Мексиканска готика

После настанаха хаос, насилие и дим. Огън, огън, пожари. Обитателите на пещерата я възприемаха като крепост. Когато започна приливът, пещерата бе откъсната от сушата и до нея се стигаше само с лодка, така че тя се беше превърнала в удобно сигурно убежище. Те не притежаваха много, но имаха това.

Той беше сам, а те бяха четирийсетина, той обаче беше убил жреца и сега имаше власт над тях. Беше свят. Те бяха принудени да стоят на колене, докато той палеше каквото притежаваха, дрехите им. Пещерата се напълни с пушек.

Имаше лодка. Той завлече жената в лодката. Тя се подчини, беше вцепенена и уплашена. Докато той гребеше, жената го гледаше и той извърна очи.

Смяташе я за непривлекателна. Сега тя беше стряскащо грозна с издутия корем и с помръкналите очи. Но му трябваше. Щеше да послужи за целите му.

После Ноеми вече не беше с него, както преди това, когато го следваше като сянка. Сега беше с друг, с жена със спусната по раменете руса коса, която разговаряше с друго момиче.

— Променил се е — пророни младата жена. — Толкова ли не го виждаш? Очите му не са същите.

Другото момиче със сплетена на плитки коса поклати глава.

Ноеми също поклати глава. Брат им беше заминал на дълго пътуване и сега се беше завърнал — имаше много въпроси, които те искаха да му зададат, но той не им даваше да говорят. Първата жена смяташе, че го е сполетял някакъв ужас, че го е обсебило злото, другата обаче знаеше, че дълбоко в себе си той винаги е бил такъв.

Отдавна се страхувах от злото. Страхувах се от него.

Ноеми погледна надолу към ръцете си, към китката, която я сърбеше ужасно. Още преди да се е почесала, се появиха гнойни пъпки и по тях израстъци като косъмчета. Кадифеното ѝ тяло даваше плодове. Костният ѝ мозък, мускулите бяха прорязани от месести бели шапчици на гъби във вид на ветрила и когато тя отвори уста, от нея блъвна течност, черна и златиста, която потече на река по пода.

Ръка върху рамото ѝ и шепот в ухото ѝ.

— Отвори очи — каза машинално Ноеми.

Устата ѝ беше пълна с кръв и тя изплю собствените си зъби.

20

— Дишай, просто дишай — каза ѝ той.

Беше само глас. Ноеми не го виждаше добре, защото от болка ѝ беше притъмняло пред очите и сълзите не ѝ помагаха. Той я държеше за косата, докато тя повръщаше, после ѝ помогна да се изправи. Ноеми стисна клепачи и под тях заподскачаха черни и златисти точици. Никога през живота си не се беше чувствала толкова зле.

— Умирам — простена пресипнало.

— Няма да умреш — увери я той.

Нима вече не беше мъртва? Струваше ѝ се, че вече е издъхнала. В устата ѝ имаше кръв и жлъчна течност.

Ноеми се взря в мъжа. Струваше ѝ се, че го познава, но името му ѝ убягваше. Беше ѝ трудно да разсъждава, да си спомня, да отделя едни мисли от други. От други спомени. Коя беше тя?

Дойл, тя беше Дойл, а Дойл беше убил всички онези хора, беше ги изгорил до последния.

Змията, захапала опашката си.

Младият кокалест мъж я изведе от банята и притисна към устните ѝ чаша вода.

Тя легна на леглото и се извърна на другата страна. На стол до нея седеше Франсис, който попиваше потта, избила по челото ѝ. Да, Франсис. А тя беше Ноеми Табоада и още беше във Високото място. В съзнанието ѝ отново изникнаха ужасът, на който беше подложена, подпухналото тяло на Хауард Дойл и слюнката му в устата ѝ.

Ноеми се дръпна. Франсис застина, после ѝ подаде бавно носната кърпа, която държеше. Ноеми я стисна в едната си ръка.

— Какво си направил с мен? — попита.

Болеше я да говори. На гърлото ѝ дращеше. Ноеми си спомни мръсотията, изляла се в устата ѝ, и изведнъж ѝ се прииска отново да изтича в тоалетната и да повърне всичко в стомаха си.

— Трябва да станеш ли? — попита Франсис, готов да ѝ протегне ръка, за да ѝ помогне.

— Не — отвърна тя, понеже знаеше, че не може да стигне сама в тоалетната, но и не искаше Франсис да я докосва.

Той бръкна в джобовете на сакото. На кадифеното сако, което според нея му отиваше. Негодник! Ноеми съжали, че си е мислела такива хубави неща за него.

— Би трябвало да обясня — подхвана с тих глас Франсис.

— Как, по дяволите, ще обясниш това? Хауард… той… ти… как?

Господи! Дори не можеше да го изрази с думи. Какъв ужас! Черната жлъчна течност в устата ѝ и после видението, което получи.