Морето на чудовищата

След като Люк се беше опитал да ме убие миналото лято, много пъти си бях представял как отново ще се срещнем. Виждах се как пристъпвам смело към него и го предизвиквам на двубой. Но сега, когато най-сетне бяхме лице в лице, едвам успявах да прикрия треперенето на ръцете си.

— Не знаете ли историята на Агрий и Орей? — попита Люк. — Майка им… Предупреждавам ви, историята е доста тъжна. Афродита заповядала на младата жена да се влюби. Тя отказала и отишла да търси помощ от Артемида. Артемида я приела в свитата си от ловджийки, но в крайна сметка Афродита успяла да си отмъсти. Накарала я да се влюби в мечка. Когато Артемида научила, прогонила я в гората. Съвсем типично за боговете, нали? Само се боричкат помежду си, а от това си патят горките хора. И сега нейните близнаци Агрий и Орей не хранят голяма любов към Олимп. Но пък обичат децата на боговете…

— За закуска — изръмжа Агрий. Неговият плътен глас бяхме чули, докато говореше с Люк преди малко.

— Ха-ха! — разсмя се брат му Орей и лакомо облиза покритите си с косми устни. Продължи да се смее неудържимо, докато Люк и Агрий не го изгледаха строго.

— Млъкни, идиот такъв — заповяда Агрий. — Върви се накажи!

Орей изскимтя. Завлачи се тромаво до ъгъла, отпусна се на един стол и стовари челото си о масата. Сребърният поднос издрънча.

Люк се държеше така, все едно това беше нещо съвсем нормално. Той се разположи удобно на дивана и вдигна крака на ниската масичка.

— Е, Пърси, оставихме те жив още една година. Дано да го оценяваш. Как е майка ти? Как върви училището?

— Ти си отровил елата на Талия!

Люк въздъхна.

— Право на въпроса, а? Добре, аз отрових дървото, признавам. И какво от това?

— Как можа? — Анабет звучеше толкова ядосано, че чак се изплаших да не му се нахвърли с голи ръце. — Талия ти спаси живота! Спаси и мен, и теб! Как можа да оскверниш паметта й?

— Не съм я осквернил! — прекъсна я Люк. — Боговете я оскверниха, Анабет! Ако Талия беше жива, щеше да е на моя страна!

— Лъжеш!

— Ако знаеше какво идва, щеше да разбереш…

— Разбирам прекрасно, че искаш да унищожиш лагера! — извика тя. — Ти си чудовище!

Той поклати глава.

— Боговете са те заслепили. Не можеш ли да представи един свят, свободен от тях, Анабет? Какво ти дава античната история, по която толкова се прехласваш? Три хиляди години багаж! Западът е прогнил до сърцевината си. Трябва да бъде унищожен. Присъедини се към мен! Заедно ще съградим един нов свят. Твоят ум ще ни бъде от полза, Анабет.

— Защото ти очевидно нямаш и капчица в главата си!

Люк присви очи.

— Познавам те, Анабет. Заслужаваш много повече от това да се влачиш след някой идиот в обречен опит за спасяване на лагера. Още преди да е изминал месецът, там ще е пълно с чудовища. Тези, които оцелеят, няма да имат друг избор, освен да се присъединят към нас, защото в противен случай ще бъдат преследвани и изтребени. Наистина ли искаш да си на страната на губещите… при тези като него? — посочи той Тайсън.

— Хей! — извиках възмутено.

— Да пътуваш в компанията на циклоп — усмихна се Люк. — И имаш наглостта да твърдиш, че аз съм бил осквернил паметта на Талия! Не съм очаквал подобно нещо от теб, Анабет! Точно ти би трябвало да…

— Млъкни! — изкрещя тя.

Нямах никаква представа за какво говореше той, но Анабет закри лицето си, сякаш едва се сдържаше да не се разплаче.

— Остави я на мира! — обадих се аз. — И не намесвай Тайсън!

Люк се разсмя.

— А, да, чух новината. Баща ти го е припознал за свой син.

Сигурно изненадата ми си е проличала, тъй като той се усмихна.

— Да, Пърси, знам всичко. За плана ти да откриеш руното. Как бяха онези координати? 30,31; 75,12? Сигурно се сещаш, че все още имам приятели в лагера, които ме държат в течение.

— Шпиони имаш предвид.

Люк сви рамене.

— Още колко обиди от баща си можеш да понесеш, Пърси? Мислиш ли, че той ти е благодарен? Мислиш ли, че Посейдон предпочита теб пред това чудовище?

Тайсън стисна юмруци и тихо изръмжа.

Люк се усмихна отново.

— Боговете само те използват, Пърси. Имаш ли представа какво те очаква, ако оживееш до шестнайсетия си рожден ден? Хирон споменавал ли ти е за пророчеството?

Исках да го погледна спокойно и да му кажа да се разкара, но както обикновено, Люк прекрасно знаеше как да ме изкара от равновесие.

Какво щеше да стане на шестнайсетия ми рожден ден?

Знаех, че някога оракулът е направил предсказание за Хирон, което засягаше и мен. Но какво означаваше това „Ако оживееш до шестнайсетия си рожден ден“? Бях сигурен, че не ми харесваше.

— Знам това, което ми трябва — отвърнах. — Като например, кои са враговете ми.

— В такъв случай си глупак.

Тайсън стовари юмрука си върху близкия стол и той се разпадна на трески.

— Пърси не е глупак!

И преди да успея да се намеся, той се нахвърли върху Люк. Юмрукът му полетя към главата на Люк в смазващ удар, който би разбил и черепа на титан, но двамата мечоци реагираха мълниеносно. Сграбчиха го за ръцете и го бутнаха назад. Той се олюля и се стовари на пода с такава сила, че палубата потрепери.