Мексиканска готика

Къщата е била построена върху кости. И никой не е забелязал тези зверства, тълпите от хора, които са влизали в къщата и в рудника и не са излезли никога вече. За да бъдат оплакани, за да бъдат намерени. Тази змия тук не поглъщаше опашката си, тя поглъщаше всичко наоколо, и то ненаситно, стръвно.

Ноеми погледна оголените зъби на змията около огледалото, после се извърна и положи брадичка върху рамото на Франсис. Седяха така дълго: тя — смугла, той блед, в странен контраст помежду си сред снежнобелите чаршафи, а мракът в къщата наоколо ги обграждаше като винетка.

23

Сега, когато преструвките вече бяха излишни, ѝ разрешаваха да разговаря с Каталина без бдителната прислужница, която да ги шпионира. Вместо нея компания на Ноеми правеше Франсис. Вероятно ги възприемаха като едно цяло. Като два симбиотични организма, привързани един за друг. Или като надзирател и затворница. Каквито и да бяха съображенията им, Ноеми бе признателна за възможността да поговори с братовчедка си и придърпа стола по-близо до леглото, където Каталина си почиваше. Франсис стоеше в другия край на стаята, гледаше през прозореца и безмълвно ги оставяше да се наговорят през шепот насаме.

— Извинявай, че не ти повярвах, когато прочетох писмото — каза Ноеми. — Трябваше да се досетя.

— Нямало е как да знаеш — възрази Каталина.

— И все пак, ако въпреки възраженията им те бях отвела, сега нямаше да сме тук.

— Нямаше да го допуснат. Достатъчно е, че дойде, Ноеми. От присъствието ти ми олеква. Както в приказките, които четяхме навремето: ти все едно развали магия.

По-скоро се дължеше на тинктурата, дадена ѝ от Франсис, ала Ноеми кимна и хвана братовчедка си за ръцете. Но как ѝ се искаше да е вярно! Приказките, които Каталина ѝ беше чела, винаги имаха щастлив край. Лошите биваха наказвани, редът биваше възстановяван. Принцът се качва в кулата и сваля долу принцесата. Дори страшните подробности, например отрязаните палци на заварените сестри, избледняваха и се забравяха, щом Каталина оповестеше, че след това всички са живели щастливо до края на дните си.

Сега Каталина не можеше да повтори тези вълшебни думи: и живели щастливо до края на дните си, и Ноеми можеше само да се надява, че бягството, което са замислили, не е приказка. Надеждата беше единственото, което имаха.

— Той знае, че нещо не е наред — каза внезапно Каталина и примига бавно.

Ноеми се притесни от думите ѝ.

— Кой?

Каталина стисна устни. И друг път се беше случвало най-неочаквано да замълчи, сякаш изгубила нишката на мисълта си. Колкото и да ѝ се искаше на Каталина да твърди, че е по-добре, тя още не се беше възстановила. Ноеми прибра зад ухото ѝ един кичур коса.

— Каталина! Какво има?

Братовчедка ѝ поклати глава и след като легна, ѝ обърна гръб. Ноеми я докосна по рамото, тя обаче избута ръката ѝ. Франсис се приближи към леглото.

— Според мен е уморена — отбеляза той. — Хайде да се връщаме в стаята ти. Майка каза, че искала да пробваш онази рокля.

Ноеми всъщност не си беше представяла роклята. Изобщо не ѝ беше до това. И понеже нямаше никакви предварителни очаквания, щеше да се задоволи с всичко. Въпреки това се изненада, когато я видя върху леглото си, и я огледа притеснена. Не искаше да я докосва.

Роклята беше от копринен шифон и атлаз, високата яка беше украсена с гипюрена дантела и с перлени копченца отзад по целия гръб. Години наред беше стояла прибрана в голяма прашна кутия и можеше да се очаква, че молците са я прояли, но макар и платът да беше пожълтял леко, дрехата беше непокътната.

Не беше грозна. Не това отблъскваше Ноеми. Но ѝ се струваше, че тя въплъщава мечтите на друго момиче, на мъртво момиче. Може би на две момичета. Дали я беше носила и първата жена на Върджил?

Приличаше ѝ на изоставена змийска кожа. Хауард щеше да смъкне кожата си, да се пресели в ново тяло и да потъне в него като острие в топла плът. Уроборос.

— Пробвай я, за да ѝ направим корекциите — подкани Флорънс.

— Имам хубави рокли. Роклята от лилава тафта…

Флорънс стоеше, изопната като струйка, с леко вдигната брадичка и пръсти, преплетени под гърдите ѝ.

— Дантелата по яката, виждаш ли я? Взета е от по-стара рокля, напасната е към окончателната кройка. И копчетата, те също са от друга рокля. И децата ти ще я носят. Така се правят тези неща.

Ноеми се наведе предпазливо и забеляза, че на талията платът е скъсан и при бюста също има две-три дупчици. Роклята не беше чак толкова съвършена, колкото изглеждаше.

Ноеми я грабна и отиде да се преоблече в банята, а когато излезе оттам, Флорънс я огледа от глава до пети. Взеха ѝ мерки, отбелязаха с карфици къде трябва да се направят промени: тук да се посъбере, там да се поотпусне. Флорънс каза тихо няколко думи на прислужницата Мери, която отвори друга прашна кутия и извади чифт обувки и було. Булото беше в много по-окаяно състояние от роклята. С времето бе пожълтяло и бе придобило цвета на слоновата кост, а красивата дантела на цветя по краищата беше съсипана от грозни петна плесен. Обувките също бяха безнадеждни и за капак ѝ бяха с един номер по-големи.