Майсторите на желязо

Лупингите му прибавиха още хиляда фута височина, което позволи на Стив да види Ба-сатана на края на Източно море. Беше ли това краят на света… или нещо лежеше отвъд него? Той използва следващите две ракети в различни въздушни акробатични маневри и докато се спускаше към земята, сериозно се замисли дали да не мине над трибуната и да подплаши динките. Реши, че това може да не отговаря на тяхното чувство за хумор и затова е по-добре да мине с висока скорост ниско над полето, да разпръсне събраните ренегати и да прелети само на педя над каменната стена.

През последните секунди на горене на петата, последна ракета отново се издигна и направи три победни превъртания, преди да се върне към полето за безупречно приземяване.

Общото време на изгаряне на ракетите беше седемдесет и пет секунди, но чрез планиране на времето между запалването на отделните ракети той можа да остане във въздуха около двадесет минути. Съзнателно го беше съкратил, за да поддържа интерес у майсторите на желязо, но би могъл да остане във въздуха много по-дълго и да отлети много по-далеч. Изкачването на запад с помощта на четири ракети щеше да го издигне на осем хиляди фута — и една ракета щеше да му остане в резерв. От тази височина можеше с един пътник на борда да планира чак до Хъдсън. Да. Нещата се нареждаха просто чудесно…

Впечатляващият полет на летящия кон повдигна настроението на майсторите на желязо. Горящ от желание да покаже, че уменията му да лети са равни на тези на Стив, Кадилак изпълни следващите два полета с Джоди, след това с Келсо, седнали на мястото на пътника. За неспециалиста зрител неговото изпълнение беше толкова добро, колкото и това на Стив. Джоди и Келсо, които можеха да направят разлика, бяха впечатлени, но не и слисани. В летенето на Кадилак липсваше нещо неуловимо, нещо, което отличаваше рутинирания, компетентен летец, който се старае да даде всичко от себе си, от блестящия ас по рождение, който просто не може да го направи по друг начин.

След обеда на открито майсторите на желязо качиха с Кадилак един самурай от групата от Мин-Орота. Той се издигна стръмно нагоре с две ракети, след това връхлетя над двореца на Мин-Орота. При изкачването самураят стискаше отчаяно перваза на кабината, но след няколко минути ужасът му намаля. И когато видя работещите на полето да вдигат глави нагоре и войниците и слугите да изскачат от двореца, за да ги видят как прелитат над тях, той се изкикоти весело и им махна с две ръце. Кадилак запали третата ракета да се издигне по-високо и изразходва останалите две за въздушна акробатика над полето.

Когато кацнаха, Шигамицу, самураят, който ръководеше Херън Пул, съобщи, че пратеникът на шогуна е изразил желание да се издигне във въздуха с летеца, който е извършил първия полет тази сутрин. След като сложиха нови ракети, Тоширо Хазе-Гава беше доведен с обичайни сложни любезности. Когато се настани удобно на предната седалка, Стив си позволи да погледне назад към трибуната. Шигамицу беше преодолял деликатния проблем на протокола, като беше наредил да му дадат ръкавици и сламена маска. По този начин пратеникът нямаше да се изправи лице в лице с роб мют. А тъй като и самураят беше с маска и защитни очила, Стив можеше да вижда само отзад главата на своя пътник, като нямаше представа кой е, докато не чу един глух глас да казва:

— Да тръгваме, приятел.

В отговор на искането на Тоширо за кратка театрална обиколка Стив повтори летателните маневри на Кадилак, като мина над владенията на Ба-сатана и Мин-Орота. На връщане направи един кръг над резиденцията на генералния консул и езерото с двата острова. Клиъруотър беше там долу. Дали беше в градината, вдигнала глава към белокрилата птица, която летеше лениво над главата й? С изключена тяга единствените звуци бяха тихото свистене на въздуха в коприната на крилата и плющенето на краищата на превръзките на главите им.

Тоширо се извъртя, доколкото му позволяваха обезопасителните колани, и дръпна превръзката от устата си.

— Реши ли къде ще пуснеш товара си?

Стив посочи с пръст надолу и извика срещу въздушния поток:

— Мисля, че езерото е добро място. Ще има за какво да помисли, докато пада.

Тоширо кимна.

— Добра идея! Как ще го направиш?

— С обезопасителните колани! Последните каишки са хванати за пода с щифтове, а коланите за раменете са закрепени ето тук — на преградната стена зад седалката!

— Разбрах.

— Ще закрепя щифтовете така, че да се освободят, като издърпам една жица, и преди той да разбере какво става ще обърна самолета… — Стив натисна лоста до дясното си бедро…_така_!

Тоширо отвори разтревожено уста, когато самолетът се преобърна. Досега полетът беше доста спокоен, но сега той изведнъж висеше с главата надолу на три хиляди фута над земята, поддържан само от четири тесни колана.