Мексиканска готика

— Виж ти, не ми изглеждаш такова момче — заяви Ноеми и му върна оранжевата гъба.

— В смисъл?

— Смята се, че от тях ще бъдеш като пиян и ще станеш много похотлив. Поне така пише в испанските летописи. Какво си намислил, да си похапнеш от тях и да отидеш на среща ли?

— Не, няма такова нещо, не ги искам за това — изпелтечи бързо Франсис.

Ноеми обичаше да флиртува и много я биваше в това, но Франсис отново се изчерви и тя разбра, че е новак в тези неща. Дали някога беше ходил на танци? Тя не си го представяше да отиде в града, за да се позабавлява, не си представяше и да се целува тайно в някой тъмен киносалон в Пачука, макар че Пачука изобщо си беше изключена, понеже Франсис едва ли някога щеше да стигне чак дотам. Знае ли човек! Нищо чудно Ноеми да го целунеше, преди да си тръгне оттук, и той щеше да бъде направо поразен от постъпката ѝ.

Но всъщност Ноеми установяваше, че ѝ е приятно да са заедно, и не искаше да мъчи младежа.

— Шегувам се. Баба ми е от племето на мазатеките, а те поглъщат по време на някои обреди такива гъби. Но не заради похотта, а като причастие. Според тях гъбите ти говорят. Разбирам защо са ти интересни.

— Ами, да — отвърна Франсис. — Светът е пълен с толкова много невероятни чудеса, нали? Човек може да прекара целия си живот в това да навлиза в гори и джунгли и пак да не види и една десета от тайните на природата.

Говореше много развълнувано, чак беше забавно. Ноеми не я влечеше към естествените науки, но вместо да реши, че страстта му е нелепа, тя бе трогната от неговия плам. Когато говореше така, Франсис беше преизпълнен с живот.

— Всички растения ли харесваш, или интересът ти към ботаниката се ограничава с гъбите?

— Харесвам всички растения и имам голям хербарий с цветя, листа, папрат и така нататък. Но гъбите са по-интересни. Правя отпечатъци на спори и рисувам по малко — обясни той с доволен вид.

— Какво е отпечатък на спори?

— Слагаш хрилете върху хартия и ги притискаш. Така се разпознават гъбите. А колкото до ботаническите рисунки, те са красиви. Какви цветове! Бих могъл… дали…

— Какво дали? — попита Ноеми, защото Франсис не продължи.

Той стисна силно в лявата ръка червената кърпа.

— Дали някой път няма да пожелаеш да видиш отпечатъците? Сигурен съм, че не звучи много забавно, но ако ти доскучае ужасно, вероятно ще се поразсееш.

— С удоволствие, благодаря — каза тя: притече му се на помощ, защото той явно бе изгубил ума и дума и беше забил безмълвно поглед в земята, сякаш изречението щеше да поникне оттам.

Франсис ѝ се усмихна и отново покри внимателно с червената кърпа гъбите. Докато разговаряха, мъглата се беше поразсеяла и сега вече Ноеми виждаше надгробните камъни, дърветата, храстите.

— Най-после не съм сляпа — оповести тя. — Има слънце! И въздух.

— Да. Можеш да се прибереш и сама — отвърна донякъде разочаровано Франсис и се огледа. — Въпреки че можеш да ми правиш компания още малко. Ако не си много заета — добави той предпазливо.

Преди няколко минути Ноеми искаше час по-скоро да се махне от гробището, но сега то бе съвсем спокойно и притихнало. Дори мъглата изглеждаше приятна. Ноеми не можеше да повярва, че се е уплашила. Ами да, силуетът, който беше видяла, сигурно беше на Франсис, който е обикалял и е търсел по земята гъби.

— Пуши ми се — оповести тя и запали с чевръсти пръсти една цигара.

Предложи и на Франсис, но той поклати глава.

— Майка иска да си поговорите за това — каза угрижено.

— Пак ли ще ми каже, че пушенето е мръсен навик? — възкликна Ноеми, докато всмукваше от дима, понавела глава.

Обичаше да прави така. По този начин изпъкваше дългото ѝ изящно вратле, едно от най-красивите неща в Ноеми — с него тя се чувстваше едва ли не кинозвезда. Уго Дуарте и другите момчета, които се навъртаха около нея, със сигурност го намираха за очарователно.

Да, Ноеми беше суетна. Макар да не го смяташе за грях. Ако застанеше в съответната поза, приличаше малко на Кати Хурадо29, а тя, разбира се, знаеше в каква поза и под какъв ъгъл да застане. Но Ноеми се беше отказала от театралните курсове. Сега искаше да е като Рут Бенедикт30 или Маргарет Мийд31.

— Може би. Семейството държи на някои здравословни навици. Никакво пушене, никакво кафе, никаква силна музика и шумове, само студени душове, спуснати пердета, меки думи и…

— Защо?

— Така е било винаги във Високото място — поясни мило Франсис.

— На гробището има повече живот — подметна тя. — Дали да не напълним с уиски една манерка и да си направим парти тук, под бора? Аз ще пускам към теб кръгчета дим, можем да опитаме да намерим и халюциногенни гъби. И ако се окаже, че наистина разпалват страсти и желание за любов, аз няма да се дърпам много.

Ноеми се шегуваше. Всеки щеше да разбере, че е шега. Гласът и тонът ѝ бяха с мелодраматични нотки, към каквито една жена прибягва, когато преиграва. Но Франсис го изтълкува превратно и сега вече не се изчерви, а пребледня. Поклати глава.

— Майка ми… тя ще каже, че не е хубаво да намекваш… не е хубаво…

Франсис не се доизказа, макар че не се налагаше да го прави. Личеше си, че е отвратен.