Мексиканска готика

Влязоха вътре. Във въздуха се носеше тежката миризма на развалена храна, Хауард пак лежеше на леглото с почернели устни, покрити с гнойни язви, този път обаче се беше завил и до него стоеше доктор Къминс. В църква мирише на тамян. Тук миришеше на разложение.

Още щом зърна Ноеми, старецът се усмихна.

— Красива си, скъпа — каза той. — Една от най-красивите невести, на които съм имал възможност да се полюбувам.

Тя се замисли колко ли на брой са тези невести. Поредното хубаво момиче в колекцията му, както беше казала Флорънс.

— Верността към семейството бива възнаграждавана, наглостта — наказвана. Запомни го и ще бъдеш много щастлива — продължи старецът. — И така, вие двамата трябва да бъдете венчани. Елате.

Къминс се отдръпна и те заеха мястото му при леглото. Хауард продължи на латински. Ноеми нямаше представа какво казва, но по едно време Франсис приклекна и тя също застана на колене. Това хореографско подчинение на отеца си имаше своето значение. „Повторение — помисли си Ноеми. — Един и същи път, който се изминава отново и отново. Кръгове.“

Хауард подаде на Франсис лакирана кутийка и той я отвори. Върху коприненото кадифе бяха сложени две мънички изсъхнали парченца жълта гъба.

— Яжте — нареди Хауард.

Ноеми взе парченцето гъба, Франсис направи същото. На нея не ѝ се искаше да го лапа, да не би то да притъпи или спре въздействието на тинктурата, която тя пиеше тайно, но повече я притесняваше откъде се е взела тази гъба. Дали я бяха откъснали някъде около къщата, или я бяха взели от гробището с неговите трупове? Или тя беше порасла върху плътта на Хауард и някой я беше откъснал с чевръсти пръсти и после от мястото, където е отрязал пънчето, е рукнала кръв?

Франсис я докосна по китката — подканваше я да му даде да изяде гъбата, после вече беше неин ред и той сложи гъбата в устата ѝ. Това ѝ заприлича на странна пародия на причастието и при тази мисъл тя замалко да прихне. Беше много притеснена.

Преглътна бързо. Гъбата нямаше вкус, но виното в чашата, която Франсис допря до устните ѝ, беше противно сладко, макар че Ноеми отпи съвсем малко. Повдигна ѝ се по-скоро от миризмата, блъснала я в ноздрите и сляла се с другата миризма в стаята, с миазмите на болести и разложение.

— Може ли да те целуна? — попита Франсис и тя кимна.

Той се наведе, допирът му беше лек, почти неуловим като от перце, после Франсис се изправи и ѝ подаде ръка, за да ѝ помогне.

— А сега да дадем напътствия на младото семейство — заяви Хауард, — така че съюзът им да бъде плодоносен.

По време на бракосъчетанието бяха разменили само няколко думи и беше очевидно, че то е приключило. Върджил даде знак на Франсис да го последва, а Флорънс хвана Ноеми и я отведе в стаята ѝ. В нейно отсъствие една от прислужниците я беше украсила. Беше наслагала цветя и в други от високите вази, беше оставила на леглото букет, прихванат със стара панделка, и беше запалила много от високите свещи. Беше се получила някаква пародия на романтика. Миришеше на неуместна пролет, на цветя и восък.

— За какви напътствия говореше? — попита Ноеми.

— Невестите в семейство Дойл са прилични момичета, целомъдрени и скромни. За тях е голямо тайнство какво се случва между един мъж и една жена.

Ноеми се съмняваше, че случаят е такъв. Хауард беше развратник, Върджил не падаше по-долу от него. Може и да запазваха по нещичко за накрая, но не се лишаваха изцяло.

— Мога да посоча как се казват всички части на тялото — отвърна Ноеми.

— Значи всичко ще бъде наред — заяви Флорънс и вдигна ръце, за да ѝ помогне да свали булото, ала Ноеми отмести ръката ѝ, макар че за миг се позамая и малко помощ можеше да ѝ бъде от полза.

— Мога и сама. Можеш да си вървиш.

Стиснала ръце под гърдите си, Флорънс я изгледа и излезе.

„Слава Богу“, помисли Ноеми.

Отиде в банята и се погледна в огледалото, после се зае да маха фибите и гребените и метна парчето тюл на пода. Температурата беше паднала. Ноеми се върна в стаята и облече пуловера, който обичаше да носи. Бръкна в джобовете и усети запалката — студена и твърда между пръстите ѝ.

Отново ѝ се зави свят. Но не неприятно, не както последния път, когато беше ходила в стаята на Хауард. Сигурно беше от алкохола, въпреки че Ноеми не се беше докоснала до виното, само бе отпила съвсем мъничко по време на бракосъчетанието.

Забеляза по тапета в ъгъла на стаята същото петно, което я беше уплашило. Сега не мърдаше, но по краищата му подскачаха мънички златисти точици. Ала щом затвори очи, Ноеми осъзна, че златистите точици са в очите ѝ, сякаш е гледала дълго електрическа крушка.

Все така със затворени очи седна на леглото и се запита къде ли е сега Франсис, какво му говорят и дали и той усеща как го побиват тръпки.