Мейдей

Слоун се облегна назад и се загледа във възрастния мъж, опитвайки се да прецени въздействието, което думите му бяха оказали върху него. В момента, в който възвърна способността си да разсъждава логично, Слоун разбра, че дупките, причинени от ракетата Феникс, са довели до декомпресия на самолета. На шейсет и две хиляди фута височина това имаше фатални последици.

Изражението на Хенингс се промени. Шокът бе заменен от болка.

— Мъртви? Сигурен ли сте? — попита.

— Абсолютно. — Слоун категорично махна с ръка. Знаеше обаче, че технически погледнато все още имаше място за съмнения. Но ако дадеше воля на съмненията си, те щяха да стопят решимостта му и щяха да подкопаят основите на плана му. Знаеше, че Хенингс има нужда от някакво оправдание — иначе не би се съгласил да му помогне да потулят случилото се. Предполагаше, че възрастният мъж би искал да намери някакво оправдание, а Слоун с радост щеше да му предложи такова. По всяка вероятност всички пътуващи на борда на онзи самолет бяха вече мъртви. Или скоро щяха да бъдат. Белята вече бе станала. Сега най-важното бе да спаси себе си. И мисията. И, естествено, репутацията на флота, който напоследък се нуждаеше от всичката помощ, която би могъл да получи. Слоун се наведе към Хенингс.

— Сигурен съм, че Матос няма да каже нищо. Той е заедно с нас в кюпа. Няма да постигнем нищо, ако дадем гласност на случая. Това беше злощастен инцидент. Ако истината излезе наяве, ще пострада целият военноморски флот.

Слоун прочисти гърлото си. Изчака няколко секунди, за да прецени реакцията на Хенингс. За момента Слоун го държеше в ръцете си. Хенингс бе кимнал в знак на съгласие. Флотът и неговото благоденствие бе слабото му място. Слоун си отбеляза да го запомни. Можеше да му се наложи отново да посвири на тази струна. Предстоеше му да запознае адмирала с най-деликатната част от плана си.

— Най-разумният ни ход — продължи той — е да заповядаме да изстреля и втората ракета по… мишената. Самолетът се управлява от автопилот. От разстоянието, на което се намира, Матос ще може да насочи ракетата към пилотската кабина. Така ще унищожи напълно командното табло. — Искаше му се да добави, че това ще бъде coup de grace10, но не го направи. — Самолетът ще падне. Няма да има никакви доказателства. Той просто ще изчезне някъде над Тихия океан. Има хиляди причини за това. Терористи. Бомба. Техническа повреда. Никой няма да се сети за нас. Флотът…

— Не! — Хенингс искрещя и удари с юмрук по конзолата. — Това е налудничаво! Предлагате ми да извършим криминално престъпление. Трябва да помогнем на онези хора. Там може да има оцелели, които все още са живи. Вероятно изпращат сигнали за помощ. Ние тримата не сме единствените, които знаят за случилото се. Всички знаят. — Хенингс посочи радиооборудването. — Те сигурно са изпратили SOS сигнал.

— Това не е вярно, адмирале.

Разговорът им бе прераснал в нещо като дебат и Джеймс Слоун остана доволен от това развитие. Не бе и очаквал, че двамата с Хенингс ще постигнат съгласие веднага. Но Хенингс все още разговаряше с него и бе склонен да обсъжда проблема, което според Слоун беше добър знак. Сега той само трябваше да подбере най-подходящите думи.

— На тези два приемника наблюдаваме двата международни канала за SOS сигнали — обясни Слоун и посочи два радиоприемника в горната част на конзолата. — До този момент не е засечен никакъв сигнал. Сам знаете това. Нашият комуникационен център, разположен на ниво 0–1, щеше веднага да получи съобщение за катастрофата, изпратено от кораби или други самолети, намирали се по това време в същия район. Обикновено получаваме съобщения за всевъзможни инциденти — за кораби, от които изтича гориво, и за самолети с някакви дребни технически проблеми на борда. Няма начин нашият комуникационен център да не бъде уведомен, ако от онзи самолет е бил изпратен сигнал за помощ. Ако беше получен такъв сигнал, дежурният офицер щеше да докладва незабавно.

— Ами хората? — попита Хенингс. — Не можем просто ей така да приемем, че всички са мъртви.

— Матос докладва, че не е забелязал никакви признаци на живот. В пилотската кабина няма никой. Той може да се доближи на петдесет фута до самолета. И щом не е видял никого, значи всички са мъртви. И лежат прегърбени по местата си.

— Ами… не зная — смънка Хенингс.