Мексиканска готика

Франсис беше споменал за стачките и за затварянето на рудника, но Ноеми не се беше сетила да го поразпита. Вероятно трябваше да се поправи, сега обаче насочи вниманието си към Марта.

— Но ти каза, че Аурелио е бил свързан с Бенито. Кой е Бенито?

— Търпение, момиче, заради теб ще си изгубя мисълта. На моите години не е шега работа да си спомня кога какво и как е станало. — Преди да продължи, Марта отпи няколко големи глътки от кафето. — Докъде бях стигнала? А, да. Рудникът си работеше. Дойл се ожени повторно и накрая втората му жена роди момиче, госпожица Рут, а след доста години и момче. Братът на господин Дойл господин Лиланд също имаше деца. Момче и момиче. Момчето беше сгодено за госпожица Рут.

— Отново първи братовчеди, тръгнали да се целуват — отбеляза Ноеми, смутена от тази мисъл.

Челюстта на Хабсбургите бе по-уместна като сравнение, отколкото беше смятала, и за тях нещата бяха свършили зле.

— Според мен не е имало много целувки. Там е работата. И тук се появява Бенито. Беше племенник на Аурелио и се беше хванал на работа в къщата. Беше доста години след стачката и Дойл едва ли е обърнал внимание, че му е роднина. Или един мъртъв миньор не е значел нищо за него, или той просто не е знаел. При всички положения Бенито работеше в къщата, грижеше се за растенията. Сега вместо градина семейство Дойл си бяха направили оранжерия. Бенито приличаше много на мъртвия си чичо. Беше буден, беше забавен, все се забъркваше в нещо. Чичо му беше вдигнал хората на стачка, а Бенито извърши нещо, което бе още по-ужасяващо: влюби се в госпожица Рут, тя също се влюби в него.

— Баща ѝ едва ли е останал доволен — каза Ноеми.

Вероятно беше дръпнал на дъщеря си речта за евгениката. За висшите и нисшите представители на човешкия род. Ноеми си представи как той стои при камината в стаята си и се кара на момичето, вперило поглед в килима. Клетият Бенито, не е имал никакъв шанс. Странното обаче беше, че Дойл се е интересувал толкова от евгеника и въпреки това е настоявал на тези бракове между близки роднини. Може би е подражавал на Дарвин, който също се е оженил за своя роднина42.

— Мълви се, че когато разбрал, той замалко да я убие — промълви Марта.

Ноеми си представи как Хауард Дойл обхваща с пръсти тънкото вратле на дъщеря си. Яки пръсти, които се впиват дълбоко в плътта и стискат силно, а момичето не може да изрече и дума, за да възрази, защото се задушава. „Татко, недей!“ Образът беше толкова ярък, че Ноеми затвори за миг очи и се хвана с една ръка за масата.

— Добре ли си? — попита Марта.

— Да — отвърна тя, като отвори очи и кимна на жената. — Добре съм. Малко съм уморена.

Вдигна канчето с кафето и отпи. Топлата горчива напитка ѝ подейства добре. Ноеми остави канчето.

— Много моля, продължавай нататък — подкани.

— Няма много за разказване. Рут беше наказана. Бенито изчезна.

— Убили ли са го?

Старицата се наведе напред и се взря с мътни очи в Ноеми.

— По-лошо. Изчезна безследно буквално за ден. Разправят, че бил избягал от страх какво ще му причини Дойл, но според други именно Дойл е организирал да изчезне. Онова лято Рут трябваше да се омъжи за Майкъл, за братовчед си де, и това не се промени след изчезването на Бенито. Нищо не можеше да го промени. Беше в разгара на Революцията и заради размириците в рудника работеха малко хора, но все пак работеха. Някой трябваше да поддържа машините, да изпомпва водата, иначе галериите щяха да се наводнят. Тук вали много. А в къщата все някой трябваше да сменя чаршафите и да бърше прах, та според мен едва ли много неща са се променили там заради войната, камо ли пък заради мъж, който е изчезнал безследно. Хауард Дойл се зае с подготовката на сватбата, сякаш не се е случило нищо. Сякаш изчезването на Бенито е без особено значение. За Рут обаче явно е било от значение. Никой не знае със сигурност какво точно се е случило, но разправят, че им сложила в храната приспивателно. Не знам откъде го е взела. Беше умно момиче, разбираше от растения и лекове, нищо чудно самата тя да е забъркала отварата. Или пък ѝ я е дал нейният любим. Нищо чудно в началото Рут да е смятала да ги приспи и да избяга, но после да е размислила. След като Бенито е изчезнал. Застреляла е баща си, докато е спял, заради онова, което е причинил на любимия ѝ.

— Но не само баща си — допълни Ноеми. — Застреляла е и майка си, и другите. Ако е отмъщавала за смъртта на любимия си, нямало ли е да застреля само баща си? Какво общо имат другите?

— Може би е мислела, че и те са виновни. А може и да е полудяла. Няма как да знаем. Прокълнати са, казах ти вече, и къщата е населена с духове. Или си много загубена, или си много дръзка да живееш в къща, населена с духове.

„Не съжалявам“, ето какво беше казала в съня ѝ Рут. Дали Рут не е изпитвала угризения, докато е обикаляла из къщата и е избивала с пушката семейството си? Това, че Ноеми го е сънувала, съвсем не означаваше, че е станало точно така. Все пак в съня ѝ къщата беше изкривена и обезобразена по невероятен начин.