Майсторите на желязо

Стив взе бутилката и пак я сложи пред мюта.

— Заповядай…

Оценката на Кадилак за ситуацията се оказа правилна. Той получи разрешение да вземе Стив на модифицирания планер и след няколко инсценирани несигурни захода и застрашителни кацания той продължи самостоятелно двадесетте часа упражнения.

На земята Стив все още беше длъжен да изпълнява ролята си на покорен прислужник. Новопридобита му способност да лети предизвика няколко враждебни коментара за „нахалните мюти“, но Кадилак успокои духовете на трекерите, като подчерта колко рисковани са първите изпитателни полети. Русокосата тревна маймуна беше жертва, която — ако нещата не тръгнеха добре — можеше да свърши като изгорено на клада жертвоприношение!

Модифицираният планер се захранваше от пет тънки ракети, прикрепени към долната страна на метална касета, монтирана под фюзелажа. Имаше и два предварителни ускорителя, които се палеха с дълъг фитил; онези под фюзелажа се запалваха последователно от оригинална стартова система, която взривяваше сноп от същите хартиени гилзи, използвани за патроните на пушките, доставени от Яма-Шита на М’Колите. Самолетът излиташе от преустроена триколесна талига и имаше нисък профил, даващ допълнителна стабилност по време на ускоряване при излитане, и четири бързо освобождаващи се скоби, които го държаха закачен към талигата, докато пилотът не ги освободи.

Тъй като майсторите на желязо нямаха прецизни измервателни прибори и техника за компютърно моделиране, като Федерацията, летящият кон на Кадилак беше проектиран на базата на най-прости изчисления.

Същото беше и с ракетите. Като използва математическите формули, получени от АМЕКСИКО, Стив можа приблизително да прецени отношението тегло/тяга по време на горенето на ракетите. Но цифрите не показваха много, тъй като работодателите не измерваха дължината във футове и инчове, нито пресмятаха теглото във фунтове и унции.

При дегизировката си като момче за всичко по време на монтажния процес Стив беше като сянка на Кадилак, за да е сигурен, че всичко се прави точно в съответствие с указанията. По негово предложение Кадилак нареди на Джоди и Келсо да работят с него през нощта преди излитането, за да направят последните регулировки. Оставаше една голяма въпросителна. Изпитанията с натоварените на земята талиги бяха показали, че ракетите са достатъчно мощни да издигнат самолета във въздуха, но колко бързо щеше да се движи този ковчег с копринени крила? Само след няколко часа Стив трябваше да получи отговор. Полетът, който трябваше да се извърши пред същата делегация от високопоставени майстори на желязо, беше заплануван за сутринта и се говореше, че генералният консул на Ро-дирен и Маса-чуса може би ще удостои събитието с присъствието си. Джапите, които управляваха Херън Пул, докараха допълнителни чистачи и градинари и закачиха знамена и флагове, но не работеха чак до полуда. От тях се искаше да засвидетелствуват на постоянния представител на шогуна подобаваща почит, но те не бяха държавни служители като началника на пощенската станция и неговите разтреперани служители. Генералният консул упражняваше абсолютната си власт само в границите на своето владение. Херън Пул бе част от владението на Мин-Орота и всеки, който работеше тук, се подчиняваше на неговата власт — и бе под негова защита.

На Стив — тъй като това беше неговият голям ден — му беше разрешено да пропусне определената му работа на двора. Към пет сутринта той изпита желание да стане и да удуши петела, но успя отново да заспи и не се събуди, докато един от слугите не зачука на вратата му три часа по-късно.

Като на мют, на Стив не му беше разрешено да използва банята, а само една каца на двора, но за този случай Кадилак го покани в секцията, запазена за самия него, и му позволи да се изкъпе. Стив свали мръсните си работни дрехи и скочи вътре. Тъй като дълбоката каца вече беше заета от Кадилак и две от неговите прислужнички, отначало беше малко тесничко, но накрая успяха да се оправят.

Двете тъмнооки тайландки, които не носеха нищо, освен учтиви усмивки и кърпи за глави, бяха малко объркани, като се намериха в една каца с мют, но гоненето на хлъзгавия калъп сапун се оказа истински ледоразбивач. След незабравимо триене отзад и отпред Стив се опита да излезе от кацата, но момичетата, подтикнати от Кадилак, го дръпнаха и започнаха отново да го търкат целия — за късмет. Обикновено Стив би бил повече от щастлив да им сътрудничи, но сега не му беше до лудории. Когато игриво му натиснаха главата под водата, той се изплъзна от ръцете им и клекна. Това предизвика значително вълнение у тайландките, но писъците на задоволство се превърнаха във викове на разочарование, когато той се показа на повърхността с големия чеп на кацата в ръка и го хвърли в другия край на стаята.

Освен че беше научил езика на майсторите на желязо Кадилак беше взел и тяхната любов към церемониите. Общата баня беше последвана от покана за закуска — Стив беше увит в една роба на Кадилак, доставена любезно от господаря Киомори Мин-Орота.

— Нервен ли си?