Мексиканска готика

— Не, не знаеш много неща, а пак се държиш така, сякаш си наясно с всичко, нали? Голяма глезла си и навреди на жена ми — отсече той с брутална окончателност.

Изправи се, взе чашата и я остави върху полицата над камината. Ноеми усети в сърцето си двойния пламък на гнева и на срама. Беше ѝ неприятно, че Върджил ѝ говори така, беше ѝ неприятен целият разговор. И въпреки всичко май наистина беше постъпила безразсъдно. И си беше заслужила да я смъмрят. Не знаеше как да отговори и усети как очите ѝ отново се пълнят със сълзи при спомена за лицето на клетата Каталина.

Върджил явно бе забелязал душевния ѝ смут или може би просто бе решил, че ѝ се е карал достатъчно, защото гласът му трепна.

— Днес вечерта замалко да ме направиш вдовец, Ноеми. Извинявай, но точно сега не ми е до любезности. Не е зле да си лягам вече. Денят беше тежък.

Наистина изглеждаше уморен, откровено изтощен. Сините му очи блестяха точно както при внезапна треска. От това ѝ стана още по-криво, че е забъркала цялата тази каша.

— Длъжен съм да те помоля да оставиш на доктор Къминс медицинските грижи за Каталина и никога повече да не носиш в къщата разни отвари и церове. Слушаш ли ме?

— Да — потвърди тя.

— Ще се придържаш ли към това простичко указание?

Ноеми стисна юмруци.

— Да — отвърна и се почувства едва ли не като малко дете.

Върджил пристъпи една крачка към нея, гледаше я изпитателно, сякаш се опитваше да открие лъжа, но лъжа нямаше. Ноеми говореше сериозно и въпреки това Върджил се приближи още повече и се взря в лицето и нацупените ѝ устни като учен, който трябва да подложи на анализ всяка подробност в някой организъм и да я опише.

— Благодаря. Има много неща, Ноеми, които няма как да разбереш. Но бъди наясно, че добруването на Каталина е от изключително значение за нас. Ти ѝ навреди и така навреди и на мен.

Ноеми се извърна на другата страна. Мислеше, че Върджил ще излезе от стаята. Вместо това обаче той продължи да стои до нея. После, сякаш след цяла вечност, се отдръпна и се насочи към вратата.

14

„В известен смисъл всички сънища предсказват едно или друго събитие, но някои по-ясно от други.“

Ноеми обгради с молива думата „сънища“. Харесваше ѝ да пише по полетата на книгите, обичаше да чете антропологичните текстове и да потъва в пищните като избуяла трева абзаци и в гората от бележки под линия. Но не и сега. Сега не можеше да се съсредоточи. Подпря с ръка брадичката си и захапа молива.

Часове наред беше чакала и се беше опитвала да си намери някакво занимание, книги, които да чете, някакви хитри нещица, които да я поразсеят. Погледна си часовника и въздъхна. Наближаваше пет часът.

Рано сутринта се беше опитала да поговори с Каталина, но Флорънс ѝ беше казала, че братовчедка ѝ си почива. Някъде по обяд Ноеми опита още веднъж. И този път я отпратиха и Флорънс ѝ даде да разбере, че до довечера няма да има посещения при пациентката.

Ноеми не биваше да настоява, да любопитства и да се опитва да се промъкне в стаята, колкото и да ѝ се искаше. Просто не можеше. И да се прокраднеше вътре, щяха да я изхвърлят, пък и Върджил беше прав. Беше постъпила лошо и сега я беше срам.

Много ѝ се искаше в къщата да има радио. Слушаха ѝ се музика, разговори. Спомни си как е ходила с приятелите си на партита, как се е облягала на пианото с чаша коктейл в ръка. А също занятията в университета и оживените спорове по кафенетата в центъра на града. А сега какво имаше — потънала в тишина къща и раздирано от тревога сърце.

„И сънища с призраци, за които не пише в книгата и които съобщават на хората какво се е случило сред покойниците.“

Тя извади молива от устата си и остави книгата. Не ѝ се отразяваше добре да чете за азанде. Това не я разсейваше. Ноеми отново и отново си представяше лицето на братовчедка си, обхванатите ѝ от гърчове крайници, ужасната случка от предния ден.

Ноеми грабна пуловера — същия, който ѝ беше дал Франсис — и излезе навън. Мислеше да изпуши една цигара, но щом застана в сянката на къщата, реши, че има нужда да се поотдалечи малко. Тя беше надвиснала над нея, беше враждебна и студена и на Ноеми не ѝ се искаше да се разхожда напред-назад под прозорците ѝ, които ѝ приличаха на стръвни очи без клепачи, втренчили се в нея. Тя тръгна по пътеката, която се гънеше като змийче зад къщата и отвеждаше на гробището.

Две, три, четири крачки, на Ноеми ѝ се стори, че за нищо време се е озовала пред портичката от ковано желязо, и тя влезе вътре. Предишния път се беше залутала в мъглата, сега обаче не си направи труда да умува какво ще прави, ако отново изгуби пътя.

Всъщност дълбоко в себе си бленуваше да се изгуби.

Каталина. Ноеми беше навредила на Каталина и дори сега не знаеше дали братовчедка ѝ е добре. Флорънс не проронваше и дума, а Върджил беше изчезнал сякаш вдън земя. Не че Ноеми изгаряше от желание да го види.

Той се държеше жестоко.

„Днес вечерта замалко да ме направиш вдовец, Ноеми.“