Мексиканска готика

За стотна от секундата Ноеми почувства болката на Върджил, прилива на адреналин във вените си и неговият гняв се сля с нейния. „Франсис, малък негодник такъв.“ За кратко мракът ги беше свързал и Ноеми изпищя така, че замалко да си прехапе езика. Отстъпи назад, краката ѝ се подчиниха бавно. Една, втора крачка.

Върджил се смръщи. Очите му сякаш излъчваха златиста светлина, когато той пристъпи напред и изтръска мъничките парченца гъби и прахта, полепнали по сакото му.

Жуженето се засили, оживя и Ноеми се свъси.

— Пусни го.

Франсис простена и се нахвърли още веднъж на Върджил. Братовчед му го спря с лекота. Беше много по-силен и този път бе готов за нападението. Отби отчаяния удар на Франсис, замахна яростно и злобно и го фрасна по главата. Франсис залитна, но успя да се закрепи и да отвърне на удара. Заби юмрук в устата на Върджил, който простена ядосано и уплашено.

Той присви очи и си обърса устата.

— Сега ще те накарам да си глътнеш езика — закани се Върджил.

Мъжете си размениха местата и сега вече Ноеми виждаше лицето на Франсис, кръвта, рукнала от слепоочието му, докато той надигаше и клатеше глава, видя и широко отворените му очи, разтрепераните му ръце и устата, която ту се отваряше, ту се затваряше като на риба на сухо.

Мили Боже, Върджил наистина щеше да го направи. Щеше да накара Франсис да си глътне езика.

Ноеми чу как жуженето на пчелите се засилва зад нея.

„Погледни!“

Тя се обърна, при което погледът ѝ падна върху лицето на Агнес с уста без устни, застинала от болката във вечен кръг, и си запуши ушите, после се запита трескаво защо шумът не затихва. Защо продължава да звучи и да се връща отново и отново.

И изведнъж проумя нещо, което дотогава ѝ беше убягвало и което е трябвало да види още от самото начало: че страховитият злокобен мрак около тях всъщност е проявление на всички страдания, сполетели тази жена. Агнес. Тласната към лудост, тласната към гняв, тласната към отчаяние — от нея не бе останало друго, освен тази малка частица, която продължаваше да пищи от болка.

Тя беше змията, захапала опашката си.

Тя сънуваше, обречена за вечни времена на кошмара, сънуваше със затворени очи дори когато очите ѝ бяха станали на пепел.

Жуженето беше гласът на тази жена. Тя вече не можеше да съобщи какво я мъчи, но можеше да крещи от неизразимите ужаси, които я бяха сполетели, от опустошение и болка. Дори след като свързаните спомени и мисли бяха изтръгнати от нея, тя продължаваше да носи в себе си изпепеляващия гняв и той прогаряше съзнанието на всеки, доближил се до него. Какво искаше тази жена?

Просто да бъде освободена от терзанията.

Просто да се събуди. А тя нямаше как да го направи. Не можеше дори да се събуди.

Жуженето се засилваше и заплашваше да нарани отново Ноеми, да превземе ума ѝ, тя обаче се наведе, грабна рязко с чевръсти пръсти газената лампа и вместо да мисли какво ще прави оттук нататък, си спомни простичката фраза, изречена от Рут. „Отвори очи, отвори очи!“ Закрачи бързо и решително и на всяка крачка заповтаря: „Отвори очи!“.

Метна лампата към лицето на трупа. Гъбите около главата на Агнес в миг пламнаха и създадоха огнен ореол, после езиците на огъня плъзнаха бързо надолу по стената — органичното вещество явно гореше лесно като подпалки — и от тях гъбите почерняха и се напукаха.

Върджил изпищя. Прегракнало и ужасно, после се строполи на пода и задраска по плочите в опит да се изправи. Франсис също се свлече на земята. Агнес беше мракът, а мракът беше част от тях, затова внезапната болка, връхлетяла Агнес, явно се беше предала като по нервни окончания и по мрежата от гъби. От своя страна Ноеми се отърси докрай от унеса, изтласкана встрани от мрака.

Спусна се, слезе от подиума и веднага отиде при братовчедка си, за да долепи длан до лицето ѝ.

— Добре ли си? — попита я.

— Да — отвърна Каталина, като кимаше трескаво. — Да.

Както лежаха на пода, и Върджил, и Франсис стенеха. Върджил се пресегна да хване Ноеми, опита се да се надигне и Ноеми го изрита в лицето, той обаче се помъчи още веднъж да я сграбчи за крака. Ноеми отстъпи назад, а Върджил продължи да протяга ръка, както стенеше и се дърпаше напред, макар и да не можеше да ходи. Пълзеше със стиснати зъби към Ноеми.

Тя отстъпи още една крачка назад, притесняваше се да не би Върджил да ѝ скочи.

Каталина взе ножа, който Франсис беше изпуснал, после застана над съпруга си и когато той се извърна да я погледне, насочи ножа към лицето му и го заби в окото му по същия начин, както бе направила с Хауард Дойл.

Върджил се свлече със сподавен стон и Каталина заби ножа още по-надълбоко със стиснати устни, от които не се отскубна и една-едничка дума. Върджил се загърчи с отворена уста, плюеше и се опитваше да си поеме въздух. Накрая застина.

Жените се хванаха за ръце и го погледнаха. Кръвта му шуртеше по черната глава на змията, обагряше я в червено и Ноеми съжали, че нямат голям остър нож, за да му отсече главата, както баба ѝ беше обезглавила рибата.

От начина, по който Каталина я стискаше за ръката, тя разбра, че и братовчедка ѝ иска същото.