Мъжагите не танцуват

Току-що се потопих в твоето томче със стихове. Съвсем слабо разбирам от истинското ценителство на поезията и класическата музика, но зная какво харесвам. Обичам симфониите да се изтръгват от срамните части. Обичам и Сибелиус, и Сарасате, и Сен-Санс, и всички „с“, съм, съм, съм техен поклонник, да. Разбирам, че харесвам твоите стихове, защото се блазня да ти отговоря и да те накарам да потръпнеш, трътльо. Зная, че ненавиждаш вулгарната страна в мен, но нека не забравяме, че Лони е едно гаменче, което трябваше да се понасили малко, за да се ожени за своята наследничка на верига от магазини. Кой ще донесе веригите?

Харесах твоето стихотворение „Изтощение“, защото то ме накара да споделя страданието ти. Ето те, стегнат като денк, нервен и угрижен както винаги, така ужасно затворен в себе си, да, ти все пак си лежал в затвора, докато аз бях във Виетнам и патрулирах в Китайско море. Знаеш ли какви са залезите там? Ти толкова красиво говориш за дъгата, която се явява пред очите ти след твоето „Изтощение“, но аз съм преживявал такива дъги. Колко живо твоите стихове ми припомнят наситените със секс месеци, в които стигах до изтощение в Сайгон, да, миличък, до ИЗТОЩЕНИЕ! Ти пишеш за своите тежки случаи, които те заобикалят, и казваш така на читателя: „Усещам как вътре в тях бушуват огньове, как светлината на разпалените пожари прониква през кожата им и стопля ледения въздух“. Да, малкият ми, но това не се отнася само до твоите тежки криминални случаи. Същите мисли са ме налягали и за мнозина моряци, които познавах. Сгрявал съм ръцете и лицето си край много огньове. Ти почти изпадаше в криза, лишавайки се от онова, което ти трябваше, но нали си благородник. Донякъде. Ала аз исках и го намирах. Прелъстявах поголовно, играех ролята на мъжка мръсница. Смучех като циркаджийско прасе от гигантското шише с дълго гумено зърно на биберон. Никакви кризи за Лони, мерси. Той е достатъчно умен, за да получи дължимото от обратната си страст.

Колко неща си изпуснал от живота край Китайското море. Аз помня още черноокия Кармен, който идваше до вратата на сглобяемата ламаринена барака край Дананг и подвикваше тихо: „Лони, миличък, хайде излез!“. Аз помня още високия, слаб рус момък от Бомонт, щата Тексас, който ми носеше писмата до жена си, тя се развеждаше с него и аз трябваше да чета поредното му послание, бях неговият ЦЕНЗОР, помня как той се навърташе покрай зоната за офицерския състав на здрачаване, приятно ми беше как все говореше за птицефермата си, докато аз не се пресегнах да го погаля, а той разтваряше ръце и крака и се отпускаше, любими мой, и не искаше да моли за нищо повече за птицефермата си до следващата вечер, когато пак започваше да се навърта край зоната за офицерския състав, и аз, който бях жаден, можех да удовлетворя неговата жажда. Спомням си и за красивия момък от Ипсиланти, който се казваше Томас, и за вкуса на напоено с любов шери по устните му, за красивите му очи, колко бе хрисим, какво нежно, съчинено неуверено, с лошата граматика на шестокласник сладко писмо ми бе написал той в деня, когато напуснах кораба, и как дойде до мостика, за да ми го предаде.

Или сигналистът от Марион, щата Илинойс, който ми изпрати първото си любовно предложение с флагчетата си, без да знае дали мога да издържа на голямата скорост, с която сигнализираше: „Хей, гълъбче, какво ще кажеш довечера да бъдем двамата на моя кораб?“. И отговора ми: „В колко часа, гълъбче?“. Още помня израза на изненада на лицето му. И разкошния му аромат — на пот и „Аква Велва“.

Към колко неща ме връщат твоите стихове. Бяха славни дни. Не се занимавах с адвокатски досиета. Нито с наследници от хайлайфа — не го приемай лично — на които да се подмазвам. Имаше само адмирали и матроси. Колко жалко, че никога не си познавал някой морски пехотинец. Или зелена барета. Те са зелени, любими, но не бързай да откриваш огън, преди да си зърнал розовото на срамните им части! Не съм имал свободното време да си спомням тези неща цяла вечност, но сега ще го правя. Твоите стихове ме връщат там. Спомням си за санитаря от централната болница, когото срещнах в „Синия слон“ на булевард „Сайгон“, а след това си спомням стаята, в която го заведох, в един полуразрушен хотел и какви разкошни струи се лееха от него, и как ме спря, за да може и сам да пийне малко, защото трябваше да утоли страхотната си жажда, след като сам толкова беше излял от себе си. Той беше поискал да види името ми, написано от вътрешната страна на шапката ми, за да се срещне пак с мен, но аз не давах, и му казах това. Тогава той навря носа ми в торбата си и неистовата миризма отново ме влуди.

Да, в тях бушуваха огньове, които сгряваха чувствената атмосфера. Легиони огромни, молещи се, канещи курове, гневно алени като брадавиците на пуяк, прекрасни, прекрасни и славни дни, а ти си гниел в затвора в Рединг, клети Уордли, борейки се да не рухнеш психически, защото не си можел да правиш това, което сърцето ти те е зовяло да направиш.

Може би ще е по-добре да не чета повече твоите прекрасни стихотворения. Виждаш колко лош ставам от тях. Недей никога да отхвърляш такъв скъп приятел като мен, защото — отваряй си очите! — ще ме загубиш завинаги. Но то е вече факт! Този път не е някое момче от военновъздушните сили, отбило се за през уикенда, нито е нещо, ах, толкова дискретно с един свещеник гей, невероятно възбуден да бъде недискретен, не, това е най-голямата ми изненада, Уордли. Аз съм с едно русокосо същество от женски пол. Сигурно смяташ, че съм ужасно пиян? Така е.

Не се бой. Тази дама изглежда така женствена като Лана Търнър, но може би не е, или поне не изцяло. Може да си е променила пола. Вярваш ли го? Един от нашите общи приятели ме видя с нея и има наглостта да заяви, че била толкова великолепна, че трябвало да е измама. Дали ТЯ не е била преди това ТОЙ, питали всички. А, лоши вести имам за вас, казах не е. Това си е една истинска неподправена жена, лайнарче! Така казах на нашия общ приятел. Всъщност това е ПЪРВАТА жена, която съм имал, след като се ожених за моята наследница с нейната верига от евтини магазини. Така че познавам веригите. Бил съм окован в тях години. Нека ти кажа, Уордли, да се освободиш от тях е божествено. С тази нова жена всичко е така похотливо, както беше на булевард „Сайгон“, чиста похот, разгонен рай на съвкупления, чукане, духане, за един педераст — а не бива ли да кажа експедераст? — като мен. Колко е опияняващо да пресечеш линията на тези разделящи половете Скалисти планини! Уордли, с тази жена аз съм мъж. Тя казва, че не е имало по-добър от мен. Миличък, това отприщи такива физически сили, че ти не би повярвал. Страхотно е да си на върха, а аз съм маниакално на върха. Ако някой се опита да ми отнеме моята русокоса красавица, ще убивам.

Разбираш ли как се чувствам? На върха! Но защо да те разстройвам? И ти си минал по този път, нали, Уордли? И ти си живял с твоята русокоса красавица. Хайде, не се сърди. Може сега да сме бивши съквартиранти, споделяли сърцата си, но нека си останем скъпи стари приятели. Това е дар божи за жените.

Твоят скъп Лони.

П. П. Гледал ли си рекламата за електрическата бръсначка? Оставям празно място за името, защото не смея да ти го кажа, все пак аз съм техен представител. Но ти знаеш коя е фирмата. Гледай рекламата по телевизията. Едно 21-годишно момче — мистър Плът! — се бръсне и през цялото време докато го прави, изглежда щастлив като самата похотливост в каймак. Знаеш ли каква е тайната? Той ми я каза. Представял си, че електрическата бръсначка изглежда като хубав дебел кур. Представял си, че приятелят му отърква този дебел прекрасен пенис в цялото му лице. Рекламните агенти са направо гръмнати от това колко чудесен е станал клипът. О, хайде стига, аз съм на върха като хетеросексуален и трябва да се простя с всичко това.

П. П. П. Аз добре познавам 21-годишното момче. Може да не ти се вярва, но той е синът на моята русокоса красавица. Всъщност приятелят му съм аз, онзи, за когото той си представя всичко. Не мислиш ли, че той сега малко ревнува заради мама и мен?

П. П. П. П. Всичко това е свръхсекретно и строго поверително.