Мъжагите не танцуват

Когато казах това, се случи едно изключително странно явление. Не го бях споделял с никого, дори със себе си не го бях споделял напълно, но в онзи час, когато се бях залостил под парапета, една непоносимо противна воня се бе разнесла и ме бе заляла — не знам дали идваше откъм камъка или бе собствената ми пот, но така или иначе се надигна ужасна смрад на разложение, както вероятно вони бойно поле, покрито с мъртъвци, а може би това беше — и тук бе моят ужас — близостта на дявола, който ме чакаше, за да ме вземе. Миризмата във всеки случай беше толкова скверна, че след като слязох на земята, тя остана в мен като разтърсващ ме ужас през идните дни, докато не си рекох — а доколкото зная, това е и вярно — че всъщност бях помирисал единствено миризма на старо гуано от чайките, преувеличено възприета от собствения ми ужас като зловоние на сатанински звяр. Ала сега, тъкмо когато казах думите, които трябваше да останат неизречени: „Ние заедно сме били на едно много специално място“, лъх на тази странна воня се изпусна от Нисън и смятам, че и двамата съзнавахме, че сме преживели едно и също нещо.

— Какво видя — повторих въпроса си — на сеанса?

Усетих, че сега той се готви да ми каже и проявих здрав разум да не настоявам. Усещах как истината излиза наяве, макар езикът му да не можеше още да разтвори устните му.

По време на сеанса шестима души се бяхме събрали около кръгла дъбова маса, бяхме притиснали длани към повърхността й, десният палец на всеки се допираше в левия му палец, а кутретата на двете ни ръце се докосваха до кутретата на човека отляво и отдясно. Опитвахме се да накараме масата да започне да почуква. Нека сега не ви разказвам какво целяхме, но в затъмнената стая, близо до брега на вътрешния залив (бяхме се събрали в дома на един богат наш познат в Труро и океанските вълни равномерно биеха брега на по-малко от двеста метра), изпитвах чувството, че при всеки зададен въпрос масата наистина всеки миг ще започне да потрепва, когато, точно в този миг, нашите колективни сетива бяха разтърсени от ужасния писък на Нисън. След като си бях припомнил всичко това, изглежда успях да го върна и него към спомена, защото той каза:

— Видях я мъртва. Видях жена ти мъртва, с отрязана глава. В следващия шибан миг и тя видя това. И двамата го виждахме.

В този момент миризмата, която се излъчваше от него, беше убийствена и аз усетих отгласа на моя ужас под парапета. И разбрах, че колкото и да ми се щеше да пропъдя порива си, нямах избор: трябваше да се върна при дървото на песъчливата скала и да открия чия глава е в дупката под него.

Ала в този миг на лицето на Нисън се изписа израз на невероятна злоба и той се присегна и стисна дясната ми ръка под рамото с пръсти, които се впиха като пет шипа.

Когато трепнах от болката, той се изсмя.

— Аха — рече, — имаш татуировка. Харпо е казал истината.

— Откъде знае Харпо?

— Откъде знае ли? Братче, ти си толкова залисан от шибаната дрога, че имаш нужда от жена си. Не е зле тя да се върне. — Той изсумтя, сякаш от носа му се бяха изръсили зрънца кокаин. — Ей — рече той, — аха-а — продължи, — аз съм във форма. Сега ти трябва да се докараш във форма.

— Откъде знае Харпо? — повторих аз. Харпо беше приятел на Нисън и двамата караха мотоциклети като бесни.

— Ами, братче — отговори Паяка, — че нали той ти е направил шибаната татуировка.

Свен „Харпо“ Вериакис. Той беше нисък, рус полугрък, полунорвежец по линия на баща си, португалец по майчина линия и с телосложение на пожарникарски кран. Беше третият най-нисък човек, който някога бе играл в Националната футболна лига (макар да бе останал само за един сезон). Харпо обаче се беше преместил в Уелфлийт и човек рядко го мярваше, но точно той бе провеждал нашия сеанс, това си го спомнях.

— Какво каза той? — попитах.

— Де да го знам — отговори Нисън, — него никой не може да го разбере какво говори. И той като теб е любител на дрогата.

Точно тогава откъм всекидневната се разнесоха викове и проклятия. „Патриотите“ току-що бяха отбелязали точка. Паяка радостно изкрещя и ме помъкна пак вътре.

През почивката на полувремето Студи се разприказва. Никога преди не го бях слушал да говори толкова.

— Обичам нощем да лежа буден и да слушам уличните шумове — приказваше той на Бет. — В това има нещо многозначително. Човек трябва да се е настроил и да е в подходящо разположение на духа, така всичко изглежда изпълнено с кръговрат. Изпълнено с благодат — поправи се той, кимна и отпи от бирата си.

Аз започнах да си припомням нещо, което бях слушал за Студи. Имал навика да връзва глезените на жена си за куките, които бил поставил в една греда на тавана. След което я милвал. В свой стил.