. Мога да бъда много добър приятел или много лош враг. Махни се

от Бая преди да разбереш кое от двете съм.

Той се обърна и потегли, за мое огромно облекчение. Не исках да види колко

страх бяха оставили думите му върху лицето ми.

Легнах си рано тази нощ, чувствайки се антисоциална. Лежах известно време,