Мексиканска готика

— Чаят топъл ли е? С удоволствие ще го лисна в лицето на добрия доктор — рече весело Ноеми.

Лекарят си свали очилата и сбърчил чело, се зае да ги бърше с носна кърпа.

— Явно сте решили днес да създавате трудности. Защо ли не съм изненадан! Жените си менят постоянно настроенията.

— А вашата дъщеря създаваше ли ви трудности? — попита Ноеми. Лекарят вдигна рязко глава и я изгледа, от което тя разбра, че го е настъпила по болното място. — Дали сте им родната си дъщеря.

— Нямам представа за какво говорите — промърмори той.

— Върджил спомена, че била избягала, но това не е вярно. Никой не си тръгва от това място, вие го казахте. Тя е мъртва, нали? Той ли я уби?

Ноеми и лекарят се вторачиха един в друг. Лекарят продължаваше да стои сковано, по едно време издърпа чашата с водата от ръцете ѝ и я сложи на нощното шкафче.

— Дали да не ни оставиш да си поговорим двамата насаме? — каза Франсис на по-възрастния мъж.

Доктор Къминс стисна ръката на Франсис и изгледа с присвити очи Ноеми.

— Да. Вразуми я. Той няма да търпи такова поведение, знаеш го. — Преди да излезе от стаята, лекарят поспря в долния край на леглото и стиснал лекарската чанта с едната ръка, се обърна към Ноеми: — Щом толкова искате да знаете, дъщеря ми почина при раждане. Не можеше да даде на семейството детето, от което то имаше нужда. Според Хауард вие с Каталина ще се справите по-добре. Различна кръв. Да видим.

Той затвори вратата след себе си.

Франсис грабна сребърния поднос и го донесе при леглото. Ноеми стисна завивките.

— Наистина трябва да хапнеш — подхвана той.

— Да не е отровна? — попита Ноеми.

Франсис се наведе, остави подноса върху скута ѝ и прошепна на испански в ухото ѝ:

— Храната, която ядеш, чаят, да, в тях е слагано нещо. Но яйцето е безвредно, започвай да ядеш. Ще ти разкажа.

— Какво…

— На испански — прекъсна я Франсис. — Той чува през стените, в цялата къща, но не знае испански. Няма да разбере. Говори тихо и се храни, сериозно ти казвам. Наистина си се обезводнила, снощи повръща много.

Ноеми се взря в него. Взе бавно лъжицата и без да сваля очи от Франсис, счупи с нея черупката на твърдо свареното яйце.

— Искам да ти помогна — обясни той, — но е трудно. Сама си виждала на какво е способна къщата.

— Да те държи вътре. Наистина ли не мога да си тръгна?

— Може да те тласне да правиш нещо и да ти попречи за друго.

— Да направлява мислите ти.

— В известен смисъл. По-първично е. Отприщва някои инстинкти.

— Не можех да дишам.

— Знам.

Ноеми хапна малко от яйцето. Щом го глътна, Франсис ѝ показа препечената филия и кимна, но поклати глава за сладкото.

— Все има начин да се измъкнеш оттук.

— Може би. — Франсис извади от джоба си малко шишенце и ѝ го показа. — Помниш ли го?

— Лекарството, което дадох на братовчедка ми. Какво правиш с него?

— След онази случка доктор Къминс ми каза да се отърва от него, но аз не го послушах. Гъбата, спорите ѝ са във въздуха и майка ми я слага и в храната ти. Така малко по малко тя те завладява. Но е много чувствителна към някои неща. Не обича светлина и някои миризми.

— Цигарите ми — щракна с пръсти Ноеми. — Къщата се дразни. Явно се дразни и от тинктурата.

Дали знахарката от града го знаеше? Или това бе просто щастлива случайност? Каталина се беше досетила, че тинктурата влияе на къщата, това поне беше сигурно. Случайно или преднамерено братовчедка ѝ беше намерила ключа, макар и да ѝ бяха попречили да го завърти.

— Не само се дразни — допълни Франсис. — Взаимодейства с тинктурата. Ако пийнеш малко от нея, къщата, гъбата ще поотпуснат хватката, с която те държат.

— Откъде си сигурен?

— Каталина. Опита се да избяга, но Върджил и Артър я заловиха и я върнаха. Намериха отварата, която Каталина пиеше, и решиха, че тя подкопава властта на къщата над нея, затова ѝ я взеха. Но не разбраха, че Каталина се е подготвяла от доста време и е помолила някого в града да пусне писмо от нейно име.

Каталина, умно момиче беше тя. Беше измислила как да повика някого на помощ. За беда, сега и Ноеми, която би трябвало да я спаси, също се беше хванала в капана.

Ноеми посегна към шишенцето, но Франсис я хвана за ръката и поклати глава.

— Не помниш ли какво се случи с братовчедка ти? Ако изпиеш прекалено много наведнъж, ще получиш пристъп.

— Значи тинктурата е безполезна.

— Няма такова нещо. Всеки път трябва да пийваш по малко. Виж какво, доктор Къминс е тук не току-така. Чичо Хауард ще умре. Няма как да го спре. Гъбата ти дава още живот, но не те прави безсмъртен. Не след дълго тялото му вече няма да издържи и тогава той ще се превъплъти. Ще се пресели в тялото на Върджил. Когато това се случи, когато той издъхне, вниманието на всички ще бъдат погълнато от тях. Ще се струпат около двамата. И къщата ще бъде омаломощена.

— Кога ще стане това?

— Скоро — увери я Франсис. — Сама видя Хауард.

Ноеми всъщност не искаше да си спомня какво е видяла. Тя остави яйцето, от което хапваше по малко, и се свъси.

— Той иска и ти да си част от семейството. Приеми го, прояви търпение и аз ще те изведа оттук. Има тунели, които водят до гробището, и си мисля, че мога да скрия в тях провизии.