Мъжагите не танцуват

Нека да ви предупредя обаче, че сексуалният им живот с Паяка — никаква загадка за никого от приятелите им — беше гнусен дори за нас. Някъде в житейския си път Нисън беше наранил гърба си и сега имаше сериозно увреждане на един гръбначен прешлен. Всеки няколко месеца му се налагаше една-две седмици да лежи на пода, да пише там, да яде и да блудства. Мисля, че колкото по-зле беше гръбнакът му, толкова по-активно той се отдаваше на секс, в резултат на което болестта му още повече се влошаваше. Най-напред той беше смлял месото, после костите и накрая вътрешностите и карантиите на влечението им един към друг, сякаш през времетраенето на това затворничество на пода — може ли да се говори за гнета на времето! — той продължаваше да дърпа едничката останала му струна на банджото, докато или гръбнакът му се прекъсне и разсъдъкът му политне с писък в открития космос, или тя си пререже китките. Той имаше навика да записва на видеокасети как двамата блудстват. Вероятно ги беше показвал поне на дузина от нас. Тя седеше сред нас като монахиня, мълчалива, докато той демонстрираше своите техники на любовник с прекъснат прешлен. Състояха се главно в това, че Паяка лежеше по гръб, докато тя (а той се гордееше със слабото й костеливо тяло) правеше всякакви номера. Обикновено приключваха с това устата й да поеме ръчката му, а тялото му да завибрира като опашка на куче, докато той демонстрираше всичко пред видеокамерата, свършвайки накрая в един миг с един спазъм и нищо повече, последна нишчица на последното видимо семе у един човек, който по липса на друго развлечение дял ден е чукал. Беше ужасно да се наблюдава. Понякога той уринираше върху нея и това пак беше предназначено за нас, за да го гледаме на телевизионния екран. Беше си пуснал тъничък светлокестеняв мустак а ла Д’Артанян, който подръпваше като злодей, докато я поливаше с маркуча си. Можете да ме попитате защо съм наблюдавал и аз мога да ви обясня: знаех, че големите небесни сводове са отредени за ангелите, но на небето имаше и други пътища и подземни железници за злите духове и аз изпитвах усещането, че къщата на Нисън (макар че името на собственика беше нейното — Уайт, Бет Дитрик Уайт) е поредната гара по тази линия. Затова оставах да гледам, без да разбирам дали съм съучастник или съгледвач, докато, слава богу, болките в гърба му попреминаха през следващите месеци и той ни освободи от цялото това безумие на преплетени жици и късо съединение в чукането.

И, разбира се, за да компенсира, сега той описваше дълго и подробно как двамата с Бети се оправяли в леглото и ми натрапваше тези описания, а аз трябваше да ги чета, за да обсъждаме качествата им. Беше литературен семинар на най-висше ниво.

Бих могъл да го изтърпя този Паяк, това чудовище, с което деляхме подвига да сме се изкачвали на седем осми от височината на каменния фалос на най-високия паметник от нашия град до столицата Вашингтон, да, бих могъл, стига той да вярваше в Бога, или в Дявола, или и в единия, и в другия. Ако той беше една изтерзана душа, ако бе искал да убие Бога или ако беше целунал Дявола под опашката и сега му бе роб, бих могъл да се примиря с ереста, самозаблудата, вероломството, антиномианизма, арианизма, еманатизма, гностицизма, манихейството, дори с монофизитизма или катарството, но не и с този проклет атеист, който вярваше в духове, явяващи се в електронни потоци. Мисля, че теологическите му възгледи се изразяваха в следното: може някога да е имало Бог, но сега по една или друга причина той е изчезнал и ни е оставил една космическа магазия, из която да можем да вървим и да се блъскаме, да си тикаме пръстите в стоките, да се намираме във всички системи. Да, той беше в авангарда на церебралните същества.