Мексиканска готика

— Добро утро — поздрави лекарят. Носеше под мишницата на едната ръка хартиен пакет, а в другата лекарска чанта. — Подранили сте. Ще подържите ли това за малко?

Франсис се протегна и грабна лекарската чанта. Доктор Камарильо извади връзка ключове и отключи, после хвана вратата, за да влязат преди него. Насочи се към регистратурата, остави плика зад нея и им се усмихна.

— Май не сме се запознавали официално — каза Хулио, — но съм ви виждал и преди в пощата, заедно с доктор Къминс. Вие сте Франсис, нали?

Русият мъж кимна.

— Да, Франсис съм — потвърди непринудено.

— Да, когато през зимата поех клиниката от доктор Корона, той всъщност спомена вас и баща ви. Доколкото разбрах, са играли заедно карти. Мъж на място е доктор Корона. А между другото, ръката безпокои ли ви, Ноеми? Заради нея ли сте тук?

— Може ли да поговорим? Разполагате ли с време?

— Разбира се. Влизайте — покани ги лекарят.

Ноеми отиде заедно с него в кабинета. Обърна се да види дали Франсис смята да я придружи, но той седеше с ръце в джобовете на един от столовете в чакалнята и гледаше пода. Ако бе тръгнал с намерение да я държи под око, не се справяше, макар че може би бе решил само да подслушва. На нея ѝ олекна при мисълта, че всичко това му е безразлично. Тя затвори вратата и седна срещу доктор Камарильо, който се настани зад бюрото.

— Та какво ви води насам?

— Каталина получи пристъп — обясни Ноеми.

— Какъв пристъп? Епилепсия ли има?

— Не. Купих от онази жена, от Марта Дювал, отвара, някакво лекарство. Каталина ме помоли, твърдеше, че с него заспивала по-лесно. Но щом го изпи, получи пристъп. Днес сутринта отидох да се видя с Марта, нея обаче я нямаше. Исках да ви питам дали сте чували да се е случвало и друг път в града, дали от тези лекове се е разболявал и друг.

— Марта ходи при дъщеря си в Пачука, излиза и да бере билки, затова сигурно не сте я намерили. А колкото до това дали се е случвало и друг път, не съм чувал. Доктор Корона все щеше да спомене, сигурен съм. Артър Къминс прегледа ли братовчедка ви?

— Той каза, че пристъпът е причинен от опиумна тинктура.

Доктор Камарильо грабна една писалка и я завъртя между пръстите си.

— Да знаете, че доскоро с опиум се лекуваше епилепсия. Винаги има вероятност някое лекарство да предизвика алергия, но Марта внимава много с тези неща.

— Доктор Къминс я нарече шарлатанка.

Лекарят поклати глава и върна писалката върху бюрото.

— Не е шарлатанка. Мнозина ходят при Марта за церове и тя им помага доста. Ако смятах, че застрашава здравето на жителите на града, нямаше да го допусна.

— Ами ако Каталина е прекалила с дозата?

— Да е прекалила с дозата ли? Да, разбира се, свръхдозата си е опасно нещо. Тя може да изпадне в безсъзнание, да повръща, но работата е там, че Марта няма откъде да набави опиумна тинктура.

— В смисъл?

Доктор Камарильо преплете пръсти и се подпря на лакти върху бюрото.

— Тя не предлага такова лечение. Опиумна тинктура ще намерите по аптеките. Марта прави нейните лекове от билки и растения. Тук няма макове, с които да изработи такава тинктура.

— В такъв случай казвате, че братовчедка ми явно се е поболяла от друго.

— Няма как да съм сигурен.

Ноеми се свъси, не знаеше как да разчете тази информация. Беше дошла да търси лесни отговори, а отговори нямаше. Тук явно нищо не беше лесно.

— Съжалявам, че не мога да ви бъда от по-голяма полза. Дали да не прегледам обрива, преди да си тръгнете? Сменихте ли превръзката? — попита доктор Камарильо.

— Не съм. Съвсем ми изскочи от ума.

Дори не беше отворила бурканчето с цинковия мехлем. Хулио махна превръзката — Ноеми очакваше да види същата разранена, зачервена кожа. И тя да изглежда дори още по-ужасно от последния път. Вместо това китката ѝ беше заздравяла напълно. По кожата нямаше и следа от рана. Лекарят се смая.

— Каква изненада! Виж ти, обривът е изчезнал — каза той. — Досега не съм виждал такова нещо. Обикновено трябва да минат седем до десет дни, понякога и седмици, докато кожата се изчисти. А не са минали и два дни.

— Явно съм извадила късмет — заяви тя дръзко.

— И то какъв! — съгласи се лекарят. — Ама че работа! Имате ли нужда от още нещо? Ако нямате, ще предам на Марта, че сте я търсили.

Ноеми си спомни странния кошмар и втория път, когато е ходила насън като сомнамбул. Но не мислеше, че и тук лекарят може да ѝ помогне с нещо. Той сякаш ѝ казваше: от мен няма голяма полза. Ноеми бе напът да реши, че Върджил е бил прав, когато е казал, че Камарильо е прекалено млад и неопитен. Или може би тя не беше в настроение. Определено беше уморена. Внезапно я връхлетяха притесненията от предния ден.

— Много мило от ваша страна — отвърна Ноеми.

Ноеми очакваше да се прибере в стаята си, без да я забележи никой, но искаше прекалено много, разбира се. Не беше минал и час, откакто те с Франсис се бяха върнали с колата, и Флорънс дойде да я търси. Носеше ѝ подноса с обяда, който остави на масата. Не каза нищо неприятно, лицето ѝ обаче беше много кисело. Приличаше на лицето на надзирателка, решила да потуши бунт.