Мъжагите не танцуват

Някои се опитваха да докажат, че Харпо е психо по рождение, други — че откача, защото е играл без шлем, а аз винаги съм смятал, че той е и едното и другото, и че и двете се подсилват взаимно. Всъщност, той беше участвал във войната във Виетнам и най-добрият му приятел, така разправяше, бил убит при експлозията на мина само на двадесетина метра от Харпо. „От това откачих“ — беше споделил с няколко души той. Сега живееше в небесата и вестите, които получаваше от ангелите и демоните, бяха най-важните събития за него. Няколко пъти в годината, когато силите, които са заплаха за живота, се струпваха по скупчените облаци като средновековни армии и в силния дъжд излизаха светкавици, Харпо се покатерваше на билото на покрива си и предизвикваше небесните сили.

— Като знаят, че стоя там, те се респектират. Не знаят дали мога да ги прогонвам със заклинания. Но това ме кара да плача като малко дете. Направо е величествено, братле.

— Аз мислех, че се качваш на покрива само когато вали.

— Едно правило не бива да се следва безусловно — с дрезгав глас обясни той.

Рядко можех да бъда сигурен за какво говори. Имаше плътен и глух глас, в който се криеше такова ехо от мъртво вълнение (сякаш главата му още кънтеше от експлозии, които отвън не се чуваха), че когато поискаше цигара, самата му молба звучеше като сентенция. В състояние беше и да прави най-необичайни самопризнания. Беше като онези спортисти, които говорят за себе си в трето лице. („Хуго Блекуотър струва един милион долара като нападател в националната футболна лига“ — каза Хуго Блекуотър.) А Харпо успяваше да говори в първо лице почти така, както се говореше в трето.

„Жена ти е страшно привлекателна — бе ми казал той по време на един от летните ни купони, — но събужда у мен страх. Не бих могъл да си го вдигна с нея. Уважавам те, че ти успяваш.“

Най-необичайни неща излизаха от устата му, като при търкаляне на зарчета. Сега ми рече:

— В деня, когато чакахме урагана, аз стоях на билото цели три часа. Той затова не дойде.

— Ти го спря ли?

— Знам, че той ще ми го начука. Трябваше да дам обет.

— Но ти спря урагана, така ли?

— До известна степен.

Всеки друг би си помислил, че със следващия си въпрос го иронизирам. Но той знаеше, че това не е така.

— Ще победят ли — попитах го — днес „Патриотите“?

— Да.

— Това професионална оценка ли е?

Той поклати глава:

— Така ми се струва само. Чух го от вятъра.

— Често ли греши вятърът?

— При по-обикновените работи едно на седем.

— А при необикновените?

— Едно на хиляда. Тогава той се съсредоточава върху проблема. — Харпо се вкопчи в китката ми. — Ти защо — попита ме той, сякаш досега бяхме говорили по въпроса, — ти защо прибра марихуаната си точно преди бурята?

— Кой ти каза?

— Пати Ларейн.

— Ти какво й каза? — попитах го. Беше като дете. Ако беше разположен да каже, щеше да каже всичко.

— Казах й, че трябва да те предупреди — отговори той с най-мрачния си глас. — Щеше да бъде по-добре да изгубиш реколтата, отколкото така внезапно да я окосиш.

— Тя какво каза?

— Каза, че няма да я послушаш. Аз й повярвах. Затова и не се обидих, когато ти пристигна тук преди две вечери насран. Помислих, че си пушил от твоята дрога. В твоята дрога има зъл дух. — Той произнесе думата „зъл“ така, сякаш злото беше жица за високо напрежение, която е паднала на земята и сега се гърчи в искри.

— А аз — попитах го — заради татуировката ли дойдох тук?

— Не — поклати яростно глава той. — Никой не знае, че умея да правя това. Работя за хора, които уважавам. — Харпо се загледа навъсено в мен. — Аз теб те уважавам — добави той, — защото си толкова мъжествен, че оправяш жена си. Красивите жени ме правят плах.

— Значи твърдиш — репликирах го аз, — че не съм дошъл тук за татуировка?

— Не — потвърди той. — Иначе щях да съм ти показал вратата.

— Ами тогава какво исках?

— Искаше да правим сеанс. Каза, че искаш да разбереш защо жена ти е изпаднала в истерия при миналия сеанс.

— И ти не пожела да ми помогнеш?

— Ами не — отговори той. — Не мога да си представя по-тежка нощ от онази.

— И значи каза не?

— Казах не. Тогава ти каза, че съм бил лъжец. И други ужасни работи. После видя комплекта. Иглите ми бяха на масата. Каза, че искаш татуировка. „Няма да си тръгна с празни ръце“ — така заяви.

— И ти се съгласи?

— В началото не. Казах ти, че трябва да се отнасяме с уважение към татуировките. Но ти продължи да ходиш до прозореца и да викаш: „Минутка само!“. Мислех, че говориш на няколко души, но би могло да е и на един човек. После се разплака.

— Ох, мамка му! — рекох аз.

— Заяви ми, че след като не мога да ти предложа сеанс, трябва да ти направя татуировка. „Дължа й го — викаше. — Аз постъпих несправедливо с нея. Трябва да нося нейното име.“ — Той поклати глава. — Разбирах те. Ти молеше някого за прошка. Затова ти казах, че ще го направя. А ти веднага отиде до прозореца и изкрещя: „Ще загубиш баса!“. Това ме подразни. Усъмних се в твоята искреност. Но ти очевидно не съзнаваше, че съм ядосан. Каза ми: „Татуирай името, което ти казах по време на сеанса в Труро“. „Кое име беше?“ — попитах. Ти си го знаеше, Тим.