Мексиканска готика

— На хартия мога, макар и не всеки път, когато поискам — отвърна Ноеми, въпреки че веднага си спомни баща си и колко се страхува той от скандали и от това на светските страници по вестниците да не пишат за него.

Дали самата тя би се престрашила на откровен бунт срещу семейството си?

— Майка ми е напуснала Високото място, омъжила се е. Но се е върнала. Няма как да избягаш оттук. Рут го е знаела. Затова е извършила каквото е извършила.

— Казваш го едва ли не гордо — възкликна Ноеми.

Франсис си сложи шапката и я погледна замислено.

— Не. Но честно казано, Рут е трябвало да изпепели до основи Високото място.

Думите му бяха стъписващи и Ноеми си помисли, че само ѝ се е счуло — сигурно щеше да убеди сама себе си, че е точно така, ако през целия път на връщане към къщата двамата не бяха пътували, обгърнати в мълчание. Това пронизващо мълчание потвърждаваше думите му по-убедително от всичко друго. Открояваше ги и я караше да седи, извърната към прозореца. Ноеми държеше незапалената цигара и гледаше дърветата и светлината, която струеше през клоните им.

13

Ноеми реши вечерта да си направят казино. Открай време обичаше такива вечери. Всички седяха в трапезарията, издокарани със стари дрехи, които бяха извадили от раклите на бабите и дядовците си, и си представяха, че са важни клечки в Монте Карло или Хавана. На това играеха всички деца и дори когато вече бяха прекалено големи за игри и дегизировки, братовчедите Табоада се събираха около масата, пускаха грамофона, тактуваха си бодро с крак и редяха внимателно картите. Във Високото място едва ли щеше да се получи същото, защото нямаха грамофонни плочи, които да пускат, но Ноеми реши, че стига да се постараят, сигурно ще възродят духа на вечерите с казино.

Пъхна в единия от широките джобове на жилетката колодата карти, а в другия шишенцето и надзърна в стаята на Каталина. Братовчедка ѝ беше сама и не спеше. Страхотно!

— Имам подарък за теб — оповести Ноеми.

Каталина седеше на прозореца. Обърна се и я погледна.

— Така ли, сега?

— Избирай, левия или десния джоб и ще получиш награда — отвърна Ноеми и отиде при нея.

— А ако не избера правилния джоб?

Косата на Каталина падаше по раменете ѝ. Тя не обичаше късите прически. На Ноеми това ѝ харесваше. Косата на Каталина беше лъскава и красива и Ноеми пазеше мили спомени как като малка я е решела и я е сплитала на плитки. Каталина бе много търпелива и ѝ разрешаваше да се държи с нея като с жива кукла.

— Тогава няма да разбереш никога какво имам в другия джоб.

— Много си смешна — усмихна се Каталина. — Добре де. Ще поиграя на играта ти.

— Оле!

Ноеми сложи в скута ѝ колодата карти. Братовчедка ѝ я отвори и се усмихна, после извади една от картите и я вдигна.

— Можем да изиграем няколко ръце — предложи Ноеми. — Дори ще те пусна да спечелиш първата.

— Виж ти! Не съм срещала дете, което толкова да държи да побеждава. Не че Флорънс ще ни разреши да играем до късно вечерта.

— Пак можем да поиграем поне малко.

— Нямам пари, не мога да залагам, а ти не играеш, ако на масата няма пари.

— Търсиш си оправдания. От тази ужасна, вечно недоволна Флорънс ли те е страх?

Каталина стана бързо и след като отиде при тоалетката, наклони огледалото, остави колодата при четката за коса и се огледа.

— Не. Няма такова нещо — отвърна тя, после взе четката и я прокара два-три пъти през косата си.

— Чудесно. Защото имам още един подарък за теб, но не го давам на страхопъзли.

Ноеми вдигна високо зеленото шишенце. Каталина се обърна с изумление в очите и взе внимателно шишенцето.

— Успяла си.

— Казах ти, че ще го донеса.

— Благодаря ти, благодаря ти, скъпа — възкликна Каталина и я придърпа, за да я прегърне. — Знаех си аз, че няма да ме изоставиш никога. Мислехме, че чудовища и призраци се срещат само в книгите, но те са си съвсем истински, знаеш ли?

Братовчедка ѝ я пусна и отвори едно чекмедже. Извади две носни кърпи, чифт бели ръкавици и накрая онова, което търсеше: малка сребърна лъжичка. После си наля с треперещи пръсти в нея от шишенцето веднъж, втори, трети път. На четвъртия Ноеми я спря, взе от ръцете ѝ шишенцето и го сложи на тоалетката при лъжичката.

— Господи, не пий толкова много. Марта каза по една лъжица било достатъчно — скара ѝ се Ноеми. — Само това оставаше да ми хъркаш цели десет часа, нека първо изиграем поне една ръка.

— Да. Да, разбира се — отговори Каталина и се усмихна едва-едва.

— И така, аз ли да разбъркам картите, или ти ще ми окажеш тази чест?

— Дай да видя.

Каталина плъзна длан по колодата. После спря, вдигна ръка с пръсти, надвиснали над колодата карти, сякаш тя се беше вцепенила. Пъстрите ѝ очи се разшириха, устните ѝ бяха стиснати. Каталина изглеждаше много странно. Като жена, изпаднала в транс. Ноеми се свъси.

— Каталина! Зле ли ти е? Искаш ли да седнеш? — попита тя.