Мексиканска готика

— Флорънс се грижи от десетилетия за Високото място — продължи Върджил. — Тъй като нямаме много посетители, сигурно се досещаш, че и тя държи на навиците си. И е неприемливо гостите да пренебрегват правилата в къщата, не мислиш ли?

Ноеми се почувства притисната в ъгъла, помисли си, че предварително са решили да ѝ се накарат. Дали го правеха и с Каталина? Братовчедка ѝ сигурно влизаше в трапезарията и предлагаше нещо — за храната, за обзавеждането, за реда, — а те ѝ запушваха вежливо и мило устата. Клетата Каталина, беше толкова покорна и хрисима, явно не им беше трудно да я прекършат.

Още от самото начало на Ноеми не ѝ се ядеше, а сега вече изобщо не ѝ беше до храната и вместо да се опитва да разговаря, отпи от противно сладкото вино. Накрая Чарлс влезе да им съобщи, че след вечерята Хауард иска да ги види, затова те се качиха горе като придворни, готови да приветстват краля.

Стаята на Хауард беше много голяма и беше обзаведена със същите тежки тъмни мебели, които изобилстваха в цялата къща, на прозорците имаше дебели плюшени пердета, които скриваха и най-тънкия лъч светлина.

Най-изумителното в стаята беше камината с дървената полица отгоре, украсена с дърворезба — на пръв поглед фигурите по нея приличаха на кръгове, но се оказа, че са змии, захапали опашките си, каквито Ноеми вече беше виждала на гробището и в библиотеката. Пред камината имаше канапе, на което седеше патриархът, облечен в зелена роба.

Онази вечер той изглеждаше още по-стар. Приличаше на мумиите, които Ноеми беше виждала в катакомбите в Гуанахуато22, подредени на две редици, така че туристите да могат да ги разгледат. Стояха цели-целенички, бяха се запазили по прищявка на природата и бяха извадени от гробовете, защото не е имало кой да плати погребалната такса, за да бъдат изложени. И Хауард беше сбръчкан и съсухрен, сякаш вече беше балсамиран и природните стихии бяха разяли всичко, освен костите и костния мозък.

Другите влязоха преди Ноеми и се ръкуваха един по един със стареца, а после отстъпваха встрани.

— Ето те и теб. Ела, поседи с мен — каза старецът и я повика с ръка.

Ноеми седна до него и му се усмихна колкото от любезност. Вместо да дойдат при тях, Флорънс, Върджил и Франсис предпочетоха да седнат на второто канапе и креслата в другия край на помещението. Ноеми се запита дали Хауард посреща винаги така хората, дали си избира някой късметлия, на когото да разреши да седне до него, сякаш е на аудиенция, докато другите от семейството са отпратени по-надалеч. Навремето стаята сигурно е била пълна с роднини и приятели и всички те са чакали с надеждата Хауард Дойл да свие пръст и да повика точно тях да поседят малко с него. Ноеми беше виждала из къщата снимки и картини с изображенията на много хора. Картините бяха стари, може би не на всички бяха нарисувани роднини, живели във Високото място, но от гробницата се разбираше, че семейството е голямо или че се очаква наследниците, които ще се озоват там, да са многобройни.

Погледът на Ноеми беше привлечен от две големи картини, закачени над камината. На тях бяха изобразени две млади жени. И двете бяха руси и си приличаха много, човек можеше да реши, че жената е една и съща. Имаше обаче и разлики: едната беше с права руса коса с ягодов оттенък, другата — с медени къдрици и жената вляво бе с по-заоблено лице. Едната беше с пръстен с кехлибар, същия като на ръката на Хауард.

— Ваши роднини ли са? — попита тя, привлечена от сходните черти, за които реши, че са на семейство Дойл.

— Това са жените ми — обясни Хауард. — Агнес почина малко след като пристигнахме по тези места. Чакаше дете, когато болестта я отнесе.

— Моите съболезнования.

— Беше отдавна. Но тя не е забравена. Духът ѝ е жив във Високото място. А жената вдясно е втората ми съпруга. Алис. Беше плодовита. Предназначението на жената е да съхрани родовата кръв. Децата… е, сега жив е само Върджил, но тя изпълни дълга си, при това добре.

Ноеми вдигна очи към бледото лице на Алис Дойл, към русата коса, спуснала се на водопад по гърба ѝ, към дясната ръка, с която тя държеше между два пръста роза, към вглъбеното ѝ лице. И Агнес вляво беше лишена от ведрост и стискаше в ръцете си букет, а по пръстена с кехлибара проблясваше случаен лъч светлина. Облечени в коприна и дантела, двете гледаха… как? Решително? Самоуверено?

— Бяха големи красавици, нали? — попита старецът.

Изрече го гордо, като човек, получил на местния панаир награда за кобилата или свинята си.

— Да. Въпреки че…

— Въпреки че какво, скъпа?

— Нищо. Много си приличат.

— А как иначе! Алис е по-малката сестра на Агнес. Двете останаха сираци, без пукнат грош, но са ми роднини, братовчедки, затова ги подслоних. И когато дойдох тук, двамата с Агнес се оженихме, а Алис пристигна с нас.

— Два пъти сте се оженили за своя братовчедка — отбеляза Ноеми. — И за сестрата на жена си.

— Какво скандално има в това? Катерина Арагонска първо е била омъжена за брата на Хенри VIII, а кралица Виктория и Албърт са братовчеди.

— Значи се мислите за крал?