Мексиканска готика

Той сви рамене, сякаш се извиняваше, не се вписваше във веселото ѝ настроение. Беше срамежлив и малко странен. И Ноеми го харесваше, но не както харесваше дръзките момчета, които познаваше, не както харесваше Уго Дуарте, който ѝ допадаше най-вече защото танцуваше добре и приличаше на Педро Инфанте. Чувството към Франсис бе по-сърдечно, по-искрено.

— Сега пък ме мислиш за разглезена — отбеляза Ноеми и си позволи да го изрече натъжено, защото наистина искаше той да я харесва.

— Няма такова нещо — възрази Франсис, и този път с обезоръжаваща искреност, после се надвеси над масата и намести два-три от отпечатъците.

Ноеми се подпря на лакти върху масата и също се надвеси усмихната, докато очите ѝ се изравниха с неговите. Двамата се погледнаха.

— След една минута ще си го помислиш, защото се налага да те помоля за една услуга — каза тя, понеже не можеше да забрави въпроса, който я мъчеше.

— Каква?

— Утре искам да отида до града, а майка ти каза, че не мога да взимам колата. Та си помислих дали не можеш да ме закараш и после, да речем, след два-три часа, да дойдеш да ме прибереш.

— Искаш да те откарам до града?

— Да.

Франсис се извърна, за да не среща погледа ѝ.

— Майка няма да разреши. Ще каже, че трябва да имаш придружител.

— Ти ли ще ми бъдеш придружител? — попита Ноеми. — Не съм малко дете.

— Знам.

Франсис заобиколи бавно масата, спря недалеч от Ноеми и се наведе, за да разгледа едно от растенията. Прокара леко пръсти по един папрат.

— Заръчаха ми да те държа под око — призна тихо. — Казаха, че си била безразсъдна.

— Предполагам, си съгласен с тях и смяташ, че ми трябва бавачка — изсумтя недоволно тя.

— Смятам, че наистина понякога си безразсъдна. Но може би веднъж мога и да не се съобразя с тях — каза почти през шепот Франсис, навел глава така, сякаш смяташе да разкрие някаква тайна. — Не е зле утре да потеглим рано, някъде в осем часа, преди да са станали. И не казвай на никого, че ще излизаме.

— Няма. Благодаря ти.

— За нищо — отвърна Франсис и се обърна към нея.

Този път задържа погледа си цяла минута, после сякаш се стресна, отстъпи назад, обиколи още веднъж масата и се върна на мястото, където беше стоял в началото. Приличаше на кълбо от нерви.

На сърце, оголено и кървящо — помисли си Ноеми, и образът се вряза в съзнанието ѝ. На истинско сърце като по картите от играта лотерия34, червено, с всички вени и артерии, изобразени в алено. Какво се казваше? Недей да тъгуваш за мен, скъпи, ще се прибера с автобус. Да, Ноеми беше прекарала много лениви следобеди да играе на лотерия с братовчедите си и да повтаря думите, свързвани с всяка карта.

Недей да тъгуваш за мен, скъпи.

Дали Ноеми можеше да намери в града карти за лотерия? С тях двете с Каталина щяха да прекарват по-приятно времето. И преди бяха играли на карти и това щеше да пробуди спомени от по-ведри дни.

Вратата на библиотеката се отвори и при тях влезе Флорънс, следвана от Лизи, която носеше кофа и парцал. Флорънс плъзна поглед по помещението, огледа студено Ноеми и се вторачи в сина си.

— Не знаех, майко, че днес ще чистиш в библиотеката — каза Франсис, като побърза да се изправи и да бръкне в джобовете си.

— Знаеш как е, Франсис. Ако не държим всичко изкъсо, нещата се разпадат. Докато някои мързелуват, други изпълняват задълженията си.

— Да, разбира се — отвърна Франсис и се зае да събира вещите си.

— С удоволствие ще наглеждам Каталина, докато вие чистите — предложи Ноеми.

— Тя си почива. Пък и Мери е с нея. Няма нужда.

— И все пак бих искала да съм полезна с нещо, както сама казахте — оповести тя предизвикателно.

Нямаше да допусне Флорънс да недоволства, че бездейства.

— Елате с мен.

Преди да излезе от библиотеката, Ноеми погледна през рамо и се усмихна на Франсис. Флорънс я отведе с делова крачка в трапезарията и показа остъклените бюфети, натъпкани със сребро.

— Проявихте интерес към тези неща. Дали да не ги лъснете? — попита тя.

Колекцията от сребро на семейство Дойл беше внушителна, по всички полици бяха наслагани подноси, чаени сервизи и свещници, прашни и помръкнали зад витринките. Сам човек не можеше и да се надява да се справи без чужда помощ с тази задача, но Ноеми беше изпълнена с решителност да се докаже пред тази жена.

— Ще го направя, само ми дайте кърпа и препарат.

В трапезарията беше много тъмно и се наложи Ноеми да запали няколко лампи и свещи, за да вижда какво точно прави. После се запретна да нанася старателно препарата във всяка извивка и вдлъбнатинка — плъзгаше кърпата по емайлираните увивни растения и цветя. Особено трудна се оказа една захарница, но като цяло Ноеми се справяше добре.

Когато Флорънс се върна, много от предметите вече блестяха върху масата. Ноеми лъскаше старателно една от двете странни чаши с формата на стилизирани гъби. В долния край чашите бяха украсени с листенца и дори с едно бръмбарче. Франсис вероятно можеше да ѝ каже дали чашите са направени по подобие на истинска гъба и ако да — по коя.

Флорънс застана и загледа Ноеми.

— Прилежна сте.

— Като пчелица, когато съм в настроение — отвърна момичето.